– Муцинко-пуцинко, направи ми баничка! – изблея той.
– Добре, обаче ще изтупаш килима – каза тя. После отсече: – През балкона, върху прането на онази отдолу!
Лицето му се сви, вероятно от внезапно прерязалата го лумбална болка.
– Иначе няма баница!
Болката му веднага мина и той кимна:
– Добре, но го правя само заради теб!
– Ами аз заради кого правя баницата… – измърмори тя и разтвори вестника. – Я да видим къде са най-евтини продуктите днес.
Тя се задълбочи в изучаване на информацията, а той я гледаше като куче дръжка на врата рано сутрин.
– Така – каза най-сетне тя, – записвай си какво трябва да вземеш.
Той взе плика от сметката за водата и древна химикалка.
– Днес най-евтино е брашното на борсите във Враца, 66 стотинки за килограм.
– Браво, добра цена! – зарадва се той.
– След час взимаш от Централна гара влака за Враца.
– Като мине кондукторът на какъв да се правя, на чужденец или на олигофрен?
– Напоследък много пътуваш по тази линия и може да са те запомнили, затова за всеки случай се прави на чужденец олигофрен. И за нищо на света няма да излизаш от тоалетната преди Враца! Да не стане като онзи път, когато кондукторът ти обеща бонбон!
Той се изчерви от спомена за фиаското по време на пътуването до Бургас за евтина цаца и изръмжа:
– На война един бит струва колкото трима небити!
– Ще видим… – клъвна го тя и продължи с указанията: – От Враца на автостоп отиваш в Пазарджик и купуваш три яйца размер М по 23 стотинки парчето.
– Много, бе! Вчера в Пловдив тези яйца бяха по 22 стотинки!
– Да, ама днес в Пловдив са по 24 стотинки!
– Кожодери! – настърви се той.
– Не ми се прави на интересен! – сряза го тя. – Знаеш ли, че при олиото се забелязва поскъпване!
Той пребледня:
– С колко?!
– С 0.4 процента.
Той се олюля, но бургиестият й поглед бързо го свести.
– Записвай! От Пазарджик взимаш влака до Чирпан… – тя рязко изкрещя: – Как се държиш във влака?
Той се стресна и забърбори като автомат:
– Аз съм чужденец олигофрен, стоя в тоалетната, на никого не отварям…
– Добре – прекъсна го тя. – От Чирпан с попътни турски тирове отиваш в Хасково и купуваш бутилка олио по 2.35 лева за литър. След което пеша минаваш турската граница…
– Ама пак ли пеша?! – проплака той. – Миналия път такава мускулна треска хванах!
– Защото премина леда на Дунава. Сега какво му е – една приятна пролетна разходка, напряко през баирите границата е на няма и 50 километра от града! Записвай, записвай!
– Добре… – нацупи се той и записа.
– Като те хванат турските граничари, ще им кажеш да те екстрадират в Благоевград.
– Защо пък в Благоевград?!
– Защото там сиренето е най-евтино! Купуваш буца сирене по 4.74 лева килограма и на автогарата дебнеш автобус, връщащ наши поклонници от Атон. Правиш се на юродив Божи човек.
– Значи да си сложа старото сако?
– Ти с юродивостта нямаш проблем, гледай да го докараш на святост. И да не закачаш поклонничките! Помниш как те биха край Погановския манастир, като беше за сол в Пирот, нали!
Той се сви наранен:
– Хайде сега, който не работи, той не греши…
– Обаче който греши, не яде баница! Вземи си чадъра и тръгвай, че докато се натуткаш, индексът на хранителните стоки пак ще се промени!
