На 19 май се открива традиционният Празник на Розата и розопроизводството
Като център на розопроизводство и преработка на розовия цвят Казанлък и Карлово се славят далеч преди Освобождениетоно едва през 30-те години на 20 век, розовите градини, красивата природа и архитектура, местната розова индустрия, се осъзнават като атрактивни неща, представляващи и предизвикващи интереса на български и чуждестранни туристи.
История на празника
Празникът на розата започва да се празнува след края на Първата световна война в Карлово. След реставрацията на родната къща на Левски, дните на празниците Петдесетница и Свети дух – 31 май и 1 юни, започват да се отбелязват като Ден на Апостола и в града се организира голям народен събор, в който участие взимат хора от всички краища на България.
В свой пътепис от 1936 година Никола Станев описва тържествата: „През тия дни Карлово е най-красиво, тогава става и беритбата на розите. Карловското поле се вълнува като море, чиято повърхнина премята ту розови ниви, ту ментови градини… Въздухът е лек и препълнен с аромата на разни лечебни и полски цветя. Пътниците пристигат с влакове, коли в непрекъснати редици. Те се насочват веднага към църквите, Паметника на Апостола и към площада на пазара до градския часовник. Навред по улиците безкрайни венци от рози, окачени по стълбове, прозорци, порти и балкони, домовете са украсени както църквите и площадите. Пъргави момчета и момичета, облечени празнично, с венци на глави, държат в ръка големи кошници с разноцветни рози и засмяно подават безплатно на всеки гостенин, като го поздравяват с Добре дошли.“
След 1944 година традицията и празникът замират. В село Розино, Карловско, започва да се чества розата, тъй като това е район с най големи площи от засадени рози в цялата Розова долина между Казанлък и Клисура . Първият подобен празник се организира през 1946 година, когато в края на розобера се провежда традиционния събор на селото и от тогава съборът се превръща в празника на розоберството и розата, като традицията продължава 20 години. Любопитен факт от този период е, че през 1965 г на събора е поканен тогавашният първи държавник Тодор Живков,който в духа на тогавашните народни „сближавания“ се качва на специално изографисана и пригодена каруца. За съжаление обаче конят се оказва твърде палав и непослушен и подплашен обръща каруцата с височайшия гост. След тази случка Тодор Живков дълги години не смее да припари в Карловския край, а празникът в село Розино от 1966 г е забранен. Дали поради случката или поради други причини не е известно.
През 1967 в Карлово се възобновява Празникът на Розата, а от 1969г по предложение на Карловското „лоби“ в тогавашната върховна власт – Иван Пръмов и Дража Вълчева, се утвърждава като национален. Тъй като Казанлък е другият голям розопроизводител и не е редно той да бъде пренебрегнат, се взема решение празникът да бъде на разменни начала. Провеждането му става ежегодно в първата неделя на юни, като право на домакинство имат двата розопроизводителни района – Пловдивски и Старозагорски, които през година поемат организацията и провеждането му. Карлово е домакин на нечетните години ,а Казанлък на четните години.
На 15 юни 1975 г на грандиозно тържество в Карлово за първи е избрана Роза на празника (Царица на Розите) итова е ученичката Стефка Харлова. На специално реконструирания за събитието градски стадион присъствуват над 30 хиляди посетители между тях и около 3500 чужденци. Сцена от този спектакъл е отразен и в игралния филм „Лавина“ . Всяка година, в последната събота на май Карлово става столица на най-красивото и уханно цвете – розата.
Ритуали и събития
Празникът започва с ритуала „Розобер“ в розовите поля край града . След това се пренася на централния площад, където на ръце млади момци носят Царицата на розите, най-красивата девойка през годината, избрана с конкурс. С венец от Рози и обсипвана от дъжд от цветя, тя приветства гостите, дошли на празника. Започва пъстро и весело празненство с много песни и танци. Гръмогласни хлопки и чанове на кукерите огласят простора. Фолклорната част на празника завършва с вито хоро. По традиция на този ден се открива художествена изложба, на която се връчва и призът от ежегодния конкурс „Цветна естетика“. На открито занаятчии и творци представят произведения на народните занаяти и приложното творчество. Тази година празникът ще продължи от 19 май до 24 юни, като участие в него ще вземат известни български изпълнители като Теодоси Спасов , Елица Тодорова и Стоян Янкулов-Стунжи, групите „Булгара“,„Оратница“, „Арабеск“, като акцентът е върху българската музика в разновидностите етно, джаз,фюжън и класика. От 1-ви до 3-ти юни ще се проведат традиционните за празника събития: розобер, розоварене, карнавално шествие . На 9 юни ще се избира Царица на Розата в конкурса спектакъл „Царица на Долина на розите“. На 24 май ще бъдат представени типични еньовски ритуали. Пълната програма на Празника на розата, включваща всички събития, които ще го съпътстват повече от месец в Казанлък и Карлово, може да видите тук и тук .
по информация от Уикипедия
