Работник от Кораборемотния завод „Одесос”-Варна, ни изпрати следния разказ за условията на труд в неговото предприятие:
След добив на въглища и метални руди, мисля, че е ред (по степен на риск на професията – бел. Раб.глас.) на корабостроене и кораборемонт. Малко хора знаят за какъв тежък, опасен и ужасно мръсен труд става на въпрос.
Терминологията е специфична и трудно обяснима. Не може с две думи да се разкаже, а ако опитам по-подробно, става безинтересно и досадно. Ще ви кажа само, че се мъкнат на ръце тежки детайли, димът от изгоряла боя и мазут са в изобилие и в затворени помещения очите ти започват да сълзят и да щипят. Работи се на голяма височина на скеле или на много тясно, като например в двойното дъно. Работи се с оксижен, и в тесни помещения температурите достигат 50 градуса, че и повече сигурно. Ако си се намокрил от дъжд, при заваряване тока те друса здраво (казват, че било полезно срещу ревматизъм:)). Да ти капне разтопен метал в обувката или във врата, е нещо обичайно. Казваш „ох” и чакаш да изстине. Осветяване на очите при заваряване или изгаряне някъде по някой крайник или по тялото, никой не ги брои, това е ежедневие. Преди два дни скелето, на което работих, се срути, пропадна 2-3 метра. Оцелях! Само с наранен лакът:). Не липсват и тежки трудови злополуки и смъртни случаи. Не знам защо този бранш винаги е пренебрегнат и никой не говори за него. Извинете ако съм досадил!
