Мнозина не вярват, че на този свят съществува истинско зло. Ако сте си задавали въпроса „Има ли нещо по-ужасно от случилото се с Бебето П?“, отговорът е в следващите редове. Днес Брияна Лопез щеше да е на 10 години, но доживява едва до петмесечна възраст. Нейната смърт се превръща в един от най-страшните случаи с насилие над деца в американския щат Ню Мексико. Толкова страшен, че разплаква дори служителите на полицията и прокуратурата. Макар да е минало цяло десетилетие от смъртта на това красиво бебе, историята за нейния трагичен край е все така мъчителна и сякаш доказва, че злото наистина живее в нас и сред нас.
Жестоки рани
Стефани Лопез и Андрю Уолтърс се сдобиват с красиво момиченце на име Брияна Марая Лопез, родено преждевременно на Свети Валентин 2002 година. Брияна и нейният 18-месечен брат живеели в една спалня с трима възрастни в тристайната мобилна къща на майката на Анди, Патриша Уолтърс, в Лас Крусес, Ню Мексико. Петмесечното бебе намира смъртта си през юли същата година в следствие на невъобразими мъчения, причинени й от собствените й родители и близки.
Брияна живеела в една стая заедно с майка си, баща си и 18-месечния си брат. Няколко седмици преди смъртта й в същата стая се нанася да живее и братът близнак на Стефани Лопез – Стивън. Майката, бащата и братчето на Брияна спели заедно на матрак на пода. Когато бебето не спяло в преносимото си кошче, то също нощувало при тях на матрака. Вуйчото Стивън спял на пода. Братът на Анди Уолтърс, Робърт – чичо на Брияна – понякога идвал на гости на семейството в стаята.
Снимка от аутопсията на Брияна
На 19 юли 2002 година Брияна е откарана по спешност в болницата, където е обявена за мъртва в 11:10 часа. Причината за смъртта й са черепно-мозъчни травми. Медицинските лица бързо разбират, че бебето е било малтретирано от дълго време – може би през целия му живот. Тя имала синини и рани по цялата глава и ушите, както и следи от човешки ухапвания по лицето, шията и тялото. Силен удар по главата на бебето, нанесен й в близките три дни, бил довел до огромен субдурален хематом в мозъка. Рентгенът разкрива, че черепът на Брияна е счупен на две места и че фрактурите са от преди 5-7 дни. Прегледът на мозъчната тъкан показва стара кръв, което означавало, че бебето е получавало и предишна мозъчна травма.
Оптичните й нерви били пълни с прясна и стара кръв, което означавало, че е била друсана жестоко поне два пъти. Рентгеновите снимки на тялото й разкриват две ребра, счупени няколко седмици преди смъртта й. Бебето имало скорошни фрактури на бедрата и една от ръцете, причинени от насилствено извиване или дърпане, довело до отделянето на растежната пластина от костта.
Аутопсията показва наранявания по ануса и вагината й. По дупето на бебето се наблюдавали значителни натъртвания и синини, говорещи недвусмислено за сексуално насилие. Веднага след обявяването на смъртта й една медицинска сестра забелязва, че анусът й зее отворен без никакви признаци за мускулен тонус. Съдебните медици установяват разширение от цял инч (2.54 см). Вътрешният преглед показва разкъсвания от половин до цял инч в аналния отвор и вагинални наранявания на малките срамни устни, както и поражения по девствената ципа.
В болницата Стефани Лопез провежда разговор с една сестра, със социален работник от Службата за Закрила на детето и със старши медицински следовател. Бащата също разговаря със следователя и социалния работник. По-късно същия ден Стефани, Анди, вуйчото Стивън и чичото Робърт са подложени на разпит в шерифското управление на окръг Доня Ана.
Дълбок сън
Стефани Лопез
Следовател Марк Переа от шерифското управление разпитва майката. Тя му казва, че няколко дни преди 19 юли, вуйчото бил хвърлил бебето във въздуха и то паднало на земята. Бащата също бил подхвърлял Брияна, при което главата й се ударила в тавана. После и той я бил изпуснал да падне без да я хване. Стефани заявява, че била предупредила Анди два-три пъти да спре да подхвърля бебето.
Майката разказва на офицер Переа, че предната вечер преди да си легне била изпила няколко бири. Бащата, чичото и вуйчото на Брияна останали будни в същата стая. Когато се събудила около 9:45 часа сутринта, бебето било цялото в синини, бледо и не дишало. Тя попитала Анди какво се е случило, а той й казал, че вуйчото бил подхвърлял Брияна във въздуха. Анди я бил намерил на земята в 7:00 часа и я бил сложил обратно в кошчето й.
Стефани и Анди отнесли Брияна в гостната и бащата се заел да й прави изкуствено дишане, докато майката викала бабата Патриша. После се обадила на 911. Офицер Переа попитал Стефани откъде са синините по ушите на бебето и следите от ухапвания по тялото му. Стефани отговорила, че синините може би се дължат на начина по който бебето спяло в кошчето си. Вметнала също, че 18-месечното братче на Брияна я било хапало преди.
Стефани се измъкнала с извинението, че спи много дълбоко и не е чула безпомощните писъци на бебето си през онази нощ. Но се опровергава сама, казвайки че се била събудила когато Анди дошъл при нея в леглото в 00:30 часа.
Малко кръв
Андрю Уолтърс
Андрю Уолтърс е разпитан от офицер Линдел Райт, към когото по-късно се присъединява сержант Ед Миранда. Бащата бил докаран от болницата в шерифското управление в 11:49 часа от един от шерифите. Разпитът се състоял в стая със затворена врата, заради шума в коридора, а разпитващите не прочели правата на Анди преди началото на разговора. Все пак офицер Райт му казал, че може да прекрати разпита по всяко време. Анди не показал никакви признаци, че иска да си тръгне и бил много услужлив.
Първата част на разпита продължава от 16:25 до 17:15 часа. Анди си припомнил какво е правил предишната вечер. Казал, че бил свършил работа към 17:00 часа и се прибрал вкъщи около 18:00 часа. Някъде към 20:00 часа взел вуйчото от работа и двамата спрели по пътя да си купят бира. Върнали се вкъщи и прекарали остатъка от вечерта в стаята си заедно със Стефани, Брияна и нейното братче.
Анди казал, че си бил легнал между 00:30 и 1:00 часа и бил проверил бебето около 3:00 часа през нощта. Когато станал по-късно сутринта към 7:00 часа си поиграл с нея, завил я с одеялце. Слънцето вече изгрявало и той сменил памперса на Брияна. Той и Стефани установили, че бебето не диша към 10 часа, когато се обадили на Бърза помощ. В тази част от разпита бащата признава само че Брияна била паднала от кошчето си през нощта и че той бил причинил две ухапвания по ребрата й, макар първоначално да казал, че те са били оставени от 18-месечния му син.
В 17:15 часа Анди получава 30-40 минути почивка, за да се подкрепи с храна и безалкохолно. След прекъсването офицер Райт му казва, че бебето е мъртво и Анди избухва в ридания. Сержант Миранда се присъединява към разпита след като вече бил разговарял с диспечера от 911 и с болничния персонал. Той бил направил снимки на Брияна.
Снимка от аутопсията на Брияна
В този момент офицер Райт решава да прочете на бащата правата му, тъй като детективите преценили, че събраната от тях информация противоречи на показанията му. Казали му, че все още може да си тръгне, без да го заплашват или да му обещават нещо, за да го накарат да остане. Анди внимателно прочита и подписва документа, съгласявайки се да продължи разпита.
След това Анди признава, че е хвърлял бебето във въздуха, като е удрял главата му в тавана, четири дни преди смъртта му. Признава и че е наранявал детето.
„Нямах намерение да й оставям такива рани. И преди съм я наранявал така, само от игра с нея. Майка й побеснява“.
Сетне признал, че предната вечер той и вуйчото на Брияна са си „поиграли малко грубичко“ с бебето, като са я хвърляли във въздуха, оставяйки я да си удря главата в тавана и да пада на пода без да я хванат. Показали му снимки, на които разпознал една определена рана, оставена от удара в тавана, както и различни ухапвания, причинени от него. Анди казал, че бебето се е ударило в тавана три пъти и че я бил изпуснал „два-три пъти“ на пода.
„Като паднеше на пода, продължавахме играта, после аз се позабавлявах малко с нея и накрая всички си легнахме да спим“ – казал той.
Анди разказал, че Брияна е плакала, когато я изпускали на земята, а когато го запитали какво е сторил, за да я успокои, отговорил: „Продължих да я подхвърлям във въздуха“.
Тогава му показали снимки на ануса на бебето и Анди изведнъж много се разстроил и запсувал. Казал, че „няма да намерят никаква сперма“, защото бил почистил дупето на бебето с мокра кърпичка, увита около левия му показалец. Анди обяснил как бил напъхал пръста си до второто кокалче в ануса на детето. Когато го извадил: „По него имаше малко кръв“.
Просто игра
Стивън Лопез
Междувременно, следовател Грег Бейглин разпитвал вуйчото на Брияна. Първоначално Стивън Лопез казал само, че той, сестра му и Анди са били заедно в стаята и са играли на видео игри, когато чичото Робърт и някакъв негов приятел дошли да пият с тях бира. След като гледали филм и пили бира, той отишъл да си легне в 2 часа през нощта. Първо казал, че бил изпил шест бири – после десет. С Брияна всичко било наред, когато отишъл да спи.
На следващата сутрин отново не забелязал нещо нередно с бебето. После повторил, че не е виждал никакви ухапвания по нея, освен малък розов белег на челото й. Накрая, когато следовател Бейглин бил уведомен за хода на другите разпити, попитал Стивън дали някога е подхвърлял Брияна във въздуха. Вуйчото отговорил: „Понякога го правехме“ и признал, че бебето си е удряло главата в тази „игра“. После го попитали дали някой е хвърлял детето предната вечер. Първоначално казал: „Не, не мисля“, но после го променил на: „Не помня да съм го правил“. По-късно се изпуснал, че все пак я е подхвърлял, но побързал да отговори „Не мисля така“, когато Бейглин го попитал дали Брияна е пострадала.
Сержант Ед Миранда решил да продължи разпита на вуйчото сам, вместо да се опитва да предаде на следовател Бейглин всичко, което бил научил от разпита на бащата. Той помолил Анди да говори с вуйчото преди да започне да го разпитва. Анди се съгласил и казал на Стивън: „Давай, кажи им истината“.
В крайна сметка, Стивън признава, че заедно с Анди са подхвърляли бебето във въздуха, удряли са й главата в тавана и са я изпускали на пода. Когато сержант Миранда използвал термина „физическо насилие“, вуйчото се обидил и заявил: „Не сме я насилвали физически. Просто си играехме с нея“. Сержант Миранда казал: „Добре. Да се изясним, значи ми казваш, че ти и Анди сте си играели с Брияна като сте я хвърляли нагоре и сте я оставяли да падне?“. Стивън отговорил: „Да“.
Снимка от аутопсията на Брияна
Тогава сержант Миранда му показал снимка на ануса на бебето. Стивън незабавно възкликнал: „О, не, не съм го направил. Нищо такова не съм правил“. Той настоявал, че нито той, нито бащата, нито някой друг мъж в къщата са посягали сексуално на Брияна. Тогава Миранда поискал да знае какво точно е правил с детето. Вуйчото заговорил с недомлъвки и казал че не си спомня. По-късно Миранда го попитал: „Може ли да си бил ти?“, и Стивън отговорил: „Може би. Не знам. Какво ако съм го направил?“ и „Какво може да ми се случи?“. След това описал колко бири бил изпил и казал, че не може да си спомни как е започнал сексуалния акт, но си спомнял, че бил спрял, защото осъзнал колко е грешно. По-късно Стивън признава, че си спомня как е започнал изнасилването и че бебето е било будно в това време. Сержант Миранда го запитал направо: „Прави ли секс с Брияна?“. Стивън отвърнал: „Да“.
Следовател Бейглин разпитал и чичото на Брияна, Робърт. Той разказал, че се бил прибрал от работа в 20:15 часа и чул че бебето плаче. Стефани приготвяла шишенце с храна. На следващата сутрин майка му Патриша го събудила с истеричен плач. Анди също плачел и повръщал, а Стефани правела изкуствено дишане на бебето.
Той казал на следовател Бейглин, че бабата наскоро била видяла как Анди подхвърля Брияна във въздуха и му била казала: „Ако не престанеш с тези простотии ще ви отнема Брияна!“.
Присъди
Процесът започва на 23 септември 2003 година в Албъкърки, Ню Мексико. Тримата убийци са съдени заедно – факт, който щял по-късно да вгорчи живота на прокуратурата.
Съдебното жури, в състав от седем мъже и пет жени, обсъжда присъдата в продължение на девет часа и стига до съгласието, че подсъдимите са виновни. Анди Уолтърс получава 57 години за сексуално насилие и причиняването на смъртта на Брияна поради тормоз и липса на грижи. Вуйчото на Брияна Стивън Лопез получава 51 години по същите обвинения.
А любящата майка получава едва 27 години за насилието и липсата на грижи, довели до смъртта на Брияна. Изглежда съдебните заседатели решили, че тя не е виновна в преднамерено насилие, тъй като не тя измъчвала детето, а само позволявала на другите да го правят. Спорен е въпросът как това намалява нейната отговорност! Бабата на Брияна Патриша Уолтърс и нейният чичо Робърт Уолтърс, които знаели за случващото се, също са изправени пред съда с обвинения, че са причинили косвено смъртта на детето с мълчанието си. Те се отървават най-леко – само с 60 дни затвор.
С прочитането на всяка присъда повечето обвиняеми не показват никаква емоция. Единственият заплакал е вуйчото Стивън Лопез. Той обгръща главата си с ръце и избухва в плач.
Снимка от аутопсията на Брияна
Едва след разпускането на съдебните заседатели подсъдимите започват да освобождават емоциите си. Те се разплакват и прегръщат адвокатите си, опитващи се да ги успокоят. Прокурор Сузана Мартинез не изпитва никакво съчувствие към тях:
„Няма да преувелича, ако кажа, че това дете е било пребито от главата до петите. Намирам всичките им показания за изключително егоистични. Говореха само за собствените си чувства, колко труден е бил животът им в ареста. Само „аз, аз, аз“, без никакво съчувствие към Брияна“.
Все пак се намира една близка, която да защити Брияна. Нейната пралеля Розан Гарсия заявява:
„Чух ги как молят за милост – да не им дават толкова много години. Всички имаха адвокати да им помагат, но кой беше там за Брияна, докато тя е била насилвана и изтезавана? Времето, което ще получат, няма да е достатъчно“.
Погребана в клетка
Дигитално обработена снимка на Брияна
За съжаление, нещата не се изчерпват с това и дори стават по-лоши. През 2006 година адвокатите на тримата убийци започват обжалване пред Върховния съд, оплаквайки се, че тъй като тримата подсъдими са били съдени заедно и са осигурявали доказателства един срещу друг, то тяхното право да подложат на кръстосан разпит обвинителите си е било нарушено. Съдиите се съгласяват и отхвърлят присъдите на тримата подсъдими.
По-късно същата година същите Върховни съдии решават, че в случая на Стефани Лопез нарушаването на нейните граждански права не я е лишило от получаването на честен процес и присъдата й е възстановена. През септември 2007 година са върнати присъдите и на бащата и вуйчото по повечето обвинения.
През 2005 година губернатор Бил Ричардсън официално подписва и превръща в закон Законопроект 166, известен като Законопроект „Бебето Брияна“. Така, насилието над деца, водещо до смърт, се превръща в изключително тежко углавно престъпление в щата Ню Мексико, а минималната присъда за подобно провинение се вдига на 30 години затвор. Преди това наказанието било само 18 години.
Единствените снимки на Брияна – цялата в синини – са направена след смъртта й, преди и по време на аутопсията. След дигитална обработка на раните, бебето на фотографията изглежда сякаш заспало кротък сън.
Сякаш не била измъчвана достатъчно приживе, никой не се появява да поиска тялото на Брияна. Тогава гражданите се обединяват и й организират нормално погребение. Но впоследствие нейните близки решават да сложат ръка на гроба на бедното дете и издигат около него клетка, за да държат настрана хората, искащи да й издигнат надгробна плоча и да оставят цветя на гроба й.
Клетката, издигната над гроба на Брияна от роднините й
Междувременно Брияна е все така мъртва и погребана в земята. Пресните рани от деня на смъртта й така и не зарастват, и никога няма да се излекуват. Никой никога няма да може да я утеши за болката, изтърпяна в ръцете на чудовищата, които би трябвало да са най-близките й хора. Мнозина се питат: Къде е нейното обжалване? Към кой съд трябва да се обърне, за да получи справедливост? Има ли съдии, които са в състояние да отхвърлят последния ден в нейния жалък живот? Които да отменят смъртта й и да я върнат към живот?
———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на SATORO OGURA и Polimero
Източници: findagrave.com, brianna-lopez.memory-of.com, mylifeofcrime.wordpress.com, scribd.com, rightinaleftworld.blogspot.com, khaym.hubpages.com, pysih.com, culturedviews.com, freerepublic.com, unsolvedcanada.ca, talkinshitwithshannieandboo.blogspot.com, justicebeserved.blogspot.com,
