Седях с лист и химикалка в ръка и премислях, защо обичам да чета книги. Реших да се отправя на едно книжно пътешествие за да намеря отговор. Отворих страницата и приключението ми започна.
Качих се на кораба на Питър Пан. Тъкмо щях да го попитам дали е виждал отговора… Но се търкулнах и паднах. Съвзех се в студената улица до малката кибритопродавачка. Крехкото й тяло трепереше от студ. Тя запали една клечка кибрит. Започна да мечтае отчаяно, защото не можеше да понася болките от реалния свят, но заедно с угасването на кибрита угаснаха и нейните надежди. Поисках да й помогна, но това не беше възможно. Сърцето ми се сви от болка, но и тялото ми започна да се свива и затова ме изхвърлиха при Палечка. С нея играхме доста около цветята и езерото, но заради Вятъра, който се състезаваше със Слънцето паднах в езерото. Превърнах се в красив лебед. Издигнах се във въздуха и отлетях, тъкмо тогава Елиза беше приготвила и моята риза. Взех я от нея и се превърнах в човек. Имах само един проблем – бях забравила, че още съм във въздуха и преобразуването ми приключи с гръм и трясък. Паднах пред Вила Вилекула. Тъкмо Пипи, Томи и Аника са пиели чай на верандата. Пипи ми се ядоса и аз докато бягах от тях паднах в заешка дупка. Събудих се до Алиса. Тя пиеше нещо от шише с надпис „Изпий ме!”. Развиках се да не го стори, но тя не ме чу. И се смали доста. Толкова й се ядосах, че очите ми станаха големи, колкото футболни топки. И току речи решиха да ме изпратят при Пинокио. Тъкмо отиваше на цирк. Щях да го предупредя да не прави това, но видях Снежанка как яде отровната ябълка. Притекох й се на помощ, но беше твърде късно. На връщане плаках много за нея, чак ме превърнаха в русалка. Повече не издържах. Доплувах до морската агенция за приказки. Вдигнах голям скандал затова, че ме превръщат в каквото си поискат без да ме попитат. Обслужващата русалка ми обясни, че само принцесите имали специални привилегии. Попитах я как мога да се превърна в принцеса.
– Като си намерите принц… – простичко ми отговори тя.
Тръгнах да го търся. Тъкмо беше мой ред да видя брега и сушата. Показах се на повърхността и потърсих с очи принца, за когото да дам гласа си. Изпратиха ми един, но не ми хареса и се върнах обратно. Не обичах да бъда русалка. Все пак си дадох гласа на една вещица и се превърнах в човек. Но без глас работата не върви. Намерих друга вълшебница за да ми го върне обратно. Беше мой ред за да се видя с магьосницата, но някакъв мъж, който искал да се отърве от своята душа ме надмина. Това беше капката, която преля чашата. Не стига, че не ми изпращат хубави принцове, а и ми вземат реда. Тъкмо щях да се развикам, но се сетих, че нямам глас.
Стана ми скучно. Реших вече да се върна и да си търся принца в реалния свят. Без това вече бях намерила отговора. Обичам да чета книги, защото иначе откъде другаде мога да измислям тези щуротии. автор: Елиф Недрет Мехмет седми клас, СОУ „Христо Смирненски” с. Черноочене
