Свети Георги не го уважавали никак едно време, но всичко се променило. В едно царство имало едно езеро. Там излизал един змей всяка година и вземал по една мома. Дошъл ред и на царската дъщеря. Тя почнала да плаче и ден, и нощ.Завели я на езерото в уречения ден.Минал оттам Свети Георги и я попитал защо плаче така горко.Тя му разправила, че всяка година един змей излиза от езерото и взема по една мома. Сега дошъл нейният ред. – Не бери грижа – рекъл й той. – Аз ще легна малко да поспя. И като се яви змеят, когато се затресе земята, ме викни.След час земята се затресла, всичко взело да бучи. Момата се уплашила и почнала да плаче. Една топла сълза паднала на лицето на Св. Георги, той се събудил и скокнал. Попитал:- Защо плачеш?- Змеят иде и ще ме изяде, как да не плача!- Не бери грижа, моме!Тъкмо змеят отворил паст* да лапне момата и Св. Георги го промушил с копието.Спасил царкинята и царството, рекъл на момичето:- Върви сега по живо, по здраво!И от този момент Свети Георги почнали да го уважават.* паст – голяма уста
