Тая сутрин съм в несериозно настроение, та затова малко смях.
Без значение към кого са отправени молитвите ни, неизменно започват в този дух:
О, майко Наслада, аз чакам смирено,
пред твойта градина, отрупана с плод.
Смили се над мен, Афродито блажена,
дари ме със обич, любим и живот!
(от книгата за Езоп, която чета в момента; стихът е на Сафо или перефраза)
А след като бъдaт чути, започваме да бродираме такива гоблени:
Господи, моля те, дай ми
мъдрост, за да разбирам мъжа,
любов, за да му прощавам,
и търпение към настроенията му.
Сила, моля да забележиш, не искам,
…че ще взема да го пребия!
За мъжете не знам, но боговете категорично са се видели в приключение с нас. 😀
Публикувано от
Gloxy-Floxy
