Маточина е многогодишно тревисто растение с четириръбесто разклонено стъбло, покрито с редки власинки, високо 30 – 80 см и с добре развито коренище. Листата са срещуположни, яйцевидни, тъпо назъбени, тъмнозелени и голи отгоре, а отдолу светлозелени и жлезисто окосмени.
Целебната маточина може да срещнете из гъсталаците, редките гори до 1000 м височина навсякъде у нас. Наричат я още лимониче, пчеларник, малиник. Но ако искате да я имате под ръка отгледайте си я в градината. Тя е отдавна използвана за листата, които съдържат етерично масло, каротин, витамин С, смоли, горчиви, слизести дъбилни вещества. Когато цъфти, съдържа най-много етерично масло, главните съставни части на което са цитралът (до 60 %), цитронелалът, гераниолът. Етеричното масло е с нежен, приятен аромат. Листата с младите върхове са желани за чай и запарка, които действат успокоително. Като билка се използва при високо кръвно налягане, безсъние, главоболие. Маточината е топлолюбива, но това не й пречи да презимува добре при нашите климатични условия. Многогодишното растение не е особено придирчиво към светлината, така че и в несъвсем осветено ъгълче в градината ще може да го настаните. Ще стане и без поливане. Но добре се развива на дълбоки, рохкави, богати на хранителни вещества почви.
Разполагате ли с оборски тор, маточината добре ще се отблагодари, особено ако допълните и лесно разтворими минерални торове. Ако искате да я отгледате на по-голяма площ, предварително изорете почвата и тогава внесете торовете. Маточината се размножава чрез директна сеитба, чрез разсад, може и вегетативно – като се раздели туфата. Най-добре е да си получите разсад. За ранното производство разсадът се отглежда в топли парници. Семената се засяват в края на февруари-март. Правят се браздички, дълбоки до 2 см, на разстояние 8-10 см. За 1 кв. м са необходими 1-2 г семена. Те са дребни, затова е добре да се смесят със ситен, пресят пясък. Засетите семенца се покриват с 1-2 см ситен, добре разложен оборски тор и се поливат с лейка. При благоприятни условия поникват за около 2 седмици. Когато растенията достигнат 6-7 см и ако опасността от измръзване е преминала, намалете поливането и закалявайте разсада, като сваляте рамките. На постоянно място растенията отиват през първата половина на май. Разстоянията между редовете са 60-70 см и 40 см между растенията в реда. На открити лехи също се засяват семената за разсада, които се отглеждат през цялото лято и през септември – началото на октомври се разсажда на постоянно място. Директната сеитба се прави само преди зимно или рано напролет, а когато се използват коренища, те се делят на 3-4 части и се засаждат през октомври.
Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение с тъмнозелени листа, които имат характерна лимонена миризма. Цветовете са дребни, бели, жълтеникави или розови. Маточината расте из храсталаците, редките гори, покрай градините и оградите навсякъде в Бъгария.
Използва се цялата надземната част или само листата на маточината, в зависимост от целите. Листата на растението се берат в периода преди цъфтежа (към средата на юли). Ако маточината е цъфнала, листата не се събират, тъй като вече са изгубили характерната си миризма и лечебните си качества. Билката се суши на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 35° С. Изсушените листа отгоре са зелени, а отдолу – по-светлозелени, със слабо нагарчащ, тръпчив вкус. При смачкване или разтриване трябва да са запазили миризмата на лимон. Дрогата се съхранява на сенчесто, проветриво и сухо място.
Маточината съдържа етерично масло (0,05 – 0,33%), дъбилни вещества, горчиви и слузни вещества, кафеена киселина, ензими, урсолова киселина, олеинова киселина и др.
Билката укрепва нервната система и действа седативно и спазмолитично. Оказва положителен ефект при сърдечна невроза, мигрена, безсъние, нервна и полова свръхвъзбуда, неврастения. Благоприятно е действието на маточината и при сърдечни заболявания, тъй като помага за преодоляване на умората, съдейства за прекратяване на тахикардия и болки в областта на сърцето. При приемане на препарати с маточина се забавя дишането, изчезват ритъмните смущения и се понижава кръвното налягане. Маточината проявява спазмолитично и газогонно действие при функционални заболявания на червата. Успокоява коликите от задържане на газовете в червата, възпира повръщането. Тя има способността да стимулира храносмилането и отделянето на жлъчен сок, в по-големи количества възбужда апетита. Препарати на основа маточина се използват и при виене на свят, за усилване на зрението, болезнена менструация, кожни обриви, ревматични отоци. Под форма на лапи маточината се прилага много успешно за лечение на циреи.
Дрога от маточина се използва като запарка по следната рецепта: 2 супени лъжици дрога се заливат с 400 мл кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 20 мин. От прецедената течност се приемат по 120 г 3 пъти дневно 15 минути преди хранене.
При безсъние, нервност, неспокоен сън се препоръчва чаша чай от маточина преди лягане.
Маслото от маточина също намира голямо приложение в лечението на всякакви видове бактериални, гъбични и екземни инфекции поради антисептичните си свойства. Масажи с него облекчават артритни и ревматични болки.
Поставено в ароматерапевтична лампа то помага при силно нервно напрежение, страхови неврози, безсъние, високо кръвно налягане, аритмия, проблеми на менопаузата, инфекции на гърлото.
При остри възпаления на стомаха и червата, остра кашлица, чернодробни заболявания, бременност, епилепсия билката да се приема само след консултация с лекар.
Събота, 02 Май 2009 19:04
Още старите гърци и римляни използвали листата на маточината заради приятния им и свеж мирис на лимонова кора. Тя се среща в цялата ни страна и е част от състава на много успокоителни билкови чайове. Помага при безсъние, невроза, високо кръвно налягане, при нервен стомах. В кулинарията се използва за ароматизиране на салати, на по-тлъсти месни и рибни гозби, на ястия с гъби, които са по-трудно смилаеми. С маточина се ароматизират болета, ликьори, понякога и сладка. Не бива да се смесва със силни подправки като мента, индийско орехче, джинджифил.