Нека бъде светлина!: Двеста лева са си двеста лева!

2
Добави коментар

Мъж отишъл до къщата на негов приятел, звъннал на звънеца и отворила жена му.

-Здравей, Тони в къщи ли е?

-Не, отиде до магазина.

-А, ще имаш ли нещо против да го изчакам у вас?

-Не, разбира се, заповядай.

Седнали вътре и Кристиян казал:

-Знаеш ли, Нора, имаш най-прекрасните гърди, които съм виждал. Ще ти дам сто лева ако ми покажеш едната.

Нора помислила малко и си казала: „Какво пък толкова, сто лева са си сто лева“. Свалила си сутиена и си показала едната гърда. Той и благодарил и хвърлил сто лева на масата.

Постояли още малко и Кристиян казал:

-Толкова са красиви, трябва да ги видя и двете. Ще ти дам още сто лева ако ми дадеш да ги видя двете заедно.

Нора отново помислила малко и си казала: „Какво пък толкова.“, свалила си сутиена и дала на Кристиян да ги погледа известно време.

Кристиян й благодарил, хвърлил още сто лева на масата и казал, че не може да чака повече и си тръгнал.

Малко по-късно Тони се върнал и жена му казала:

-Твоят странен приятел Кристиян дойде.

Тони помислил малко и казал:

-А, остави ли двестате лева, които ми дължеше?