В целия цивилизован свят за отопление все повече се използват възобновяеми енергийни източници, като дървесина и други растителни материали, обработени като топливни брикети или гранули. За разлика от обичайните дърва за горене, за производство на дървесни или торфени брикети се използват съвременни технологии, оснавани на раздробяване на материала до еднородна маса и последващо пресоване при изключително високо налягане, в резултат на което се получават топливни гранули – пелети – или брикети, наричани с общото име биогориво.
Биогоривото може да се изработва не само от дървесни отпадъци, но и от шлюпките на слънчогледа, слама, торф и дори водорасли. Икономическата и енергийната ефективност на тази технология са толкова високи, че това гориво може да бъде използвано навсякъде – в котелни станции, в електроцентрали, за отопление на домове.
Един от често задаваните въпроси е за сметка на какво топливните гранули придобиват здравина и съхраняват формата си. Трябва да се подчертае, че при производството на пелети или брикети не се използват никакви слепващи вещества. Здравината се получава при разтопяването на лигнина, който изначално е включен в състава на всички растения. При пресоване лигнинът се разтопява и свързва частичките на топлинния брикет или дървесната гранула.
При пресоване дървесината придобива уникални свойства. На първо място се увеличава плътността й. Пелетите са толкова тежки, че потъват във вода. Ако обичайната дървесина за горене заема 6 куб. м. за един тон, то един тон дървесни пелети заема точно 1 куб. м. обем.
Обикновените дърва имат около 40-50% влажност, което означава, че почти половината им състав е вода. При изсъхване тази вода се губи и се оказавa, че сте платили за два пъти по-малко количество горивен материал. При топлинните брикети топлоотдаването е два пъти по-високо, а влажността не надвишава 6 – 8 процента. По този показател те са по-добри от всички видове дървесина за горене, и почти от всички видове въглеща без антрацитните.
Едно от най-важните им достойнства е липсата на пепел. Брикетите и пелетите изгарят почти без остатък – пепелността им варира около 1-2 %.
