Забързани и обзети от проблемите си дали не пропускаме най- важните неща?
А, какво по- важно може да има от истинските приятели…
„…Истинските приятели не разпитват защо плачеш, просто идват и те прегръщат. Истинските приятели познават лошите ти настроения, но не бягат от теб, а се опитват да ти припомнят, че всичко се преодолява с вяра и търпение. Истинските приятели спорят с теб, когато не си прав. Угодниченето не им е черта. И когато сгрешиш те могат да ти се скарат, но така, че зад суровият им тон да усетиш, че въпреки всичко не спират да те обичат. Истинските приятели познават кога губиш равновесие и знаят как да застанат до теб, като опора. Истинските приятели помнят, че когато си най- раним, най-нужното нещо е да знаеш, че не си забравен!.“
Дай Боже всекиму такива приятели…
