Спящата красавица се прибрала вкъщи и толкова била изморена, че заспала като умряла на леглото си. Минало много време и никой не се сещал за нея, чак докато на шефката ѝ дотрябвали едни рипорти.
През това време растенията на спящата красавица излязли от саксиите ѝ по первазите и обрасли по целия апартамент като джунгла, а от хладилника се излюпили всякакви животни.
В работата я търсили – тук спящата красавица, там спящата красавица, но никой не си спомнял къде живее тя.
Наблизо живеел принц, който обаче си спомнил къде е нейния апартамент и отишъл да я потърси.
Отворил вратата на апартамента и видял непроходимата джунгла. Добре, че си носел градински ножици. Рязал, рязал, докато си пробил път до леглото на принцесата.
Гледал я как спи на леглото, и тъкмо се надвесил да я целуне, ама размислил и само я побутнал:
„Айде ставай, отпуската ти свърши.“
картинка
