Малко избързахме, но щом сме почнали със цвета, налага се да продължим с него. В случай, че не разполагаме с буре за отлежаване и оцветяване на ракията, може да ползваме и стъклен съд. Сега в магазините има дамаджани с различна вместимост: 5,8,15,20 литра.
По-практични са 5 и 8-литровите дамаджани, едно, че са лесно преносими и друго, че ако не харесваме цвета, скоро ще го поправим -изпиваме съдържанието през зимата и напролет наливаме нова ракия. Искаме ли обаче да я докараме на цвят, като извадена от буре, налага се да я подправим с дървесина.
Не каква да е, а точно от определени дървета: черница, дъб или акация. Тази дървесина, – всъщност трески от сърцевината на клона, – трябва да е суха, престояла поне една година отрязана. Треските се нуждаят от специална обработка. Слагат се във вода и се кипват за 10-15 минути, след което се киснат в студена вода за 24 часа, изсушават се и чак тогава се внасят в ракията. Нормата е 2-3 г/литър. Ако пък в магазините намерите дъбов чипс, дозира се по 1 г/литър.
За постигане на желания цвят налага се периодично – поне веднъж месечно,- ракията да се преточи. Излива се в широк съд, за да поеме кислород от въздуха, който окислява екстрахираните вещества, и пак се връща в дамаджаната. И тук, както при дървените съдове всеки месец се взима проба, оценява се ракията на цвят и вкус и чак тогава се отделя дървесината. В този ранен етап, когато ракията отлежава и зрее, не е препоръчително да се държи в пласт масови съдове, Има вероятност ракията в някои от тези съдове – бидони, туби, шишета, – да извлече вредни вещества от тях, които да променят вкуса й. Редно е да се ползват такива съдове, само ако производителят гарантира безвредност. Това обикновено са бутилки от кока-кола, пепси кола и швепс.
И за да завършим с оцветяването, ще добавим, че това може да стане и по-бързо. Кога ще чакаме 2-3 години да отлежава, че да пожълтява, а приятели, съседи и роднини през това време да не знаят какъв елексир сме подготвили. Няма време за чакане. Размива се прегоряла захар /карамел/ в нея и се поднася на изумените приятели, които може и да демострират безразличие към кехлибарения цвят /за нас най-доброто качество е количеството/, но достатъчно е да видиш блесналите им зеници, за да разбереш, че си успял. Честито! И наздраве.
Това размиване не е толкова елементарно. Трябва да се внимава в дозата. Посочихме веднъж, че при по-голямо количество карамел ракията получава несвойствен /конячен/ цвят. Ако имаме 30-40 л ракия, достатъчни са 150-200 г захар да се загреят на бавен огън в емайлиран или калайдисан меден съд. Отначало захарта се разтопява и пожълтява. Ако продължим да я държим на огъня, започва да кипи и потъмнява, цветът й се променя от тъмнокафяв до черен. Съдът се отстранява от огъня и се добавят около 200 мл топла вода, може и топла ракия. Разбърква се до пълно разтваряне на карамела. От така приготвения разтвор се вземат малки порции и се внасят в ракията, която се бърка до пълно размесване. Ако не се получи желаният цвят при първата порция, добавя се втора и пак се разбърква, може и трета до получаване на светлозлатист цвят. Остатъкът от карамелизираната захар се пази в стъклена бутилка в хладилника и ако повече не е нужен за ракията, може да се използва при правенето на сладкиши или други кулинарни глезотии.
За оцветяване на ракията може да се използва и настойка от кори на портокали – получава се златистооранжев цвят. 200 г сухи кори се варят 10 мин в емайлиран съд, след изстиване настойката се прецежда и се налива в ракията, като се разбърква по същия начин, както посочихме при карамелизираната захар. Правени са опити да се оцвети ракията и с настойка от плодове на черница. Ракията при¬добива червеникав отенък. Някои стопани още, когато тече ракията от казана, слагат сухи листа от дюля или ябълка под струйката и получават желания цвят.Източник: „Избрани техники за производство на ракии“ ВРАТИ от ВРАТИ.net – Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни
ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Оцветяването на ракията в домашни условия – 4.3 out of
5
based on
3 votes
