Наближава датата 13 септември, на която почитателите на Уейн Рууни ще могат да си купят новата му книга. Вестник “Мирър” публикува извадка от творбата, в която асът на Манчестър Юнайтед обсъжда теми като наднорменото си тегло, контузиите, оставането на пейката и… новата си коса. Sportal.bg представя на вашето внимание този любопитен екстракт.
ИЗВАЖДАНЕТО ОТ СЪСТАВА ОТ СЪР АЛЕКС БЕ ТЕЖЪК УРОК
Щастлив съм в Манчестър Юнайтед въпреки паденията, които понякога се случват във всеки футболен клуб. Например когато смачкваме Уигън с 5:0 на Боксинг дей. После излизам на вечеря с няколко от момчетата и техните половинки в един хотел. На следващия ден мениджърът ме издърпва настрана и ми казва, че не е щастлив от мен и усеща, че не тренирам като хората. Глобява ме, но по-лошото тепърва предстои. Изваден съм от състава за следващия мач в навечерието на Нова година срещу Блекбърн.
В много клубове хората не биха обърнали внимание на това, че играчи излизат шест дни преди мач. Това обаче е разликата при Манчестър Юнайтед и белег на високите стандарти, изисквани от мениджъра. Това е нещо голямо, още един научен урок.
Следващата седмица трябваше да седя на трибуните и да гледам как губим с 2:3 у дома от Блекбърн. Това е най-лошото възможно чувство, когато те сполети. Беше ужасно. Блекбърн изглеждаха сигурни изпадащи, а при все това ние бяхме по-зле от тях. Докато гледах, се чувствах отчаян и безпомощен точно както всички други фенове на Юнайтед, гледайки как се оформя поражението.
КАК СВАЛИХ КАЧЕНИТЕ ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА ТРИ КИЛОГРАМА
Началото на юли. Първият ден обратно за предсезонна подготовка. Аз съм като повечето обикновени пичове – качвам няколко килца по време на ваканция. Дори и ако не тренирам за седмица, качвам по килце и малко, но когато се прибирам на базата Карингтън за първия ден на работа, ме очаква шок. В клубната фитнесзала ми казват, че съм качил малко повече от очакваното: над 3 кг. НАД ТРИ!
После си спомням причината: пийнах няколко питиета, докато ме нямаше. Лепи ми се. Не съм като Раян Гигс – само кокали и чист мускул. Но качвам тегло доста лесно, макар че не е проблем. Не е като мениджърът да ми виси постоянно над главата, когато цифрите излизат наяве, и да ме кодоши за това, че ям твърде много боклуци. Пък и знам, че мога да сваля всичко това за седмица-две. Всички играчи получават общи тренировъчни програми, към които да се придържат, докато са в почивка, но те не са задължителни.
Клубът би искал да не прекаляваме с храненето и пиенето по време на летните ваканции, тъй че ако отида в чужбина, обичам да съм в хотелската фитнесзала три пъти седмично да побягам на пътеката или да повдигам тежести. По този начин мога да съм във форма, когато се върна на тренировки и тичането ще ми е по-леко, когато започнат предсезонните мачове. Прибирайки се след почивка след няколко запоя и няколко седмици далеч от топката ти е трудно физически.
Като нападател трябва да се трудя усилено през цялото време. Трябва да съм в кондиция, което значи, че фитнес нивото ми трябва да е наред, за да играя добре. Ако не е, си проличава. Вероятно щеше да е различно, ако бях бек. Щях да мога да се прикривам леко, да правя по-малко бегове към противниковата половина и да ми се размине. Като централен нападател на Манчестър Юнайтед обаче няма къде да се скриеш. Трябва да работя възможно най-усърдно, иначе мениджърът ще ме извади от игра или от състава за следващия мач. В този клуб няма място за провал или за настройка за второ място.
Що се отнася до храненето, всички играчи знаят какво да ядат и какво да не ядат през цялата година, но си позволяваме някои луксове. В течение на сезона въобще не намирам за вредно да си вземеш храна за вкъщи от време на време. Клубът ми е осигурил на разположение човек, с когото да говоря за диети, ако имам нужда.
Физически съм поемал доста бой на терена в течение на годините: натискането от централни защитници с размери на Трансформърс и мачкането на мускулите ми от падания, бутания с рамо и шпагати със засилка ден след ден ме оставиха с доста рани. Когато стана сутрин след мач, ми е трудно да ходя в първия половин час. Боли ме лекинко. Не беше така, когато бях младок.
Спомням си чат-пат как навремето, когато приключвах тренировки или мачове с Евертън и Юнайтед, исках да поиграя още. Футболът обаче оказа огромно влияние върху тялото ми, тъй като играта ми се основава на скорост, сила и интензитет.
Като всеки друг играч, се страхувам да получа спираща кариерата контузия. Може да съм в най-добрата форма в живота си и един ден един лош шпагат да приключи със спорта за мен. Тогава всичко свършва. Това обаче е рискът, който поемам аз като футболист във всеки мач. Зная, че кариерата на футболиста е толкова кратка, че един ден, без значение от възрастта, играта може да ми бъде отнета неочаквано.
Така че искам аз да реша кога да напусна футбола, а не лекарят или кракът на съперника. Страхът от контузии или провали обаче никога не е завземал съзнанието ми, докато съм играел. Никога не съм замръзвал на футболния терен. Винаги съм искал там да изразявам себе си, да опитвам разни неща. Никога не съм излизал на мач с тревога.
КОГАТО СЪМ КОНТУЗЕН, ЯКО СЕ ВБЕСЯВАМ
Когато съм контузен, зная, че не мога да тренирам или да помогна на момчетата да се подготвят за следващия мач, така че обичайно ставам раздразнителен донякъде като някого (поне така си представям), който е принуден да спре цигарите или кафето.
Закусвам с отбора в столовата и когато стане време да започнем работа, те отиват в едната посока към тренировъчните игрища, а аз – в другата към стаята на физиотерапевта и фитнесзалата. Те играят мачлета с малка численост, а мен ме изследват. Скука.
Нервен пациент към. Ставам сприхав. Замлъквам. Не ми е проблем лечението, нито физиотерапевтите и клубните лекари – просто искам да изляза като останалите на тренировъчните мачове. Най-лошото е, че възстановителният процес ме побърква. Чувствам се изоставен в клуба.
Липсват ми бъзиците и закачките в съблекалнята. Тъй като не съм достатъчно готов за игра, дори не прекарвам вечерта в хотела на отбора с останалите момчета преди мачове. Трябва да си стоя у дома, после да ходя другата сутрин на тренировъчната база за още скучна възстановителна работа.
И все пак може да бъде и по-зле. Оуен Харгрийвс имаше операции на двете колена и не игра 18 месеца. Той бе титуляр за Англия и Юнайтед преди контузиите си. Пропусна толкова много, че не зная как го преодоля. Само няколко дни са достатъчни, за да ми е зле. Предполагам, че ще превъртя, ако не мога да играя футбол година и половина. Играчите стават резервна част, когато са тежко контузени. Превръщат се в забравените хора в клуба.
Когато съм контузен, ставам раним и нервен, докато гледам мачове. Все едно отново ставам фен като преди, а чувството вероятно е по-стресиращо, отколкото ако играеш. Толкова е обезкуражаващо. Не мога да повлияя въобще на играта. Безпомощен съм. Нищо не мога да сторя да променя резултата и да помогна на дружките ми да победят. След това опитвам да поддържам щастлива физиономия, когато съм край другите момчета, но е трудно.
ВЪПРЕКИ ОБИДИТЕ И КОДОШИТЕ СИ ХАРЕСВАМ НОВАТА КОСА!
Някои пичове нямат проблем с това, че косата им оредява, и не им пука. Аз обаче ще си призная, че едно време се гледах сутрин в огледалото и си мислех: “Мамка му, оплешивяваш, а си още млад”. Не искаш изгуби цялата си коса, особено ако си още в 20-те си години. Това не успя да ме срине, но трябва да призная, че ми беше леко стресиращо. Всеки пич, който е изгубил косата си, знае точно какво имам предвид. Не е забавно.
Тъй че се замислих какво да направя по въпроса и си казах: защо не трансплантация на коса? След доста изследване се уговорих да свърша работата, но преди последния ден на сезон 2010/11 реших да го споделя с останалите момчета от Манчестър Юнайтед.
Знаех, че ако ида на ваканция с оредяваща коса и се върна с вид като на Анди Каръл, ще ме счупят. Особено ако не се получи, защото просто това е втора природа на футболистите. Нищо не е в безопасност в който и да било футболен клуб. Всичко подлежи на кодош. Нов чифт обувки? Счупват те. Лоша твоя снимка във вестника? Счупват те. Нова твоя реклама по телевизията? Счупват те. Трансплантация на коса?… Счупват те.
Тъй че след мача с Блекпул в съблекалнята направих съобщението. Казах: “Ще си направя трансплантация на коса, когато изляза в почивка през лятото”. Маркирах територия спрямо момчетата, за да знаят, че не ми пука какво мислят по въпроса и че съм готов за обидите. Но те все пак ще ме счупят! “Ой, Уаза – изкрещява някой. – Ще си пуснеш ли конска опашка?”
Връщам се обратно за предсезонната подготовка, взимам си душ, обличам се и когато се поглеждам в огледалото, имам пълна с коса глава за първи път от години. Това е трансплантация, при която малко коса от задната част на главата е хирургически преместена на предната. Въпреки коментарите в няколко списания и бъзиците от дружките, мисля, че изглежда ок.
Снимки: Mirror
