Онзи ден прибрах децата от яслата, но този път бяха окъсняли със следобената закуска и едната ми принцеса носеше в ръка нещо направено с готови кори за баница, но това нещо не приличаше на нищо познато:) Не беше ми се случвало до сега да взема аз да си опитам храна от ръцете на детето ми, но любопитството надделя и си гризнах от парченцето в малката ръчичка малко, колкото да дегустирам какво аджеба е това:) Оказа се нещо като щрудел, но направен със пасирани ябълки. Беше много мек и сладък, детето си го хапна с удоволствие и аз реших, че непременно трябва да й направя и у дома, защото си върви чедото злоядо и търся всяка пролука в режима й да я нахраня:) И така реших аз, но не съм правила щрудел до сега и импровизирах, като не сложих и ябълки дори, защото нямах, а сложих круши. Донесени ми бяха от село, но тъй като нямах място в хладилника за тях, те доузряха на балкона и даже се размекнаха до неузнаваемост в тая жега. Стояха си приятно златисто жълти, ала не можеха да се режат на парчета, защото се смачкваха под ножа. Но пък само какъв щрудел излезе от тях на вкус, за вид няма да претендирам:)
И така пасирах 6-7 обелени и почистени круши в блендера (ще стане и на ренде или с пасатора), прибавих им 8 лъжици захар, 8 лъжици едро смляна галета и една ванилия. Обърках хубаво сместа и си отворих един пакет кори. В повечето рецепти за щрудел плънката се запържва леко в масло или друга мазнина, но заради детето реших да пропусна тази стъпка:)
Отворих си един пакет кори за баница и наръсих първата кора обилно с олио, сложих си от плънката по цялата дължина на кората, прегънах двата странични края, като хванах всъщност и втората долна кора и свих руло. На другата кора размазах плънката по цялата й площ и пак свих руло, взимайки и долната под нея. Намаслих си тавичка, подредих рулата в нея и поставих отгоре им няколко парчета краве масло. Пекох на 180 градуса в предварително загрята фурна, до златисто.
Още топъл, топъл го наръсих с пудра захар, завих го с найлончето от корите, покрих с кърпа да се задуши хубаво и да омекне и го оставих така да си почива около половин час.
Справих се със задачата, урааааа…:))))
Установих, че повече ни хареса парченцето, чиято плънка бях сложила по единия край на кората. При рязането то си остана плътно и не се смачка като другите. Мъжът ми, който обича много круши беше на седмото небе и се облизваше като дърт котарак на мишка, докато чакахме щрудела да си обиколи нивата:) Сам го наряза и само питаше „Ще снимаш ли, че ще почвам“:))))) Доизмъчих го още, защото наръсих пак с пудра захар, понеже тя се беше постопила от топлината на самият щрудел, след изваждането му от фурната и добавих отгоре и малко канела.
Убийствен вкус:) Така каза мъжа ми, аз не обичам круши:))) Който обича да се пробва:)
Да ви е сладко!
