В България властва мисленето, че в бизнеса нещо добро се случва само ако се налага от държавата. Това не е мисленето на моето поколение, нито пък на мениджърите на водещите дружества в минния бранш, казва управляващият партньор в denkstatt Боян Рашев
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Българската добивна индустрия стана първата в Европа, която разработи стандарт за устойчиво развитие на сектора. Това е и първият такъв браншови стандарт в страната. Документът беше представен по време на Международната бизнес конференция в Пловдив, която се проведе в края на септември и в която участваха над 150 специалисти от минния сектор от 14 европейски държави. Стандартът представлява ангажимент на компаниите за прилагане и спазване на най-добрите практики. За принципите, целите и ползите от него разговаряме с Боян Рашев от denkstatt, която консултира Българската минно-геоложка камара (БМГК) по създаването му.
Какво представлява стандартът и на какви критерии се базира?
– Стандартът определя количествени и качествени характеристики, на които трябва да отговаря едно добивно дружество, което се движи по пътя на устойчивото развитие. Разработен е от БМГК с наша помощ и в сътрудничество с представители на бранша, академичните среди и неправителствения сектор. Стандартът е изцяло доброволен – държавата и местните власти нямат пряка роля в неговото разработване и прилагане.
Стандартът се основава на кодекс, който покрива общи ангажименти по 10 аспекта на устойчивото развитие. Това включва повишаване на ефективността на добива и преработката и разкриването на нови запаси и находища, както и инвестиции в най-добрите налични техники и продукти. Специално внимание се обръща на осигуряването на здравето и безопасността на работниците, повишаването на стандарта им на живот и на инвестициите в местните общности. Компаниите, приели да спазват стандарта, се ангажират също така да са максимално прозрачни, да управляват въздействието си върху околната среда и да минимизират замърсяването и отпадъците, както и да опазват биологичното разнообразие. Акцент се поставя и върху повишаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии.
Как се измерва напредъкът на компаниите при прилагането му?
– Напредъкът на дружествата се оценява въз основа на конкретни критерии, които са подредени логически в 5 нива по всеки от 10-те аспекта – от първо ниво, което включва преди всичко изпълнение на законодателни изисквания и публичен ангажимент за напредък, до пето ниво, което изисква приложение на най-добрите световни практики и демонстрация на отлични резултати.
Критериите са комбинация от управленски практики и конкретни резултати, като акцентът върху последните се засилва на високите нива. Това значи, че дружествата, които искат да докажат, че са най-добри, се очаква не само да имат работещи процеси и системи за управление, но преди всичко да са постигнали измерими резултати – например намаление на трудовите злополуки, замърсяването, енергийното потребление и емисиите, повишение на печалбите, запасите, заплатите и други.
Какво се цели с разработването на такъв документ? Защо е нужен той?
– Стандартът е браншови инструмент за повишаване на конкурентоспособността на дружествата в дългосрочен план. Критериите за оценка могат лесно да се използват като ръководство – дават много ясна насока на дружествата по какъв начин трябва да се развиват и в какво да инвестират, за да постигнат по-висока енергийна и ресурсна ефективност, да укрепят репутацията си и т.н.
Смятам, че отдавна е дошъл моментът дружествата в бранша да надскочат законовите изисквания и да тръгнат по пътя на устойчиво развитие. Това е модерна управленска практика, която надхвърля филантропията и корпоративната отговорност. Редица компании реално го правят. Въвеждането на стандарта ще им даде ясна цел и възможност за сравнение. Освен това ще даде възможност на широк кръг заинтересовани страни да получат адекватна информация за напредъка на дружествата по отношение устойчивото развитие, а последното определено липсва.
