Сутринта влизам в офиса тананикайки си “червено вино снооощи пиииих” и колегите ме посрещат с
– Знаеш ли какво е Чаламба
– Не знам…
– Ами, пратили сме ти един линк, да видиш….
Почват да ми обясняват нещо за османската империя и султана и как по принцип българите правели чаламба.
– Ахаа, значи ние сме специалисти в чаламбата, я да видим сега какво е чаламба…
Ибрикчия
Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА. Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния. Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине…”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство. Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже…
Вече ми стана ясно защо Давид Черни е представил България като турски кенеф, той просто знае какво е чаламба 🙂
P.S. Source е wiktionary, уви дефиницията е маркирана за изтриване…
