Обувки
Боти
Ботуши
Чанти
Категория: Празници и тържества
Добавил: НонаКога се празнува Сирни ЗаговезниВ календара няма точна дата за Заговезни, с които започва дългият 7-седмичен Велик пост преди Великден, чиято дата също е подвижна, но денят е винаги неделя. От това зависят и другите празници, свързани с Възкресението: Лазаровден, Тодоровден, Томина неделя, Възнесение, Петдесетница, Свети дух и Вси светии, който се празнува във втория неделен ден след Петдесетница.
Времето между Месни и Сирни Заговезни е една седмица, която се нарича Простена или Опрощаваща неделя. През нея отиват „на прошка“ при родителите омъжени дъщери и зетьове, синове и снахи; кумците при кумовете, кръщелниците при кръстниците си, сестри при братя и братя при сестри. Месото е изхвърлено от гозбите. Ядат се варени и пържени яйца, кисело мляко, сирене, кашкавал, вити баници, пресни погачи, различни видове тестени сладки. Тия, които искат прошка, целуват ръка и казват: „Прости ми, ако съм прегрешил, ако съм казал лоша дума и т. н.“. Приемащият прошката отговаря: „Просто да ти е от Бога и от мене, и ти прощавай, ако съм сбъркал нещо!“ Отпива глътка ракия и това продължава с всички присъстващи на трапезата.
Със Заговезни са свързани следните обичаи:
В Тракия, Североизточна България, Средногорието и в Родопите се устройват маскирани игри, които се наричат различно: кукери, старци, джамали, бабугери, станичари. Маскират се със саморъчно направени маски, обличат се в кози или овчи кожи с косъма навън, запасват се с но няколко реда хлопки и звънци на кръста и са въоръжени с дървени саби. Придружават ги свирачи, Има главен кукер, който със свирка в уста води шествието. Характерно за кукерите от тези райони е „заораването“: впрягат двама кукери, кукер-младоженец оре, а булката (преоблечен мъж) кара „говедата“ с остен. След това изправят ралото, булката се качва С крина в ръка, сее и благославя: „Колкото пясък в морето, толкова жито в хамбара“, “Колкото звезди на небето, толкова деца в селото“ и пр.
Кукерите обхождат селището, играят, а от къщите ги даряват със сланина, пастърма, брашно, ракия, вино, орехи, и пари. Накрая се извива буйно хоро, на което играе цялото население.
Късно след обяд децата запалват „оратняци“ – сурово дърво, напълнено здраво със слама, и със стегнат горен край. Като запалят сламата, започват да въртят оратняка и да викат: „Ората копата, дай ми дедо, момата, че ти запалим брадата“ или други подобни думи. Запалват се и огньове, които се прескачат от стари и млади, за да не ги хапят бълхи и насекоми, да прогонят злото, което се върти около тях.
Вечерта вкъщи се извършва „амкане“. Пробиват едно сварено яйце в продълговатата част с игла и конец, завързват конеца на точилка и я вдигат високо. Децата се нареждат в кръг, с ръцете на гърба и с уста люлеят яйцето с възклицанието „ам, ам“. Също така се амка бяла, жилава халва. Някъде, след като се счупи яйцето, домакинята го обелва и го разделя между всички членове на семейството „за здраве“, а черупката се стрива и се слага в храната на кокошките, за да снасят.
Халвата също се разделя на всички членове.
Преди да започне вечерята, по-младите в семейството целуват ръка на по-възрастните – баба и дядо, родители, братя и сестри и искат прошка. Вечерята трябва да се изяде, защото от сутринта започва Великият пост.
В Странджа на Сирни Заговезни се играе голямо хоро, в което участва цялото население. Хорото завършва с „паликоша“. През деня младежите са приготвили голям кош, изплетен от лескови пръти, пълнят го със сухи пръчки и слама, издигат го високо на дървени колове, понякога до шест-седем метра височина. Деца и млади момци изстрелват в него запалени дървени стрели и когато кошът изгори и се разпадне на земята, прескачат огъня.
Видяна: 6649 |
Коментари:0
Няма коментари. Не пропускай възможността да дадеш мнението си или да допълниш съвета.
