Още от първото промо „Хотел Трансилвания” изглеждаше зарибяващо. И се оказа хубав филм. Лек и неангажиращ като плодова торта в неделя следобед. Има си всичко – приятна графика, усмихващи визуални хрумки, остроумни лафове и разтапящи второстепенни герои – като вълче в розова рокличка с чупещо всички рекорди обоняние. С вълшебното билетче за кино се пренасяш в забавен и шантав свят, чиято единствена претенция е да бъде добра половинка на пуканките и содата.
Ако нещо сте се объркали и случайно искате да мислите или да търсите възвишен смисъл, по-добре не си хабете подметките на обувките или паричките. Това е простичко филмче за ревнив баща, опърничава дъщеря и адски сладък нищонеподозиращ глуповат индивид. И едно „дзън”, което противно на първите асоциации няма нищо общо с бира. Дори то обаче трудно може да накара зрителите след седмица да си спомнят какво са гледали.
Аниматорите ни сервират специалитета си без подправките, които провокират достатъчно сетивата и да се запечатат в мозъка. Има още много други анимации, които не блестят с гениална история или мегаяки ефекти. Те обаче имат много важно предимство – герой, детайл или акцент, който да се запомни.
В чудовищния хотел не видях нищо достатъчно впечатляващо, за да намери дълготрайно място в русата ми главица. Нищо ново под слън… всъщност, под луната – както със сигурност се сещате, Дракула не е голям фен на соларните лъчи, въпреки че преживява на кръв от соеви продукти.
Филмът преповтаря всичко, което знаем за любимите симпатични лоши герои от книжките и филмчетата. Най-малките зрители ще имат удоволствието да открият топлата вода, но всеки на повече от 10 годинки ще има чувството, че този филм вече го е гледал. Нормално е лента за Дракула са стъпва на добрите стари клишета – би било кощунство да не споменеш чесън във филм за вампири.
Покрай припомнянето обаче няма почти нищо ново. Освен добре познатите чудовища от плакатите имаме и образа на леко странния турист, който подозрително напомня за Двуцветко от поредицата за Света на Диска. А като започнах да си припомням, веднага се сетих за „Семейство Адамс” и „Таласъми ООД”. Сигурно ако гледах повече филми за чудовища, списъкът щеше да е по-дълъг.
Въпреки това ще повторя, че филмът е приятен и разтоварващ. Струва си гледането дори само заради българското озвучаване, за което дори да опитам, няма да успея да измисля забележки. Освен гласовете на Елен Колева, Георги Спасов, Албена Михова и Латинка Петрова, лентата има и роден музикален съпровод. Финалната песен се изпълнява от Поли Генова, Рафи, Ангел и Моисей и поне според мен звучи по-добре от оригинала. Преводачите също заслужават аплодисменти, защото са се справили подобаващо както с репликите, така и с римите.
Ще можете да чуете парчето и да се пошматкате из хотела на Дракула след 19 октомври.
Премиера в България: 19.10.2012 (Hotel Transylvania / Александра филмс / Sony Pictures)
Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂
