Старият Пловдив и гражданинът Мильо

61
Добави коментар
buba_svoge
buba_svoge

Пловдив е вторият по големина град в България и несъмнено един от най-красивите. Разположен в подножието на седем хълма, градът ме впечатли с многото си фонтани, един ексцентричен  гражданин  и разбира се със Стария град.

 

История

Пловдив е един от най-старите градове в Европа. Основан от траки, завладяван от Филип ll Македонски, а след това от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул, управляван от рицари от Четвъртия кръстоносен поход  и преживял османското робство, носил различни имена в различни епохи, Пловдив има какво да покаже.

 

Античният театър

Античният театър е разположен между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе. Построен е през ll век, по времето на управлението на римския император Марк Улпий Троян. Капацитетът му е бил около 6-7 хиляди души. Няколко века по-късно е претърпял пожар или земетресение, в резултат на което губи няколко от задните си редове. Днес на сцената на  Античния театър се провеждат концерти и други културни събития.

 

Стария град

Главната цел на пътуването ми до Пловдив беше Старият град. Отдавна имах желание да го посетя. Разхождах се по тесните павирани улици и разглеждах старите къщи. Боядисани в различни цветове с издадени напред еркери, на места къщите са толкова близо една до друга, че двама души могат да се здрависат през прозорците. Някои от къщите са частни,но повечето са превърнати в музеи, работилници и галерии, а една от тях служи за детска градина.

 

Несъмнено най-впечатляващата къща е тази на търговеца Аргир Куюмджиоглу. Наситено синя с богата украса и красива фасада, къщата има 12 стаи и 130 прозореца. Отпред е на два етажа, а отзад – на четири, като е използвана естествената денивелация. Днес в къщата се помещава Етнографския музей.

 

Старият град се намира на Небет тепе, така че успях да се насладя на панорамна гледка на Пловдив.

 

Из Стария град има множество заведения и хотели за онези, които искат да се потопят още повече във възрожденската атмосфера.

На тръгване минах през катедралния храм „Свето Успение Богородично“, а след това тръгнах по главната пешеходна улица. Редуват се магазини за сувенири и бутици, кокетни кафенета и по-големи заведения. Вървейки по главната стигнах до Джумая джамия. Тя е сред най-големите, като салонът ѝ е с размери около 30 на 40 метра.

 

Кой е Мильо?

Наричат го местния зевзек. Седял си на Главната и знаел всички клюки. Бил малко луд, но много добродушен. За него се разказват куп истории, по точно за неговата надареност. Обичал жените и винаги ги задявал с думите „Много си хубава, много си хубава”. Бяха ми разказвали една история за него. Седял си Мильо в една сладкарница и влезли две девойки, за да си купят торта. „Ще хапваме тортичка, а?”, извикал Мильо. Девойките знаели за слуховете, които се носели за него и му предложили да му купят торта, ако си свали панталона. И така Мильо си тръгнал от сладкарницата с торта и безалкохолно. И до днес той си стои на Главната с едната ръка в джоба, а другата на ухото, за да чува какво му шепнат хората.

 

И така за кратко се потопих във Възрожденската атмосфера на Стария Пловдив, стоях на сцената на Античния театър и изкачих едно от тепетата на града. Минах покрай много фонтани и се „запознах” с емблематичния Мильо.

Беше време да се прибирам в София.