Проф. Дина Шнайдерман: Името на Емил Камиларов ще помогне на София да стане културна столица на Европа

1
Добави коментар
biserkostadinov
biserkostadinov

Вторият международен музикален фестивал и международен конкурс за млади цигулари „Емил Камиларов” стартира на 25 октомври и ще продължи до 1 ноември. Събитието е под патронажа Йорданка Фандъкова – кмет на София, Н. Пр. г-жа Хелена Алин – посланик на Кралство Швеция и на Аню Ангелов – министър на отбраната. Фестивалът и конкурсът, които носят името на световноизвестния български цигулар, са подкрепени и от Министерство на културата, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, Фонд „13 века България”, фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, Хотел „Славянска беседа”, Time Line, СААБ Интернешънъл, Институт Балаши – Унгарски културен институт, Счетоводно предприятие РАН-Р ЕООД, „ V – Комерц” ООД, ELECTROLUX . В конкурса ще се представят участници от България, Германия, Венецуела, Австрия, Чехия, Южна Корея, които ще бъдат оценявани от международно жури с председател проф. Дина Шнайдерман – съпругата на великия Камиларов. В навечерието на културното събитие г-жа Дина Шнайдерман даде интервю специално за „Класа”.

Г-жо Шнайдерман, ясно е за всички, че Вие сте инициатор на фестивала и конкурса, които носят името на големия Камиларов. Срещнахте ли съпричастие от страна на институциите в родината му?
– Когато изпратих писмо на г-жа Фандъкова, за да и представя нашия проект, дори не подозирах, че след три дни ще получа положителен отговор! Кметът на София, който отговаря за транспорт, чистота, паркиране, се оказа че е съпричастен и с проблемите на културата! Без помощта на Столична община проектът щеше да се провали. Сега той се вписва в програмата от събития, които подкрепят кандидатурата на София за културна столица на Европа през 2019 година. Смятам, че точно такива събития ще помогнат да града наистина да стане културна столица на Европа. Защото Камиларов е световно име, което е залог за успех. Не случайно го наричаха Паганини булгаро. Другата стабилна подкрепа за фестивала и конкурса я получих от министъра на отбраната. Оказа се, че г-н Аню Ангелов е свирил като малък на цигулка. Заиграх на тази струна и получих и неговата подкрепа! Затова сега разполагаме с възможно най-добрата зала за нашето събитие –Военния клуб, на пъпа на София. Всички музиканти са настанени в хотел „Славянска беседа” на преференциални цени. Това е важно, защото от хотела до залата са две минути път. Тази година участниците са повече и от повече страни. Успяхте ли да осигурите добър награден фонд?
– Радостно е, че участниците са повече отколкото миналата година, дори не успяхме да запишем всички желаещи, които продължават да звънят. Парите за наградния фонд  са много малко, срам ме е да кажа колко. Но някои от нашите спонсори дават атрактивни награди за младите хора – например мобилни телефони. Освен това да спечелиш конкурса „Камиларов” е престиж, залог за добър старт. Не е като да станеш лауреат на някой малък конкурс за цигулари, каквито ги правят по градчета и паланки. Не крия, че организацията е изключително трудна, че трябва сама да се боря с бюрокрация, неуредици, битови проблеми. Но не липсват доброволци, които да ми помагат! Има ли проблем, всички артисти в България чукаме на вратата на Георги Йорданов, бившия министър на културата, и съпругата му Мария Йорданова. Станали са нещо като „мама” и „папа” за голямото изкуство в България.
В журито на конкурса са големи музиканти от Италия, Финландия, Швеция – тия хора после се връщат в своите страни, където ще направят най-добрата, най- значителната жива пропаганда за България. Те идват в София заради мен, но и заради името на Камиларов.
Животът на Камиларов бе да свири и да преподава. Затова двете теми са събрани в едно – конкурс за млади цигулари и концерти. Тази идея ме крепи да продължа и занапред. Защото цял живот и двамата сме намирали опора в публиката. Да, проектът ни е оскъден, беден откъм средства, но е богат на идеи, на духовност. Вие двамата с Емил Камиларов сте български цигулари, но преди много години избрахте да продължите кариерата си в Швеция. В тази скандинавска страна и двамата направихте твърде много за цигулковото изкуство. Жива ли е паметта за Камиларов?

– Един народ не може да оцелее, ако забрави своите истински таланти. За съжаление има хора – включително и политици, които мислят, че уважението към една страна в международен мащаб  може да мине и без културата, без талантите, без големите личности. Те бъркат! Не е достатъчно да се опираме единствено на ценните изкопаеми, които лежат в недрата на България, говоря за археологическите находки. Нужно е да се опираме на опита, делото, идеите на големите творци в музиката, театъра, изобразителното изкуство. Тази опора е безценна. Двамата с Камиларов нямахме никаква нужда да напускаме България, защото тук, у нас, имахме най-важното за един музикант – пълните зали. И в София, и в Чирпан, и в Елена за нашите концерти залите бяха препълнени. С нашите хонорари от чужбина – защото имахме много турнета, издържахме Импресарска дирекция. Решихме да си тръгнем, когато излезе заповед, с която ни забраняваха да свирим и да преподаваме. Направихме един прощален концерт в зала България и заминахме. В Швеция започнахме от нулата. Трябваше тепърва да се доказваме. И на мен, и на Камиларов Швеция даде много. В Упсала, където се установихме, имахме възможност и да свирим, и да преподаваме – при това съвсем свободно. И двамата сме почетни граждани на Упсала. Когато той си отиде преди пет години, общината в Упсала даде гробно място в най-луксозното гробище в града, което е до Университета.. Там лежат най-големите университетски учени и творци. Това, разбира се, за него сега няма никакво значение. И двамата сме били на големи погребения, където всички отиват с новите си дрехи, за да се покажат пред другите. Ние искахме само да работим, да служим на музиката и тихо да си отидем. Но все пак днес за мен е утеха, че Швеция го помни, че светът го помни.
– На фестивала вие ще се изявите като диригент на оркестър Симфониета – София.  Тове много интересно за всички музиканти и за публиката. Интересно е и друго – доведохте от Швеция  един много интересен солист, Ерик Петерсен?
– -Това е един много интересен музикант. Световно явление. Той свири на пишеща машина, на прахосмукачка, на чадър, на счупен стол, на развален велосипед. тоест на всичко, което вижда около себе си. Идва у нас с 40 килограма свръх багаж!  Искаше да донесе и един счупен стол, ама го възпрях, защото трудно ще платим свръхбагажа! Хората имат нужда и да се посмеят, и да се позабавляват. Затова го поканих. Мисля, че ще достави голямо удоволствие на публиката.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА „ЕМИЛ КАМИЛАРОВ“

Тържествено откриване 25 октомври, 18 часа
С участието на Симфоничен оркестър „Симфониета” – София
Солист Столина Добрева – китара
Диригент проф. Дина Шнайдерман
Заключителен концерт на участниците 30 октомври

Концерти в рамките на фестивала:
26. 10., петък – 18 ч.
Швеция поздравява България
Първо изпълнение в България на Симфония за симфоничен оркестър
Солист Е.Петерсен, Швеция
Диригент Дина Шнайдерман
27. 10., събота – 18 ч.
Проф. Г. Винишхофер – цигулка, Виена
28. 10., неделя – 11 ч. – матине
Концерт посветен на Николо Паганини и пет години от смъртта на проф. Емил Камилорав

Организатор : Фондация „Емил Камиларов”

Към статията няма коментари. Напишете първия.