Мъжката и женската, слънчевата и лунната, положителната и отрицателната енергия се редуват не само в малките цикли, с които основно се занимава свара йога – в циклите на превключване на лявата и дясната свара – на ида и пингала – в ритъма на човешкото дишане. Взаимодействието на двете енергии, непрекъснатата смяна на едната с другата, може да бъде открито във всичко в нас и във всичко, което ни заобикаля. Целият материален, природен, за йога – дуалистичен (от присъствието на двете противоположни сили, които го проникват) свят, в който съществуваме, е подчинен на ритъма на редуването на мъжката и женската енергия.
Този ритъм е с нас в най-малките природни цикли – като например смяната на деня и нощта. Денят е времето, в което планетата диша с дясната свара – и преобладава силата, активността на мъжката енергия. През нощта лунната енергия е по-силната, всичко се затваря в себе си, хората също затварят очи за да осмислят в сънищата си случилото се във външния свят. Тъмнината е нужна след светлината, за да може отново да дойде изгрев. Двата редки момента – на изгрева и на залеза, са моментите на превключване, моментите, в които едната енергия отстъпва на другата и когато – за много кратко само, мъжката и женската енергия са еднакво слаби. Това време, което не е нито ден, нито нощ, съдържа в себе си потенциала на двете енергии за ново раждане – затова според йога това е най-доброто време за медитация и също, времето, което трябва да следваме в делничния си ритъм като го използваме за преход – за събуждане или лягане за сън, точно така както природата го използва.
Днес обаче ние сме се оградили далеч от природата , не спазваме естествения ритъм на всекидневието, продиктуван от състоянието на двете енергии – и това измества баланса им в нас. А нарушаването на баланса на мъжката и женската енергия в човека неизбежно поражда болести, учи ни свара йога.
По-голям по време е цикълът на годината, на сезоните. Лятото е времето на най-силно изразената мъжка енергия – слънцето е най-силно, дните са най-дълги, всичко в природата е активно, въвлечено в действие, в създаване, в движение. За човек също това е времето да бъде навън, сред света, да изгражда, да променя, да бъзе активен. Лунната енергия управлява зимния сезон – времето на затваряне в себе си, на отдалечаване от външния свят, на сън и на спомени за лятото. Природата е като заспала през зимата, дните са къси и студени, нощите – дълги, слънцето – оскъдно и далечно. Реколтата от лятото ще бъде изядена, топлината на лятото ще бъде изразходвана, след движението на лятото с бездействие ще бъде подготвено идването на новия цикъл на движение. Есента и пролетта са непостоянното време на прехода, в което ту едната, ту другата енергия за малко взема превес, но и двете са слаби, защото едната отслабва, за да отстъпи мястото си на другата, а тя пък събира сили за да го заеме. Затова и напролет кълнат семената, а наесен се събират плодове – това са процеси на преход, на енергиен скок, които са възможни само когато двете полюсни енергии са относително равностойни по сила.
Животът на хората хилядолетия се е подчинявал и на годишния ритъм на двете енергии – зимата е била сезон на празнуване (от думата празен – тоест без действие) и затваряне край огнището, лятото – на активен труд навън и това естествено следване на активност и пасивност е поддържало вътрешния баланс на ида и пингала в човека.
В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи „Страшният съд“ и „Колелото на живота“, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, а тъй като в изграждането на манастирския му комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, манастирът е също един от най-ценните. Издигнат е в красива скалиста местност на брега на Янтра на седем километра от някогашната столица Велико Търново, близо до с. Самоводене. До него може да се отиде пеш за около 40 минути или с кола.
Както многобройните изображения на колелото на живота ни показват, целият ход на човешкия живот наподобява цикъла на годината и също така е подчинен на ритъма на мъжката и женската енергия. Раждаме се в точката, в която зимата е готова да отстъпи на пролетта. Слънчевата енергия е съвсем слаба, лунната също е отслабена: момент за поява на нов живот с потенциала на двете енергии в себе си. Началото – или пролетта на живота – е непостоянно и несигурно време, в което мъжката енергия трябва да си проправи път, а женската – да отстъпи. Никоя от енергиите не е преобладаваща, нито достатъчно силна – затова започващият човек има нужда от подкрепата на околните, преди да направи първите си стъпки сам. Да се изправиш, да пораснеш, да бъдеш готов да се изправиш срещу света и да го променяш означава да засилваш мъжката енергия в себе си, докато тя ти даде независимост. Това е естественото развитие на младостта. То може да бъде спряно или нарушено чрез потискане на слънчевата енергия и това поражда болести и отклонения. Но ако всичко върви добре, идва моментът на зрелостта – времето, в което а мъжката енергия е достигнала апогея си. Подготовката за живота дава пространство сега на самия живот – на време на активност, на действие, на промяна на външния свят, на обмен с околната среда, на външна сила. Фокусът е изцяло отправен навън, вътрешните борби и непостоянство на младостта са утихнали и борбата сега е за утвърждаване и място отвън, сред другите хора, на работното място, чрез семейството. Това е агресивно по характера си време, в което оцеляват и успяват онези, които са добре подготвени – с достатъчно силна слънчева енергия. Те са хората, за които казваме, че са успешни и с действията си променят планетата. Но и този период отминава и в света на непрекъснатите промени навлизаме във времето на есента. По своята същност, тя наподобява прехода на пролетта, но сега не мъжката, а женската енергия е онази, която трябва да бъде засилвана и подготвяна под съпровода на отслабващата мъжка енергия. Човек отново трябва да се учи, но да се учи как да започне да осмисля и намества вътре в себе си преживяното и извършеното в периода на слънцето. Ако мъжката енергия е успяла да получи изявата си, да се осъществи, тя не се съпротивлява да започне да отстъпва мястото си, да учи и да помага на лунната енергия за да бъде тя силна и пълноценна, когато настъпи нейното време. Но днес се опитваме да разтегляме изкуствено етапа на слънчевата енергия в живота си с всички средства – и това поражда дисбаланс , обърканост, вътрешен хаос, разстройства, болести.
Когато луната е пълна, настъпва сезонът на човешката зима. За йога това не е ужасното време на старостта, което трябва да бъде избегнато, а просто необходим участък от пътя, в който се отказваме напълно от външния свят, за да се подготвим за едно ново начало, за едно следващо завъртане на колелото. И този сезон има своя връх – да се реализираш не чрез материалните постижения отвън, а чрез духовния подвиг в себе си. Всяко нещо си има времето, защото и лунната енергия започва да отслабва. И там някъде, когато мъжката енергия вече я няма почти и женската също привършва – в момента на смъртта се крие според йога голямата възможност за преход към състояние, в което няма вече две противоположни, непълни енергии, а само една цялостна – и можем да бъдем освободени от препускането по непрекъснато въртящото се колело …
