Познавам Снежана само задочно. Но още от самото начало на нашето виртуално “познанство” (да, да – Фейсбук!) бях силно впечатлен не само от външната й красота, но и от тънкия й усет като творец. Особено във фотографиите й… (но съм сигурен, че същата красота присъства и във всичко, до което се е докоснала).
И в Галерия “Снежана” още не съм ходил. Признавам, че не съм от хората, които ходят често на такива места. (И малко се срамувам от това).
Но когато прочетох, че този малък “храм” на различното е заплашен от заличаване (по чисто финансови причини, както обикновено), реших че и галерията й – и Снежана – заслужават да не гледам просто отстрани със скръстени ръце.
Затова днес ви срещам – в поредното “Задочно интервю” – с един творец, който се бори за правото си на творчество. С една млада жена, която търси помощ – но не за себе си, а за нещата, в които вярва.
Аз пък вярвам, че гласът на Снежана няма да бъде глас в пустиня. Чуйте я!
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Разкажи първо няколко думи за себе си?
СНЕЖАНА ЖИВКОВА: Не знам дали това цели въпросът, но аз ще кажа само две изречения, които ме определят, въпреки че това може да изглежда прекалено нарцистично:
Красива душа в красиво тяло. Бог да пази всяка красота, защото всички черпим от нея.
Tete Minch
Разбрах, че в крайна сметка няма никакво значение какво мислим сами за себе си, какви са мотивите и намеренията ни, дали се определяме като добри или лоши, значими или не, потребни или не. Другите хора са огледалата ни и те очертават контурите ни, изпълват ни със смисъл и ни постилат път за вървене.
Как се стигна до тази нетрадиционна идея за спасяването на галерията ти и от какво точно трябва да бъде спасена?
Ние сме галерия “Снежана”. В нашето име се съдържа представата за “снежна белота”. Едно от активните ни желания е нашето място и сцена да бъдат една TABULA RAZA, на която да се изобразява живото случване на артистичните творения предимно и специално на младите артисти.
Ние бихме искали, ние мечтаем, ние бихме се борили за това нашето уютно, приветливо пространство, широко достатъчно и високо достатъчно, да споделя и участва в сбъдването на съвременното артистично търсене.
Твърде е забавно свободното, самородно отношение към артистичните форми, концепции, методи, то е една игра, то е безкрайно търсене и намиране, нищо не е окончателно, нищо не е достатъчно и дотук.
За нас е важно да бъдем едно такова убежище, платформа, портал, през който да се открехва полета на този фантастичен феномен, наречен стойностно изкуство. При нас е достатъчно широко и просторно за нуждата на човешкия дух и разум.
Но за да оказваме подкрепа, ние от своя страна също се нуждаем от нея.
Галерия “Снежана” съществува от 2005 година. В този вариант изкристализира като проект на място за срещи, събития, себеопознаване, опознаване, запознаване, случвания и приемственост между поколенията, всички видове изкуства и изразни средства. Събирателните центрове са произведения на изкуството, вино, книги и събития.
Работим само с български автори и продукти, които сметнем, че имат качества и ценим.
Чувстваш ли се самотна в тази битка и кое или кой най-много ти помага?
Помагат ми вярата и реалната подкрепа на хората, които явно имат нужда от това място щом го определят като „храм” и „галерия вълшебна”.
Ако трябва да съм честна ще призная, че се бях отказала от борбата за идеята, защото наистина се чувствах сама. Реакцията на хората ме вдигна. Тези хора, които отказват това място да го няма.
Също така аз вярвам, че всяко нещо има причина да се случва. Иска ми се да мисля, че една от причините галерията да се нуждае от подкрепа е тази публичност да приобщи още по-голям кръг от хора, които да я ползват.
Циниците биха казали, че ако една галерия (както всеки бизнес) не може да се самоиздържа, тя заслужава съдбата си – ти какво би им отговорила?
От галерията имат нужда много хора и това осмисля съществуването й.
През целия ми съзнателен живот се занимавам с изкуство и му служа.
Изкуството, за да се развива и има публичност се нуждае от финансиране, което то само не може да си подсигури. То не е бизнес.
Духовността не може и не бива да бъде бизнес. Така е, откакто свят светува.
За да подкрепиш изкуството, не само финансово, трябва да си израснал.
И не само това. Трябва и да си честен. Със себе си. Защото човек не само с хляб ще живее.
Ние не сме само материя, както не можем да бъдем и само дух.
Тези, които имат добрата воля и дават, всъщност хвърлят бумеранг. Но той е невидим. Трябва да си голям.
Какво конкретно трябва да се случи (да се постигне), за да си сигурна, че галерията ти е спасена?
Има приоритети и аз ще ги спомена по важност във времето, което в момента е важен фактор.
Първо трябва да си платим наема, за да има после.
След това трябва да съберем нужната инвестиция, за да отворим наново с малко подобрения, които освен, че ще позволят галерията да се самоиздържа (да покрива абсолютният минимум), ще кара и посетителите да се чувстват още по-уютно и приятно.
Следващата стъпка е да намираме финансиране за развиване на самото изкуство.
Как може да помогне всеки от нас?
Didi Leshtarova:
ОООО, толкова ми стана тъжно! За изкуство, за креативност, за духовност и естетика няма ли да се намерят спонсори?! Дано да не е истина и да се справиш! Не може ли повече хора да дадем по малко пари(защото нямаме много), но ако сме хиляди по 5 лв например, а който има и повече – и да помогнем?! Обявете някаква такава кампания! И толкова автори и театрали, художници – не могат ли да се включат?!
Това е едно от писмата, което получих след обявяването ми, че затварям галерията.
Към момента има всякакви инициативи и аз също съм отворена за предложения.
Това, което мога да предложа аз за набиране на средства е следното:
Касичка в галерията
BG13RZBB91551000381887
BIC:RZBBBGSF
Райфайзен БАНК
Снежана Живкова
И да ви поканя на търг с подарени произведения от авторите на 31 октомври, от 18.30ч:
Вярваш ли, че ще успееш?
Това, което ще споделя с вас е, че активната подкрепа продължава и от хора, които са от други градове и следят живота на галерията само през интернет. Никога физически не са били в галерията и най-вероятно и никога няма да бъдат.
Включват се и такива, които до този момент не са знаели за нас. Освен авторите „ни” помощ предлагат и автори, с които галерията не е работила, и подаряват свои произведения за търга.
И други галерии ни подкрепят и помагат да ни има. В благотворителните събития се включват, дори сами ги инициират хора, с които галерията никога не е работила.
Идват безработни хора и пускат в касичката ни последните си и единствени пари. В касичката ни има и паричка от питка.
Тези дни идват хора, които познавам, но и такива, които не и търсят пак тази касичка. По банковата сметка има преведени суми. За мен всичко това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО!
И не аз, не каузата, не галерията ЩЕ успее, ние вече сме успели. Не сме успели финансово, но каквото и да се случи в бъдеще аз съм щастлива за сега, защото знам, че всяка искреност и добра воля не е отишла напразно.
Знам, че всяко добро, което правим се връща към нас многократно. От опит го знам.
Всички ние вече сме успели. Можем да бъдем добри и съпричастни, да вярваме, да отстояваме това, което обичаме и да не го приемаме за даденост.
Можем да подкрепяме и чуждите борби и да бъдем благородни. Можем да вярваме в себе си, да обичаме и да сме полезни.
Една птичка пролет не прави, но всеки от нас е птица. И ти си птица. Ти, който четеш.
Само повярвай, че можеш да разпериш криле и да полетиш.
За теб щастието и успеха са?
Да обичаш, да летиш и да вдъхновяваш.
СНИМКИ: личен архив
