„Странният случай с Бенджамин Бътън“

„Странният случай с Бенджамин Бътън” е необикновен и майсторски заснет филм. Той може да бъде реализиран на такова високо ниво само от постановчик като Дейвид Финчър, използвайки за фундамент много добрия сценарий на Ерик Рот и Робин Суикърд.

Права е Светлана Дамянова да твърди в сп. ”Екран” (бр. 2, 2009, с. 65), че „филмът прилича на гоблен – с внимателно подготвена основа, подбрана композиция, сърма, коприна и безпогрешни бодове”.

Ръката, направляваща цялото огромно и амбициозно начинание, е на Финчър.

Само гений като него може така органично да преобрази с помощта на Ерик Рот разказа на Франсис Скот Фицджералд от 1920 г. и да го превърне във въздействена хроника на американския 20. век, напомняща по сила на внушението шедьовъра на Робърт Земекис „Форест Гъмп” (1994), на който драматург бе същият Рот.

Както във всеки значим филм, и в „Странният случай с Бенджамин Бътън” оригиналната сюжетна находка с главния герой, да изживее живота си наопаки – от 80-годишен старец до чаровно хлапе, е обвързана пълноценно с такива вечни теми, като радостта от живота и любовта, и мъката от загубата и раздялата с близките.

Одисеята на Бенджамин Бътън е плътно вплетена в хода на времето, което започва да тече интензивно за Америка след включването й в Първата световна война и нейното спечелване – а тогава всъщност на бял свят се появява досущ като побратима си Том Джоунс и Бенджамин, и приключва с преминаването на урагана Катрина през Ню Орлиънс, когато Каролин – Джулия Ормонд, научава от майка си Дейзи – Кейт Бланшет, кой е нейният баща.

Ако и да е дълъг 166 минути, „Странният случай…” се гледа на един дъх.

Причината я откривам в интересната и нестандартно поднесена история, в запомнящите се образи, в характерната за епохата цветова гама, поднесена от Клаудио Миранда, и в безупречно подбрания актьорски състав.

Брад Пит като Бенджамин Бътън буквално изнася филма на плещите си. Той не само изиграва перфектно възрастовите модификации на героя си, но и се справя възхитително с един, по същество тих и мечтателен герой, а като контрапункт – и двата централни женски персонажа са по-експанзивни, ярки и динамични натури. Това се отнася както за вятърничавата и напориста Елизабет Абът на Тилда Суинтън, така и особено за бляскаво-предизвикателната Дейзи на Кейт Бланшет, преживяла и триумфа на балетна звезда, и драмата на скоропостижното разделяне с любимата професия…

Обстоятелствено и мотивирано Рот, Финчър и композиторът Александър Десплейт ни привличат в света на Бенджамин Бътън, доказвайки нагледно, че именно любовта е двигателят на човешкия живот, оставайки си преходна като самия него и свързана както с върховни щастливи мигове, така и с часове на отчаяние и мъка. Точно това привлича и зрителите към епоса на киномайстора Дейвид Финчър, който след подхлъзването със „Зодиак” (2007) отново категорично доказва, че е сред най-добрите съвременни кинорежисьори днес.

А защо при последното раздаване на „Оскарите” на 22 февруари 2009 г. творбата е пренебрегната, оставайки с три утешителни статуетки за грим, художник и визуални ефекти, е отделна тема, която не желая да коментирам…

–––––––– „Странният случай с Бенджамин Бътън”, САЩ, 2008, реж. Дейвид Финчър, 166 минути.

–––––––– Ф. Скот Фицджералд „

от Ангел ГенчевСлучвало ли ви се е да ви гризе червея на съмнението, че нещо ви е познато, но не можете да се сетите откъде? Подобно чувство ме преследва през целите приближаващи три часа на „Странният случай с Бенджамин Бътън“, докато най-сетне не се добрах до премъдрото информационно пространство и – естествено – се плеснах по челото. Защото този великолепен филм е не друго, а адаптация на един от може би най-хубавите разкази на предтечата на модерната американска проза, вдъхновил автори като Йейтс или Селинджър, а именно Франсис Скот Фитцджералд.Странната история на Бенджамин – човекът, роден старец, за да умре пеленаче – е драма, разцъфтяваща в букет от усещания и емоции, пуснала филизи в почти всеки аспект на човешката личност, на която героят се явява всъщност наблюдател и изследовател. При това от една специфична позиция, и в един процес на развитие, обогатяване и осъзнаване, доста различен от този, който намираме за обикновен. И въпреки че някои аспекти от оригиналната история липсват – което е някак неизбежно при екранизациите – други са леко видоизменени, и малко повече набляга върху дълбоко романтичната жилка, ефектът, получен при последния за момента филм на Дейвид Финчър и Ерик Рот е все така впечатляващ.Може би защото е една от най-романтичните със странността, с отдалечеността си от модерната представа за любов като „натискане по кушетките“, подобна история създавана някога. Могат да се кажат изключително добри думи за всеки един участник тук – от сценариста и режисьора, през актьорския състав, до звуковото оформление и ефектите. Наистина голямата звезда в „Странният случай с Бенджамин Бътън“ обаче остава Брад Пит, който съумява с невероятен финес – на какъвто, честно казано, никога не съм бил сигурен, че е способен – да се превъплъти в ролята от всеки един етап от живота на героя, изключая разбира се късните детски години.

До такава степен, че филмът може да се гледа дори само заради удоволствието, което представлява неговата игра – и наистина, ако за това си изпълнение най-сетне не получи Оскар, то в Академията има нещо забележително нездраво.Вероятно вече сте се досетили, че подобен филм далеч не е касов, шумен или ефектен, но пък за сметка на това за сериозната филмова аудитория е произведение, което трябва да се види абсолютно задължително – колкото и странно да прозвучи, особено от мен, дори наистина сериозната му продължителност всъщност не е способна да затормози зрителя. Точно обратното.Още рецензии:• Петък 13-ти• Предател• Розовата пантера 2• Индийската приказка на Бойл• Победеният и победителят• Решението на валкириите не е в полза на Сингър• Няма никакви съмнения