Спомняте ли си, че преди няколко дни ви запознахме с текстовете на есетата завоювали първо и второ място на конкурса за есе за студенти на тема „Любовта в театъра“ или „Любовта е театър“ организиран от продуцентска къща „Арт кейс“ и сайт за книги „Аз чета“. Е вече е време да ви представим и текста на класиралото се на трето място есе в конкурса. То е на тема „Любовта е театър“ и е написано от Стефани Евгениева. Вземайте чаша хубаво кафе или чай в ръка и се насладете на прекрасния текст!
„Любовта е театър“
“…и на живота под фалшивата цигулка
танцуваш ти с разплакани очи.”
“Улична жена”
Христо Смирненски
Игра! Според повечето философи човек е истински свободен и необременен, когато играе, защото играта е състояние, в което той получава пълно удоволствие без да извършва какъвто и било вид работа.
И аз играя. Някакъв далечен, неосъзнат страх от миналото, ме е тласнал в обятията на лъжливата сладост и до днес постоянно “танцувам” под прожекторите му… докато гордостта ми пада с тънки съскащи звуци, за да се изгуби между безбройните пътища на провала, за да се прокрадне пред огромната човешка сцена и да изстине под смразяващите погледи на съвестта ми.
И целият живот минава като постановка. Излизам на сцената и “виждам” как хората страдат за това, което нямат и същевременно са нещастни от това, което имат.
Толкова сме различни и в същото време- толкова си приличаме. Плачем за различни неща- с едни и същи сълзи, боли ни за различни неща, но болката е все онази, вечно неканена гостенка, която обожава да властва над нас. Сякаш това страдание е вездесъщо и вградено в човешката душевност и действителност.
И любовта, горката, търсена в поезията и откривана в драмите на Шекспир, се опитва да намери своето място сред тези бурени, след плевелите на това пещерно насилие, което нагло и гордо шества по цялата земя и е внедрено в човешката природа, макар и доказано от опита и времето- да е безплодно- нищо хубаво не произлиза от него. От мъртви утроби се раждат долни същества и от насилието, от издевателствата над добродетелите, морала и крепката любов, се ражда единствено болка.
Любовта, в своята крехка възраст, която не познава друг опит освен сексуалния, израства в нещо толкова извратено и опорочено, че в каквато и роля да я превъплътиш, под всички добросъвестни жестове и реплики, ще прозира нейната нещастност, нейната крайна неопределеност. И нито розовите очила, нито цветята, нито евтиното благоприличие ще успее да я преобрази.
Може би в това се крие причината за многобройните лица на любовта, за многобройните й роли, за лъскавия външен вид, изложен безсрамно на сцената на Живота, борейки се за едно добро начало, за нещо по-дълбоко и по-истинско. Но дори цялото това театралничене не успява да залъже тяхна милост Хората. Те познават цената й, чели са за нея в романите, виждали са я на екрана. Но колко ли от тях са я изпитали- извън постановката, извън Жулиета или Офелия, чиято съдба, както ни е добре извесно, е също толкова трагична, колкото и наличието на истинаската любов. Иначе защо превъплъщението й е толкова несъстоятелно и завършва със смъртта?
Писано ли е изобщо на любовта да съществува в реалния, в този жесток и подъл, свят. Свят, в който се цени маската, двуличието, подлостта. Има ли изобщо място за нещо толкова красиво? Светът ни е погребал своите чудеса. Премахнал е Алиса… Сега властва безразличието. Мир и любов- никога до сега не се е говорило за тях повече и не се правело по-малко. Бездуховен е светът ни и борбата е не само срещу тази бездуховност, но и срещу безплатната порнография, изкривената вяра, преиначените ценности, и май любовта ще си остане точно там- на сцената, в театъра, където може да се замаскира, да се превърне в нещо чисто и искрено, макар и само за час… или два, макар и с престувки. Защо тази любов не е истинска? Защото любовта е… да дадеш това, което нямаш.
Автор: Стефани Евгениева
Стефани Евгениева е родена на 22 юли 1992 г.
Завършила гимназия ПГ „Найден Геров“ в град Лом.
В момента е студентка втори курс в Университет за национално и световно стопанство – гр. София.
Има публикация във вестник „Лом прес“ , Година XIX, брой 45.
Обича книгите, поезията, хубавата музика и разбира се моментите, които прекарва с белия лист!
