Най-странните празници в света

1
Добави коментар
dbasharanov
dbasharanov

Най-странните празници в света

Човечеството е склонно да празнува всичко, ама наистина всичко. Дай ни само повод и ни гледай сеира. Особено в края на годината, когато започва сезонът на празниците, всичко живо се счупва да празнува. Все пак трябва да се отбележи, че западният свят, от който май и ние се водим някаква част, е малко по-умерен в празненствата и въпреки че преяждаме и препиваме порядъчно, запазваме някакво приличие и здрав разум. Има места на планетата обаче, където празничните обичаи са толкова странни, крайни и притеснителни, че граничат със сюрреалистични вакханалии, в които всичко може да се случи. Говорим за изтъпления с животни, подпалване на разни неща, прескачане на бебета и най-причудливи употреби на хранителните продукти, и това са само част от най-странните празници в света.

 

Понякога хората изразяват празничната си веселост по странен начин. Вземете например жителите на испанското село Манганесес де ла Полвороса. Те много си обичат светеца Висенте и всяка година го почитат като хвърлят коза от 20 метра през един от прозорците на църквата, а тълпата долу се опитва да я хване. Празникът в чест на мъченика Св. Висенте наистина е голям купон с летящи кози. Ако животното оцелее от падането, става център на празненството и хората започват да обикалят с него цялото село. Какво става, ако козата умре ли? Ами нищо – оставят я там където си е и продължават с празника. Никой не знае точно как се е зародила традицията и какво точно е символизирала, а и вероятно никога няма да разберем, защото през 2002 г. празникът бил официално забранен.

 

Знаете ли какво му трябва да един празник? Огромен огън, ето какво! Зимните празници в Шотландия завършват с „фестивалите на огъня“ и най-лудият от тях е нощта на Ъп Хели Аа. Той се провежда в града Шетланд и в празника участват стотици хора облечени като викинги, които мъкнат горящи факли из улиците на града. Крайна точка на шествието е огромна възстановка на викингски боен кораб, направена от дърво. Всички хвърлят факлите си по макета и го гледат как избухва в пламъци и изгаря целият.

Най-странното обаче е, че на празника не се допуска женско присъствие, затова известна част от пичовете се обличат като жени.

Това е един от многобройните японски празници, чиито произход е шинтоистки. Няма спор обаче, че Канамара Мацури е най-… възбуждащият от всички. Преводът от японски е недвусмислено – „празникът на железния фалос“ и е посветен на мъжкото начало и плодородието. Чества се през първата неделя на април, а център на празненствата е град Кавазаки, където има специален олтар с много странна история. Той е построен на мястото, където мести проститутки отиват, за да се молят за здраве и закрила от венерически болести. Историята разказва и за жена, чиято вагина била обладана от зъл дух. Местният ковач обаче ѝ се притекъл на помощ и направил железен фалос, с който жената да избие зъбите на демона и да се освободи. В деня на железния фалос се почита паметта на този храбър ковач и желязното му сечиво.

Този празник е доста популярен и вие вероятно сте чували за него. Той се празнува от 1945 г. в испанския град Бунол и представлява много смешно, нелепо и мърляво събитие. Провежда се в третата седмица на август. Тогава всички млади мъже, които искат да участват, се събират и се опитват да се изкатерят по намазано с мазнина въже, на върха на което има парче шунка. Това далеч не е най-интересната част. Чак след като някой успее да докопа место, започва интересната част – тълпата избухва и Бунол се превръща в арена на най-големия бой с храна в света. Специално за случая се докарват над 150 000 домата и местните жители, барабар със стотици туристи, започват да се замерят с тях. Лично ние на това му казваме зеленчукова оргия.

Каква ли е ще е тази маса, дето хем е маймунска, хем е шведска? Ами тайландска… преди съвсем да сте се объркали, ще ви разкажем за какво точно става дума. В Тайланд маймуните са на особена почит и си имат празник. Той се чества в провинцията Лопбури и историята разказва за древен герой на име Рама, подарил на маймунския крал цялата Лопбури. В чест на това жителите на провинцията всяка година правят угощения за маймуните. Около три тона пресни плодове и зеленчуци се изсипват на купчини и за секунди се събират над 500 маймуни, които опустошават зарзавата почти мигновено.

В миналото празниците са били начин да се запомнят важни исторически събития. За жителите на Принстън, Ню Джърси едно от тези събития е свързано с изпразването на пикочния мехур. Денят на пикаенето (Peeing Day) e свързан с почитането на гражданската война в Щатите. Оказва се, че след избухването на революцията срещу британците, английският генерал Чарлс Малхууд се предал и бил изгонен най-позорно от бунтовниците, а докато той и хората му напускали Принстън, американците започнали да пикаят върху тях, за да ги унижат. В наши дни тези събития се пресъздават отново с огромна достоверност, която включва истинска урина. 

Първороден грях – каквото щеш прави, няма измъкване. В повечето християнски традиции, вярващите се освобождават от него чрез акта на кръщаването. Жителите на малкия испански град Кастило де Мурсия обаче имат други виждания по въпроса.

Всяка година те почитат празника на Ел Колачо, като събират всички бебета, родени през изминалата година, слагат ги да легнат на постели на тъпя, след което мъж, облечен като Дявола, трябва да тича и да ги прескача. Дали е безопасно за децата? Изобщо не е безопасно! Дори папа Бенедикт наскоро призива тамошния клир да спре колко се може по-скоро тази идиотщина.

Япония е странна държава и самите японци са странни хора, което няма как да не доведе до странни празници. Сега обаче ще ви разкажем за нещо, което прилича повече на фестивал, отколкото на същински празник. Тези хепънинги нямат фиксирани дата или място, но споделят една неизменна обща характеристика – в тях винаги участват почти голи мъже, който се борят. Не стига, че мъжете са само по едни нищо и никакви препаски, но цялата идиотщина се случва заради някаква си пръчка…  Каква е идеята ли? Пичовете излизат както майка ги е родила, плюс препаската, навън на студа (тези неща се случват през зимата), след това шинтоисткият свещеник хвърля свещена пръчка през прозореца на храма, който я докопа, върне я в храма и я сложи в сандък с ориз, печели 100 години късмет. Дотук всичко звучи добре, но нали се сещате, че участват стотици мъже, които до един искат да вземат пръчката и работата става груба, потна, претъпкана и вероятно опасна.