Паулу Коелю: Аз не вярвам в щастието

1
Добави коментар
lozanov
lozanov

Гуру. Самозванец. Пророк. Позьор. Поет. По време на цялата си писателска дейност Паулу Коелю (Рио де Жанейро, 1947 г.), е получавал както похвали, така  и рязко негативни оценки. Неговият живот коренно се променя, след като през 1986 г.  той изминава пътя на Свети Яков .  Обръщането към християнските ценности бележи началото, а не краят на пътя, колкото  и странно да изглежда. Оттогава книгите му са преведени на 73 езици и са продадени в над 140 милиона копия. Те стават наистина масово явление.

По покана на президента на Бразилия Дилма Русеф Коелю пристигна в Испания на форума „Бразилия по пътя на развитието“ и използва това събитие, за да представи новата си книга „Ръкописът,  намерен  в Акра» (El manuscrito encontrado en Акра).

Авторът даде пресконференция в много добро настроение, шегува се много и предложи срещата да е не само с въпроси и отговори, а обмен на мнения, с надеждата, че неговия разговорен испански език  не е труден за разбиране.

Но най-важното – това да се отбележи в Twitter. Както твърди  писателят, тази дейност му доставя голямо удоволствие. Благодарение на Twitter  читателите му познават неговия ежедневен живот.

„Тези, които разглеждат профила ми в Twitter, дори не са мои фенове. Това са моите приятели „, казва писателят за повече от шест милиона души, които  го следват  в тази социална мрежа.

Съвременните технологии са открили един нов свят пред бразилския писател.

„За да се четат  произведенията на един писател, той трябва да открива нови територии. В крайна сметка за това  пише той. Човек си сади лозе не само за себе си и не прави само за себе си вино, а за да го споделя с други хора. „

В действителност  „Ръкописът,  намерен в Акра“, е замислен почти като блог, с по – кратки  глави, и които са написани за не повече от седмица.

„Знам, че след като съм писател, трябва да говоря за книгата, но аз бих искал да говоря за техническите постижения“, каза той, правейки кратка разходка в историята на литературата, печатенето и, разбира се, засягайки  интернет.

При написването на новото си произведение Коелю поставя пред себе си темата за ценностите. Със своето съчинение  той е трябвало да покаже на хората, че етичните стандарти не са се променили през вековете, и че именно заради тях сме доживели до днес.

„Аз не давам отговори, защото няма такива. „

Най-прекрасното нещо в живота – това са въпросите. Аз не се интересувам от преследване на щастието, аз не вярвам в него и то никога не е било сред моите приоритети. Щастието е явление, разтегнато във времето и пространството „.

Общоприета истина за някои, евтина философия за други и помощ за самите тях за трети. Неговите книги стават веднага бестселъри. Става дума главно за  „Алхимикът» (El alquimista), «Вероника решава да умре» (Veronika decide morir), «Заир» (El Zahir) и «На брега на Рио Педра седнах и заплаках» (A orillas del r?o Piedra me sent? y llor?).

Мистиката, отношенията с Бога – тези теми винаги  присъстват в книгите Коелю. Той смята себе си не за  гуру, а за поклонник. От смъртта той също не се страхува: „за да видя какво ще се случи, аз първо трябва да умра“, казва той със смях. Строго погледнато, старата жена с косата за малко да го прибере миналата година, когато той има  сериозни здравословни проблеми и трябваше да се подложи на операция.

 „Ако умра, ще умра щастлив“, помислил си той тогава. Това духовно търсене, което маркира цялото му творчество, е отразено в „Ръкопис, намерен в Акра“. Действието на романа е  в Йерусалим в навечерието на кръстоносните походи.

Населението, наплашено с това, което  ще се случи при нахлуването, се обръща към фигурата на Копта, който може  да се разглежда като прототип на писателя. То търси утеха и съвети по въпросите на любовта, верността, страховете, съдбата. Това означава, че с тези вековни проблеми, според Коелю се сблъскваме и днес.

http://www.elcultural.es/noticias/LETRAS/4071/Paulo_Coelho-_No_creo_en_la_felicidad