МУСАКА С ЕЛДА

3
Добави коментар
mm22
mm22

   Здравейте мили приятели,

   Дълго не съм писала в блога, поради здравословни проблеми в семейството, но днес дойде ред да ви поднеса тази рецепта, с която искам да ви насърча да се храните ЗДРАВОСЛОВНО! Наблюдавам свекър си от колко болести страда и как се храни и го съпоставям със свекърва ми, която има съвсем противоположен подход към храната и се изумявам как не се е усетил през годините човека, колко много си е навредил хранейки се нездравословно, а е живял с човек, който се храни правилно!

   Не си ли потърсим сами алтернативи на днешните пълни с ГМО храни, рано или късно ще претоварим системата с боклуци и когато тя няма вече депа, в които да ги складира и не може сама да се справи, стигаме до вратите на лекарските кабинети:( Още със ставането сутрешното кафе, а евентуално и цигарата са пред нас, но винаги можем да се постараем наред с тях да имаме и поне две три дребни сладки или просто сухарче, което да гризнем преди да отпием от кафето и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО чаша с вода! Навремето питах в Гърция от къде идва традицията при тях кафето да се пие придружено винаги с чаша вода, след като и двете са течности и ако съм жадна тогава бих си поръчала и вода и ми отговориха простичко – всяко нещо си има своите положителни и своите отрицателни страни, така и кафето те ободрява, но и те товари с някои „боклуци“, които само водата, която е най-естественият антиоксидант може да изкара от тялото ти после!!! Разбира се, така е като се замисли човек, но кой да се сети, че чрез течностите изхвърляме през отделителната си сетема много от ненужните ни вещества. Учим биология в училище, но никой не ни учи как да си пазим здравето по-щателно. Вече съм писала за полезните качества на елдата и би било хубаво тя и други храни като нея да влязат за постоянно в менюто ни и да разчупваме често схемата боб, зеле, ориз, макарони и обратно:)

   Някога елдата е била храна само за простолюдието, защото се отглеждала лесно и при посевите й не виреели бурени, което спомагало за високите добиви. Ако се обработи културата с химикали, вкусът й се променя, поради което производителите днес са принудени да я отглеждат екологично чисто искат или не:) От това можем само да се възползваме и спокойно да я даваме и на пеленачетата си:) Лесно можете да намерите елда в диетичните магазини и в тези за биохрани, а в тези за руски продукти тя присъства задължително. Богата е на много витамини и минерали, а е бедна на въглехидрати, което я прави отлична храна за диабетиците и за тези, които страдат от затлъстяване. Може да се използва както за солени, така и за сладки блюда, да се прибавя в супи и в салати, а с брашно от елда можете да си направите хубави палачинки или да сгъстите някое ястие, също както с нишестето. Приготвя се сходно на ориза с вода в съотношение 1:2 и може дори само да се запари с гореща вода от вечерта и на сутринта без да я варите да я консумирате като зърнена закуска. Има леко стипчив вкус, богата е на много желязо, което я прави полезна за тези, които имат нисък хемоглобин и е пълноценен заместител на месото, което знае всеки вегетарианец:)

  На пазара се продава натурална елда, но и такава, която е прадварително бланширана, за да се избегне евентуалното и нагарчане при консумиране, което не всеки харесва. Затова и аз си купих такава и освен това си взех тази, която е с тъмни зрънца, по съвет на моя приятелка, която според нея съдържа повече от ценните вещества в себе си:) Зрънцата за тези, което не са виждали елда са във формата на малки пирамидки и след като се сварят разцъфват и набъбват значително. Ето как изглеждаше моята елда и снимка от нета после за да видите ясно зрънцата, които моето фото не можа да заснеме ясно

     

   Както вероятно при повечето от вас и аз нямах никакъв опит с елдата и се чудех как точно да я приготвя и дали ще е нужно много да се вари със сол или без и прочие. Сложих обаче смело половината пакет (250гр, което се оказа идва малко в повече за една мусака за 4 човека) от предната вечер във тенджера с хладка вода и покрих с капака. На другата сутрин излях тази вода, налях нова в съотношение 1 елда:2вода и с много малко сол на вкус сварих за около десет минути на умерен огън. Докато се вареше, зрънцата не само набъбнаха, но и изпиха, така да се каже цялата вода и не ми се наложи даже да я отцеждам. Ето така изглеждаше моята елда след като я сварих:

  Приготвих си и останалите продукти за мусаката, които са стандартни, а именно – глава лук, морковче, чушка, домат, 4-5 средно големи картофа, нарязани на ситно и подправки като малко черен пипер, червен пипер и чубричка, а за заливката реших да направя бешамел от брашно, мазнина, прясно мляко, яйца и малко индийско орехче.

  Първо си запържих лука, моркова и чушката, после добавих картофите и след като и те посмениха цвета си прибавих и настърганият домат и подправките. Запържих и с тях още около минута две, дръпнах от огъня и сложих вътре и елдата. Изипах в тавичка, налях вода, колкото леко само да покрие сместа, проверих за сол на вкус и запекох на 200 градуса във фурната докато се изпари водичката и се появи лек загар на мусаката.

     

     

   За заливката изпържих в 4-5 с.л олио 3 заравнени супени лъжици брашно до златисто, намалих силата на котлона и започнах да наливам при брашното задължително студено прясно мляко (около 500мл и малко отгоре) и да бъркам, докато се получи хубава, не много гъста гладка кашичка. Свалих си тигана после от котлона и към тази кашишчка добавих на тънка струйка с непрекъснато бъркане две разбити яйца и малко индийско орехче, което много върви на бешамел и на картофи, залях мусаката с готовата смес и запекох до хубав загар отново във фурната.

      

     

   Само след като поизстина леко, веднага отрязах парче и сложих в чинията и това, което ме изненада много е лекотата, с която се оформи парчето без да се разпада и пренасянето му в самата чиния. Оказа се, че елдата има леко така да се каже „желиращо“ свойство и държи ястието стегнато. Всяка вече по-опитна домакиня знае как при стандартната муска с картофи и кайма, понякога когато не се сложат правилни пропорции зеленчуци, кайма и вода е трудно да си оформиш хубаво парче в порционната чиния, без то да се разпадне и да стане кофти гледка:) Ето защо с още нещо толкова дребно на пръв поглед елдата ме спечели на своя страна и за в бъдеще:)

  Направете си и вие, а и да не забравя да ви кажа не на последно място след толкова писане, колко е ВКУСНО!!!:)

Да ви е сладко!