Публикувано от: kavkazka
Tags:
дресировка, дресьор, кавказец, куче, нашийник, овчарка, служебни кучета
Публикувано на:
декември 6, 2012 |
Няма коментари
Част 4 – Приучаване на кучето Кавказка овчарка да преминава в свободно състояние.
По време на заниманията и при ползването на кучето за служебни цели необходимо е периодически да му се разрешава да почива, да му се разрешава свободна разходка. Затова кучето трябва да бъде
приучено да преминава в свободно състояние от каквото и да е положение по команда или жест на дресьора.
УСЛОВНИ ДРАЗНИТЕЛИ: команда „Играй“ и жест – повдигане на дясната (лявата) ръка от долу нагоре на височина на раменете по посока на движението.
БЕЗУСЛОВНИ ДРАЗНИТЕЛИ са дразнители, които възникват в организма на Кавказеца (умора на нервната и мускулната система, попълване на пикочния мехур, на правото черво и др.), които предизвикват у него сложен безусловен рефлекс за „свобода“. Преминаването на кучето в свободно състояние започва от първия ден на общуване с него.
Методика и техника на дресировката.
Условните рефлекси към командата и жеста се изработват паралелно (едновременно).
Първоначалните упражнения се изработват при по-леки условия. Дресьорът привързва дълъг повод към нашийника на Кавказката овчарка, дава команда „Играй“ с одобряващ глас, едновременно повдига дясната (лявата) ръка по посока на движението. При това, играейки с кучето, пробягва 5-10 метра като назовава името на кучето и като повтаря командите „Играй“, „Добре“, (рис. 47)
Движенията на дресьора трябва да бъдат енергични. Като пробяга известно, разстояние, необходимо е кучето да потича на свобода, но завързано с дългия повод, след това дресьорът го повиква, похвалва го, дава му лакомство и отново повтаря упражнението.
При отработването на това „свободно състояние“ необходимо е да се обърне внимание на следващите моменти:
по време на играта малкия кавказец трябва да бъде в действително свободно състояние и затова то не трябва да бъде вързано с повод, освен в изключителни случаи, тъй като той ограничава движението на кучето;
не трябва да се допуска командите да се дават със силни викове и с ненужни движения;
първите „игри“ трябва да се провеждат с дълъг повод, а когато в кучето се изработи добър подход към дресьора и навик за прекратяване на нежелателните действия по командата „Не“, може вече разходката да се осъществява и без повод;
по време на разходката кучето винаги трябва да бъде пред очите на дресьора.
Когато кучето по команда „Играй“ и по жест, бързо преминава в свободно състояние, трябва да се премине към по-усложнени упражнения. Ако отначало кучето се оставя да „Играе“ често, то след това времето между игрите трябва да се увеличава, за да може кучето да се приучи към продължителна напрегната работа без пауза (без почивка).
Като се има предвид доколко добре е изработен навикът, кавказеца трябва да се оставя в свободно състояние отделно по команда и отделно по жест. Кучето Кавказка овчарка се довежда в свободно състояние от различни
положения.
Задачата на заключителния етап на дресировката се състои в това да се закрепи навикът на даване на свободно състояние при сложни условия на обкръжаващата среда.
С тази цел „играта“ се провежда с постепенно приближаване към отвличащи дразнители. Когато се използват отвличащи дразнители трябва да се имат предвид особеностите на Кавказката овчарка. Куче, силно
реагиращо на отвличащите дразнители, трябва да се приближава към тях много внимателно. В такива случаи поводът трябва да се хване по изкъсо, за да може кучето да не се отдалечава от дресьора.
Докато кучето се приучава да реагира безразлично на отвличащите дразнители необходимо е да се стремим към провеждане на „играта“ без повод.
Навикът се счита за изработен, когато Кавказката овчарка при команда „Играй“ или по жест бързо преминава в „свободно състояние“ при каквито и да е обстоятелства, каквито и да е условия на обкръжаващата среда и не се отдалечава от дресьора на разстояние повече от 30 метра.
Възможни грешки
Да се пуска кучето в свободно състояние със строг нашийник (нашийникът пречи на кучето и не му разрешава свободно да почива).
Да се правят ненужни движения с повода по време на разходка.
Командата да се произнася с висок глас.
Извадка от “Учебник по дресировка на служебните кучета в милицията” от 196…г.
