Кактусът мамилария принадлежи към голямото семейство на белите кактуси, което е изключително разнообразно по форма, големина и цвят. Наричат се„бели“ не защото цъфтят само с бели цветове, а защото кожицата и бодлите им са оцветени в бяло. Те растат в най-горещите части на планетата – в тропичните и субтропичните пустини на Централна и Южна Америка, където под палещите лъчи на слънцето не може нищо друго да цъфти така красиво и неудържимо, както белите кактуси. Сред тях палмата на първенството по красота държи мамиларията. Ако искате нещо много екзотично, непретенциозно по отношение на отглеждане и в същото време невероятно красиво, вземете си този красавец с бодли. ПроизходРодината на кактусът мамилария са сухите и пустинни области на Америка, Мексико, Куба и някои острови на Карибско море. В природата кактусът мамилария има неголямо кълбовидно или цилиндрично стъбло, по които няма никакви ребра, а само „пухкави“ снежнобели бодли. При някои видове те имат леко опушен вид. На бялото стъбло чудесно контрастират ярките червени, розови, цикламени или жълти цветове, които се разполагат под формата на венче и се появяват през цялото лято.
Този вид кактуси са светлолюбиви, но трябва да се пазят от преките слънчеви лъчи. Поливат се при пресъхване на почвата. Зимуват в прохладни помещения, при температури около 8-10 С. Не изискват пръскане, но са претенциозни към свежестта на въздуха, в горещите дни трябва да се отварят прозорците. Тъй като мамиларията обича малките, недълбоки саксии, възрастните екземпляри трябва да се пресаждат само ако саксията им е станала очевидно тясна. Любопитно Кактусите пълнят колекциите на много запалени любители – цветари по целия свят. Тази любов датира обаче от най- древни времена. Преди хиляди години ацтеките ги отглеждали не за красота, а за да им пазят реколтата от нападащите я животни. Древните култури на Перу боготворели земеделието и често изобразявали кактус в изкуството си. Северноамериканските индианци пък ги използвали за религиозни церемонии.
