Обикновен тис – Taxus baccata
Тисът е бавнорастящ и дълговечен вид като пределната му възраст е около 4000 г. Той е двудомно вечно зелено дърво с височина 2-27m ,често и храст.
Той е често използвано при озеленяване декоративно дърво още от древността в Европа и Азия. Днес тъмнозелената му корона може да видите в градините по всички континенти, както и в много от най представителните паркове по света.
Понася много добре резитбите, поради което се използва за създаване на геометрични форми и живи стени. В класическите за средновековието формални градини той е основен вид за създаване чрез различни резитби и специални грижи на ефектните топиарни форми, а преди стотици години в японските градини се използва при стила на резитби Ниваки – големи градински бонсаи зрелищно оформени с листна маса във формата на облачета или помпони, както и несиметрично вълнисто или хълмисто оформени.
Короната на младите дървета е конусовидна с дълги, широко отстоящи клони. В зряла възраст тисът има неправилна гъста и куполовидна корона. Листата са тъмно зелени игловидни разположени последователно в хоризонтална равнина. Задържат се по клонките много дълго 6-8, а понякога 10 г. Кората е тъмнокафява, а на младите клонки зелена. Дървесината е много плътна и еластична, затова в древността хората са използвали тисове за направата на лъкове.
Плода узрява през първата година, като представлява червена месеста сферичка – арилус, която обхваща семето. Характерно за тисът е, че само арилусът не е отровен, докато всички останали части / дървесина и листа / са отровни, затова е известен и под името отровачка. Това са открили още древните римляни като установили, че хората които се хранели в съдове от тис са умирали.
Тисът е много ценен за озеленяването не само заради наситения му тъмно зелен цвят, дълговечността и способността му да понася резитби, а и заради изключителната му сенко издържливост. Той може да расте на сянка, която почти никое друго декоративно дърво не може да издържи, но е взискателен към богатството и влажността на почвата. Изисква и висока атмосферна влажност. Издържа ниски зимни температури , но младите растения са по-чувствителни.
У нас тисът е естествено разпространен вид, като се среща високо в планините и е обявен за защитен вид. Среща се на малки групи в почти всички наши планини.
Обикновеният тис е богат на декоративни форми: Аdpressa – храстовидна с къси
листа , Fastigiata – с ширококолоновидна форма на короната, Fastigiata Aurea – колоновидна със златистожълти млади клонки и листа, Compacta – нискорасла , с кълбовидна корона-1,3m висока и 1,3m широка, Compressa – нискорасла , с тесноконусовидна корона и къси светлозелени листа, Aureovariegata – с жълто изпъстрени листа и др.
При поддръжка на градини една от основните грижи е резитбата, тя трябва до се прави в по хладно или влажно време и да се прекрати след началото но септември. Важно е и редовното напояване. За да прекара по добре зимата може да се увърже короната и да се натори с комплексен тор през октомври.
Тисът няма почти никакви неприятели и рядко страда от болести.
