Идентификация на релевантните разходи и ползи
Всеки публичен проект генерира разходи и ползи. Обикновено, една част от тях са реални (действителни) разходи и ползи за обществото като цяло, а друга част — номинални (преразпределителни). Стоките и услугите, изтеглени от икономиката (т.нар. входящ ресурс на публичния проект), които не биха били изтеглени в отсъствието на проекта наричаме реални (действителни) разходи. Аналогично, стоките и услугите, доставени в икономиката (т.нар. готова продукция на публичния проект), които не биха били доставени в отсъствието на проекта наричаме реални (действителни) ползи.
Новини от страната и чужбина
Първа инвестиционна банка (Fibank) обяви началото на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“ Фалит грози промоутърите на Кобрата Вечерни новини: #Летище Пловдив за китайската HNA #Ким Чен Ун с международен дебют Как работи здравеопазването у нас — случки и мнения за и против
Реалните разходи отразяват намаляването, а реалните ползи — нарастването на благосъстоянието на обществото, в резултат на публичния проект. Номиналните разходи и ползи имат преразпределителен характер. Това са разходи / ползи за отделни индивиди или групи в обществото, които се компенсират с ползи / разходи за други индивиди или групи в обществото. Те не отразяват реални промени (намаляване / нарастване) в благосъстоянието на обществото като цяло и не се включват в анализа и оценката на публичния проект. На следващо място, реалните разходи и ползи биват преки (директни) и косвени (индиректни).
Преките (директни) разходи и ползи са тясно свързани с основната (главна) цел на осъществявания проект, а косвените (индиректни) разходи и ползи имат повече или по-малко вторичен (страничен, сателитен) характер. Тази класификация е условна, защото в много случаи е доста трудно (дори невъзможно) да се постави ясна разграничителна линия между преките и косвените разходи и ползи. 4 Накрая, реалните преки и косвени разходи и ползи биват пазарни и непазарни. Определението пазарни се прилага към разходи и ползи, които могат да бъдат оценени на пазара, а непазарни — към разходи и ползи, които нямат своята (пряка) пазарна оценка (човешки живот, здраве, време, екологични блага и т.н.).
Оценка на разходите и ползите
Всички реални разходи и ползи се оценяват и включват в “каналите” на паричния поток на проекта по т.нар. цени в сянка (икономически или разчетни цени). Цената в сянка отразява (измерва) промяната в общественото благосъстояние, в резултат на 1 единица изменение в запаса (наличността) от блага (стоки и услуги) в икономиката.
Пазарни разходи и ползи
Ценообразуването в сянка на пазарни блага се нуждае от някои предварителни уговорки: Първо. В съвременното (отворено) стопанство се произвеждат и потребяват два вида пазарни блага: • местни 4 за националното стопанство блага; • световни 5 за националното стопанство блага. Второ. Всички пазари са (повече или по-малко) деформирани, но за опростяване можем да обособим две отделни групи: • недеформирани пазари; • деформирани пазари. Трето. Публичните проекти биват: • малки — проекти, които не влияят върху пазарните цени в стопанството; • големи — проекти, които влияят върху пазарните цени в стопанството.
На този фон, ако благото е местно, пазарът е недеформиран, а оценяваният публичен проект е относително малък и не променя пазарните цени, цена в сянка е пазарната цена. Когато благото е местно, пазарът е недеформиран, но оценяваният публичен проект е голям и променя пазарните цени, цената в сянка е равна на средната пазарна цена (средна аритметична величина на двете пазарни цени — преди и след проекта). Ако благото е местно, а пазарът — деформиран, цената в сянка се изчислява с помощта на специални техники (алгоритми), в зависимост от характера на съответните деформации. Накрая, ако благото е световно, цена в сянка е неговата световна цена „франко” граница: • за експортабилни блага — световна (експортна) FOB цена; • за импортабилни блага — световна (импортна) CIF цена.
