Финансово преструктуриране на предприятията в България

Финансовите резултати на предприятията от обществения сектор непрекъснато се влошават през последните години. Кумулативната загуба на нефинансовите предприятия (без предприятията от селското стопанство) към 31.XII.1994 г. се равнява на около 90 млрд.лв. Тя представлява 15% от собствения капитал на предприятията (24% от собствения капитал на губещите предприятия)*. През периода броят на губещите фирми надхвърля броя на печелившите . По данни на Агенцията за икономическо програмиране и развитие към края на 1993 г. в обществения сектор печеливши са 2643, а губещи – 2667 нефинанеови предприятия**.

Новини от страната и чужбина

Summertime jazz с Fibank
Закон за частния фалит ще помага на “вечните длъжници”
Каракачанов иска ДАНС да провери фалшиви новини за заселване на мигранти в Странджа

През 1994 г. се наблюдават положителни изменения. Загубата намалява с около 40% в сравнение с предходната година. Тя възлиза на около 23 млрд.лв. Намалението на загубата се дължи на положителния резултат , получен от т.нар. пряка производствена дейност, т.е. дейността на фирмите преди обслужването на финансовите им задължения.

В промишлеността загубата е 22.6 млрд. лв. (Табл. 17). Две трети от промишлените подотрасли са в загуба. Печеливши са цветната металургия, целулозно-хартиената, стъкларска и порцеланово-фаянсова, шивашка промишленост, полиграфия и други подотрасли на промишлеността . Загубата в транспорта и строителството е съответно 2.2 и 0.6 млрд. лв. Съобщенията и търговията са печеливши. В съобщенията печалбата е 1.3 млрд.лв., а в търговията – 547 млн.лв.

Тенденцията към увеличаване на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия от обществения сектор продължава. По данни на НСИ към 31.XII.1994 г. тя е 314 млрд.лв., като 1/3 от дълговете са задължения към банковата система.

Стабилизационната програма е на път да бъде обезсмислена от лавинообразното нарастване на междуфирмената задлъжнялост. Към 31.XII. 1994 г. задълженията към доставчици за закупени суровини, материали, услуги и т.н. възлизат на 70.3 млрд.лв.; вземанията са 74 млрд.лв. Тези над 140 млрд.лв. са израз на възможностите за заобикаляне на т.нар. „твърди” бюджетни ограничения. Сезонните колебания на просрочията са малки при „добрите ” и големи при „лошите” и „малките ” фирми, като при първите задълженията превишават значително вземанията. Всички просрочия намаляват преди счетоводното приключване на годината.

Задълженията на нефинансовия правителствен сектор към бюджета достигат 47 млрд.лв. Това е с 24.5 млрд.лв., или над 2 пъти повече, отколкото през 1993 г. Дълговете на сектора към социалното осигуряване и към персонала възлизат съответно на 11.9 и 9.8 млрд.лв.

През периода 1991-1993 г. събираемостта на данък печалба (разновидността на корпоративния данък в централно управляемите икономики) е едва 60-70%. За промишлеността този показател е 68%. В строителството и подотраслите на третичния сектор варира от 60 до 92%. През 1993 г. данъкът не е платен от 23.1% от фирмите. „Добрите” фирми изплащат 2/3 от данък печалба и 3/4 от непреките данъци в бюджета*. Намаляването на данъчните плащания става по два начина – чрез редукция на данъчната ставка или чрез невнасяне на дължими суми. Въпреки подобрената финансова дисциплина през последните 2 години събираемостта на данъците остава сериозен проблем.

Острата платежна криза в нефинансовия правителствен сектор „тласка ” националните спестявания към „лошите” и „малките” предприятия. Очевидна е необходимостта от стриктен контрол на сметките на предприятията от сектора и ограничаване броя на банките , обслужващи едно предприятие. Не бива също да се закъснява със създаването на „клирингова къща” или друга институция, която да „почиства” неутрализиращите се просрочия. Нормално е администрацията да ограничи достъпа на неиздължилите се към бюджета фирми до кредитен ресурс (особено от държавни търговски банки).

Съществен е проблемът с т.нар. „лоши” дългове , особено с онези от тях , които са натрупани преди 1990 г.** В България този въпрос се решава със Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.XII.1990 г. *** По него необслужваните към 30.VI. 1993 г. повече от 180 дни кредити, договорени до 31.XII.1990 г. от търговски банки с над 50% държавно участие с държавни предприятия, фирми и търговски дружества с над 50% държавно участие, и неплатените по тях лихви към 30.06.1993 г. се заменят срещу държавни дългосрочни облигации. Това се отнася за левовите кредити и за тези, договорени в конвертируема валута . (Чл. 1 от закона).