Особености на колективизацията на земеделието в страните от Централна и Източна Европа

1
426
Добави коментар

Колективизацията на земеделското производство в централно- и източноевропейските страни започва непосредствено след края  на Втората световна война. В отделните държави тя протича с различни темпове. Различен е и  обхватът  на  земеделските  земи  и производството, включени в колективния модел. Традициите на кооперативното земеделско  производство  и  преди  всичко  в съвместното стопанисване на земеделските земи са налице само  в отделни страни. Там където ги има, а  и  самите  кооперативни земеделски стопанства са трансформирани в колективни земеделски стопанства , отрекли се от принципите на кооперативизма и възприели тези на колхозите и совхозите в СССР.

Новини от страната и чужбина

Fibank внедри платформа Oracle Exadata 
От какво бяга Бойко… Или предстоящият фалит на държавата “стъпка по стъпка”…
Президентът хвърли обувка по журналист, но това не е новина

Краят на 40-те години се характеризира с поземлени и аграрни реформи, водещи до отчуждаване на поземлената собственост на едрите земевладелци. Част от нея се одържавява и на тази основа се създават държавни земеделски стопанства. Друга част се използва за оземляване на безимотни и малоимотни селяни. Общата насоченост на провежданите реформи е подчинена на формирането на предпоставки от социално и икономическо естество, ограничаващи възможностите на частната поземлена собственост и производство и насочващи дребните собственици към колективните форми на земеделие .

През първите години след войната колективизацията обхваща При балтийските републики, Западна Украйна и Белорусия. Тук тя се осъществява точно по модела на колхо зите и совхозите в СССР. Във втората половина на 40-те години в страни като България, Полша , Унгария и Чехословакия са проведени аграрни реформи, е които се поставя началото на колективизацията. Тя протича с различни темпове и, общо взето приключва до края на 50-те години. До средата на 50те години са колективизирани до 35-40% от земеделските  земи.  След  това  е проведена масовизация на колективното земеделие , в резултат на която почти 100% от земеделските земи в България са колективизирани. В другите три страни колективизацията протича с  по-бавни  темпове  и  дори с разпускане на отделни кооперативни земеделски стопанства , каквито случаи има в Унгария.

Самостоятелното колективно развитие на земеделието в страните от Централна и Източна Европа започва в края на  50-те  и  началото  на  60-те години. Изградените организационно-стопански форми са непрекъснато променяни, уедрявани, реформирани и трансформирани. Тези процеси довеждат в България, ГДР, Полша и СССР до създаването на огромни аграрно-промишлени и промишлено-аграрни комплекси, стопанисващи десетки хиляди хектари земеделски земи.

Реформирането на колективното земеделско производство не свършва само а преструктурирането на организационно-стопанските форми. Още в началото на 60-те години реформите целят известна децентрализация на производството в рамките на един непродължителен период се стига до отмяна на задължителните държавни доставки. На тяхно място са засилени механизмите на централно планираната икономика, но независимо от това изкупуването и преработката на земеделската продукция се осъществява на договорна основа и на сравнително по-изгодни цени за земеделските производители.

В средата на 50-те години в Унгария, а по-късно и в другите страни машинно-тракторните станции са разпуснати, а машините изкупени от кооперативните и държавните земеделски стопанства . Това е твърде съществен момент в реформирането на земеделското производство, доколкото е разрушен един важен държавен монопол в земеделието, с помощта на който е оказван пряк контрол и намеса в дейността на стопанствата. Заетите в колективните земеделски стопанства получават право на гарантирано трудово възнаграждение, пенсия и социално осигуряване. В Унгария на стопанствата им се дава известна самостоятелност, но тази практика не намира необходимото разпространение в останалите страни.

В тях планът за производството и изкупуването, дотациите, цените и финансово-кредитните механизми си остават като форма на силна държавна намеса в земеделието.

В началото на 60-те години в Унгария започва стимулирането на индивидуалната земеделска  дейност.  По-късно  тази  дейност  се подкрепя и в другите страни – особено в  България  и  СССР.  След  средата на 70-те години, когато първите признаци на  аграрната  криза вече не могат да се скрият и става ясно, че това е криза на колективния модел на  аграрното  производство,  индивидуалната  земеделска  дейност в почти всички страни и особено в СССР и България е предмет на специални грижи от страна на държавата. В България през 1977 г. е въведена „Система за самозадоволяване” със земеделски продукти. Тя позволява разгръщане на индивидуалната инициатива и дава икономически резултати, но те са далеч от очакваните.

Онова , което тази система показва в България и в другите страни, но по-малко отчетливо, е, че кризата на колективния модел на земеделие е всъщност криза на структурата на поземлената собственост, на организационно-стопанската структура и на структурата на производството. Индивидуалната земеделска  дейност  открои категорично онези дейности, които са неефективни в колективните земеделски стопанства и които подронват тяхната  жизненост.  Тя подсказа и необходимостта от социално и организационно-стопанско преструктуриране на земеделието във всички страни. В рамките на прехода от централно-планирана  към  пазарна  икономика реформирането на отрасъла  можеше  да  се  извърши  само  върху основата на поземлени и аграрни промени, които имаха за задача да изменят структурата на поземленатасобственост, организационно-стопанските структури в отделните страни, а също и структурата на земеделските дейности.

Like this:

Like Loading…

Related

Published by decentralizaciq

View all posts by decentralizaciq

Published
August 6, 2018August 7, 2018