Многобройни научни изследвания от
страна на науките, изуча- ващи Земята показват, че независимо от предприеманите
мерки за преход към устойчиво развитие, през последните няколко десетиле- тия
състоянието на околната среда се влошава. Това намира израз в изостряне на
екологичните проблеми, сред които са изтощаването на земните недра и изчерпване
на невъзпроизводимите ресурси;
Новини от страната и чужбина
Лесно и забавно: Децата вече могат да плащат с гривни/Как? С дебитните карти за деца и тийнейджъри от Fibank Черноморец (Балчик) е пред фалит заради Общинския съвет в морското градче ВМРО ще пише закон срещу фалшивите новини
замърсяването на въздуха, водите и почвата; изсичането
на горите; разширяването на пустинните области; ерозията на почвата; нама-
ляването на запасите от питейна вода; изчезването на ценни живо- тински и
растителни видове. Но доколкото като най-голяма еколо- гична заплаха
понастоящем се оценява изменението на
климата, аз ще илюстрирам влошаването на околната среда на базата на изме-
нението на климата.
Всяка секунда нашата планета е
изложена на общо взето едно и също количество слънчева радиация. Около 30% от
нея биват отра- зени, а континентите, океаните и атмосферата поглъщат
останалите 70%. През цялата човешка история постъпленията и загубата на енергия
са се уравновесявали и общата температура на земята е оставала повече или
по-малко непроменена.
Това обаче се променя. Земята
задържа топлина благодарение на газовете в атмосферата – водни пари като тези в
облаците, въгле- роден диоксид, метан и др. Това е добре известният парников
ефект и той е естествено явление. Човешките дейности, сред които на първо място
изгарянето на изкопаеми горива като въглища и пет- рол, оказват огромно влияние
върху състоянието на атмосферата като увеличават концентрацията на парникови
газове, усилват пар- никовия ефект и оттам водят до повишаване на температурите
по света.
През 50-те години на ХХ в. съдържание на СО2
в атмосферата е 310-315 части на милион. През 2007 г. – 384 части на милион,
което е най-високо съдържание за последните 800 000 години. Днес ниво- то на
въглероден диоксид е с 36% по-високо, отколкото в пред ин- дустриалната епоха.
Човечеството ежегодно изхвърля в атмосфера- та над 6 млрд. тона СО 42,
а количеството продължава да се увели- чава. След 2000 г. емисиите се
увеличават по-бързо, отколкото са прогнозите на учените, най-вече поради
стремителния икономичес- ки възход на Китай и Индия. Въглеродният диоксид във
въздуха нараства. Температурата на земята също се покачва. През послед- ния век
глобалната средна температура на повърхността на плане- тата се е повишили с
0,74 градуса по Целзий.
Три четвърти от това покачване се е случило през последните три десетилетия.
Прогнозите са за допълнително повишаване на температурата между 1,8 и 4
градуса до края на века (но може да се окаже и много повече). От 1991 г. насам
Гренландия се е затоплила с 4 градуса. Земните маси са се затоплили по-бързо от
океаните, които са естествени поглъща- тели на топлина, и амплитудите между
дневните и нощните темпе- ратури са се свили, тъй като по-малко топлина се губи
в Космоса след залез слънце.
По-високите средни температури
насищат атмосферата с пове- че топлина и водни пари, което предизвиква
по-проливни дъждове, по-силни урагани и по-чести горещи вълни, като в същото
време увеличават риска от засушавания и горски пожари. Климатичните промени са
направили някои сухи области още по-сухи и засилват ефекта от това бедствие в
Африка и други райони на света. Преди три десетилетия родината на номадите
туареги в Мали, на юг от Сахара, била осеяна с езера. Днес климатичните промени
са я пре- върнали в пустиня. Неотдавна изследване на ООН предупреди, че през
настоящото десетилетие разширяването на пустинните области може да прогони от
домовете им 50 млн. души, повечето в районите на юг от Сахара в Африка.
Повишаването на средните температури на Земята оказва влияние не само върху
хората. Най-нови анализи показват, че 40% от всички животни и растения са
изместили ареала си или към полюсите, или нагоре по планинските склонове с цел
да останат в своята зона на оцеляване, а при близо 60% се наблюдават промени
във времевите параметри на важни събития, каквито са размножителния период,
цъфтежът или миграциите.
Може би най-ясният и неоспорим знак
за затоплянето на пла- нетата идва от крайбрежията. Средната температура на
морската повърхност се покачва по-бавно от тази на въздуха, но паралелно със
затоплянето си водата се разширява. Съчетано с притока на вода от топящите се
ледници, това разширяване бавно, но непрекъснато повишава морското равнище от
началото на ХХ в. насам. Понасто- ящем темпът на покачване е с около 2,5 см. на
всеки 10 години. Последните предвиждания на Междуправителствения съвет по
промените в климата са, че морското ниво ще се повиши с между 18
и 58 см. до 2100 г., но не може да се изключи и
покачване до 1 метър. Покачване от подобен характер ще потопи значителни
терито- рии от крайбрежната зона на много страни и ще прогони от техните родни
места милиони хора.
Океаните се променят и по друг,
по-неуловим начин, който обаче може да се окаже по-разрушителен в дългосрочен
план. Въг- леродният диоксид лесно се свързва с водата и така се получава
въглена киселина. Днес океаните поглъщат толкова много CO2, че
стават по-киселинни. Това застрашава кораловите рифове. Клима- тичните промени,
замърсяването и разрушителните риболовни ме- тоди вече са унищожили
безвъзвратно над 20% от кораловите ри- фове в света. В случая не става въпрос
само за коралите. Рифовете са в основата на цяла морска екосистема, като
предлагат местооби- тания на морски ресурси, осигуряващи прехраната на над 1
млрд. души в Азия.
За много хора климатичните промени
продължават да звучат като нещо абстрактно, чието въздействие се вижда най-вече
от раз- лични природни катаклизми и бедствия, които се случват в далечни земи.
В действителност вече ги усещаме по нашите родни места – под формата на
аномалии и бедствия като горещи вълни, засушава- ния, наводнения или силни ураганни
ветрове.
Две са най-съществените открития на
учените, свързани с изу- чаването на климата през последните десетилетия. На
първо място, категорично е доказано, че изменението на климата се дължи на
антропогенната дейност. На второ място – климатът има „преломни моменти”, след
които измененията настъпват много бързо. П. Танс от Националната агенция за
океаните и атмосферата на САЩ казва:
„Според мен най-страшни са обратните положителни
връзки. Това означава, че промените в климата сами се тласкат напред. В някакъв
момент просто няма да сме в състояние да сторим нищо по въпроса.”
