През 1972 г. в Стокхолм се провежда първата Световна кон- ференция
по проблемите на околната среда, в която вземат участие делегации от 113
страни. Генералният секретар на Конференцията Морис Стронг за първи път
формулира по- нятието „екоразвитие” (за устойчиво развитие все още експ-
лицитно не се говори) като екологично-ориентирано соци- ално-икономическо
развитие, при което нарастването на благосъстоянието на хората няма да се
съпровожда от вло- шаване на средата за обитаване и деградация на природните
системи. Идеята за екоразвитието се разглежда като една от главните, ако не и
най-важната задача на съвременността. Подчертава се нейният изключително сложен
характер: тя предполага коренно изменение на хода на световното разви- тие, на
стратегията за използване и разпределение на ресур- сите, дълбоко преустройство
в икономиката и междудър- жавните отношения.
Новини от страната и чужбина
Потребителските кредити от Fibank Производител на лавандула: Свръхпроизводството ще доведе до фалит на малките производители За лошите новини със злоба
За да стане възможно да се формулират практическите принципи на
екоразвитието, приложими към решаването на конкретни регионални и национални
задачи, следвало да се извърши огромна аналитична работа във всички страни и
региони. За координиране на усилията е създадена специал- на структура – Програмата на ООН по околна среда (UN
Ecological Program) – UNEP.25 В първоначалните задачи на UNEP
влиза разработването на препоръки по най-острите проблеми на задаващата се
екологична криза: разширяване- то на пустинните области, деградацията на
почвата, намаля- ване на запасите от питейна вода, замърсяването на океани- те,
изсичането на горите, изчезването на ценни животински и растителни видове. Четири години по-късно, през 1976 г. експертите на Програмата
представят отчет, в който прозвучава предупреждение, че човечеството трябва да
промени своята икономическа дейност и начин на живот и че в противен случай му предс- тоят тежки
изпитания и рязко влошаване на околната среда. Като отзвук от този отчет, през 1983 г. към ООН е създадена Международната комисия по околна среда и
развитие (World Commission on Environment and Development), огла- вявана от
Гру Брунтланд, норвежки политик, бивш лидер на Норвежката трудова партия и бивш
министър-председател на Норвегия. В Комисията участват представители на 21 на-
ции. Тя извършва огромна по мащаб работа. Изяснява със- тоянието на планетата,
формулира основните въпроси, кои- то стоят на дневен ред и посочва
необходимостта от коренна промяна в живота на
обществото.26
През 1987 г. Международната комисия
по околна среда и раз- витие публикува резултатите от своите изследвания в
доклад под заглавие „Нашето общо бъдеще”.
В доклада, станал известен като доклад „Брунтланд” за първи път се прави опит
да се дефинира ус- тойчивото развитие. Определението, което се дава, е
следното: ус- тойчивото развитие е развитие, способно „да осигури задоволяване
на настоящите потребности, без да прави компромис с възможност- та бъдещите
поколения да задоволяват своите собствени потребнос- ти” (“development that
meets the needs of the present without compro- mising the ability of future
generations to meet their own needs”)27.
Това определение е кратко и на пръв
поглед изглежда ясно. Но това е едно измамно просто определение, тъй като след
като ние не знаем какви ще бъдат потребностите на бъдещите поколения, нито как
развитието на технологиите ще се отрази върху начина, по кой- то хората
използват ресурсите, понятието за устойчиво развитие е много трудно да се
конкретизира.28 Много усилия пред последва- щия период се насочват
именно в тази посока – към развитие на концепцията за устойчивото развитие (УР) и към запълване на това
понятие със съдържание.
Макар че терминът „устойчиво
развитие” започва да получава разпространение след публикуването на доклада на
Международната комисия по околна среда и развитие през 1987 г., решаващо значение за утвърждаване на концепцията за устойчивото развитие изиграва конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г.
В нея участват представители на 179 държави и над 9 000 междуправи- телствени и
неправителствени организации. От трибуната се изказ- ват държавни и
правителствени ръководители на 118 страни. Меди- ите оценяват конференцията
като епохално събитие – френският вестник Либерасион я сравнява по значение с
конференциите в Ялта и Версай, посочвайки, че тя „ще се превърне в символ на
началото на нова ера”.29 Представителите на участващите в
конференцията държави с особено острота подчертават наличието на реална опас-
ност от екологична катастрофа вследствие на необратимите изме- нения в
окръжаващата среда. Обсъжда се екологичното състояние на планетата и се приемат
документи за противодействие на нараст- ващите екологични заплахи. В хода на
конференцията устойчивото развитие се дефинира като „развитие, което ражда
икономически растеж, но разпределя справедливо неговите резултати, възстановя-
ва околната среда в по-голяма степен, отколкото я разрушава, уве- личава
възможностите на хората, а не ги обеднява….”
Някои от основните документи, които
Конференцията в Рио де Жанейро приема са:
Декларация по околната среда и развитието – състои се
от 27 принципа, които определят правата и задълженията на страните
Дневен Ред 21 – документ от около 900 стр., който се състои от 4 части. Това е всъщност
програма, която посочва
пътя
към УР.
Призовават се правителствата да приемат нацио- нални
стратегии за УР;
Декларация за принципите на управление, защита и УР на всички видове гори;
v Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата;
v Конвенция за опазване на биологичното разнообразие.
Ген. Секретар на ООН посочва, че
една от най-важните роли на конференцията че тя закрепи неотделимостта на
понятията „разви- тие” и „околна природна среда”. Генералната асамблея на ООН
предприема специални мерки с цел превръщането на един от ос- новните документи
на конференцията в Рио – програмата „Дневен ред 21”, в национална политика и програма за решаването на еко- логичните
проблеми от страните в света. В нейната основа е залег- нало признанието, че
екологичната опасност касае всички и че в отговор са необходими колективни
действия.
Конференцията признава също
необходимостта от създаването на международни правни механизми за опазване на
околната среда, призвани да отстраняват причините за екологичната деградация
и да регулират спорните въпроси.
На конференцията през 1992 г. е
създадена Комисията на ООН по устойчиво развитие без тя да отменя ЮНЕП.
Десет години по-късно, през 2002 г.
се провежда нова юбилей- на среща на високо равнище в град Йоханесбург, ЮАР. В конфе- ренцията участие вземат представители на
164 държави. Приети са два важни документа: „Политическа декларация” и „План за
изпъл- нение на решенията на световната среща за Земята в Йоханесбург” (Plan of
Implementation). В тези документи участниците потвържда- ват намеренията си да
следват принципите на устойчивото разви- тие. Наред с традиционните екологични
проблеми на пътя към ус- тойчиво развитие, в Декларацията се отделя голямо
внимание на социалните проблеми:
глада, недохранването, чуждата окупация, разпространението на наркотиците,
корупцията, организираната престъпност, търговията с оръжие, търговията с хора,
етническата и религиозна заплаха, разпространението на болестите. На конферен-
цията са поети и множество доброволни ангажименти (партньорски
инициативи) за реализиране на устойчиви модели на производство и
потребление, т.е. за реализиране на устойчивото развитие на практика.
През лятото на 2012 г. в Рио де
Жанейро се провежда нова конференция на ООН по устойчиво развитие. Тя се
провежда на същото място, както конференцията през 1992 г. и двадесет години
по-късно, затова е известна накратко като „Рио+20”. В нея участват световните
лидери, заедно с представители на частния сектор, НПО и други социални групи,
които заедно продължават работата върху устойчивото развитие.
Главният резултат на поредната конференция на ООН
„Рио+20” е потвърждаване на привързаността на всички
участници към курса на устойчиво развитие, признание на необходимостта от отказ
от неустойчивите структури на потребление и производство в полза на
устойчивите, осъзнаване на важността на стимулиране на рационалното използване
на природните ресурси и тяхното опазва- не. Конференцията продължава диалога за
това, как да се задоволят нуждите на 7-милиардното население и при това да се
запази плане- тата за бъдещите поколения. На официалните дискусии широко се
обсъждат две теми: как да се създаде
„зелена” икономика за пости- гането на устойчиво развитие и преодоляването на
бедността, и как да се усъвършенства механизма на международната координация на
устойчивото развитие.
Тъй като конференцията в Рио де
Жанейро през 2012 г. е пос- ледният глобален форум по устойчивото развитие,
неговите реше- ния заслужават по-голямо внимание.
Анализаторите считат, че „Рио+20”
доведе до важни концеп- туални,
институционални и оперативни резултати, които ще окажат пряко влияние върху
дневния ред на развитието след 2015 г.30 Те се съдържат във финалния
документ на конференцията – доклада „Бъдещето, което искаме” (The Future We
Want), който е от 53 страници.
