Сравнителен анализ

От гледна точка
теоретико-методологичната интерпретация на глобализацията на икономиката, два
момента, които изразяват нап- редъка на науката, заслужават внимание :

На първо място, еволюцията на
разбирането относно същ- ността на глобализацията.

По-рано споделих своето разбиране за глобализацията на
ико- номиката като само отбелязах, че все пак (независимо от това, че въпросът
е дискусионен) болшинството от икономистите в света имат положително отношение
към глобализацията на икономиката

– те приемат, че
този процес е неоспорим, протича реално в светов- ното стопанство и насочват своите
усилия за неговото изучаване.

Сега ще поставя въпроса по друг
начин: как световната наука третира глобализацията на икономиката?

Глобализацията на икономиката е
феномен на световното сто- панство, тя касае световната икономика. Ето защо с
проблемите на глобализацията първи и най-активно се ангажираха икономистите-
специалисти по световно стопанство, т.е. международниците. А за изследователите
на световната икономика е характерна специализа- ция: учените традиционно се
ориентират към изследване на някой от основните потоци на международните
икономически отношения (МИО): това може да е международната търговия и
търговска поли- тика, валутно-финансовата система и пазари, движението на капи-
тала, международното производство и транснационалните корпора- ции (ТНК),
технологичния трансфер или международната миграция на работната сила. Тази
специализация се запази и след началото на дискусиите за глобализацията и даде
своето отражение върху раз- бирането на глобализацията.

Новини от страната и чужбина

Първа инвестиционна банка Мая Манолова: 15 болници са във фактически фалит Преди острова: Три фалшиви новини, които не успяха да изкарат Борисов от релси

По какъв начин?

Това, което се наблюдава в ранните
анализи по въпроса за
иконо- мическата глобализация е или свеждането й до процеси, които проти- чат в
една конкретна област на МИО – най-често
международната търговия (отъждествяването й с новите процеси в сферата на международната търговия), или извършването на
анализи във всяка от горепосочените области на МИО, като всеки въпрос се
третира по- отделно и след това в сборни монографии, посветени на глобализа-
цията, тези анализи стоят един до друг, редом (като отделни глави), без обаче
това да позволява да се види общата картина и по този начин да хвърли светлина
върху същността на глобализацията.

Само постепенно и на по-късен етап
икономистите, занимава- щи се с проблеми на глобализацията започнаха да
осъзнават, че новите процеси във всяка отделна област на МИО не изчерпват ес-
теството на протичащата глобализация. Като една от най- характерните черти на
икономическата глобализация, например, започна да се откроява нарастващата взаимозависимост между
основните потоци на международните икономически отношения. В условията на
глобализация светът става все по-взаимообвързан и все по-интегриран. Наблюдава
се, например, нарастваща и услож- няваща се взаимозависимост между
международната търговия, от една страна, и преките чуждестранни инвестиции
(ПЧИ) и дейност- та на ТНК, от друга. Според данни на ЮНКТАД, днес 2/3 от меж-
дународната търговия е търговия между ТНК и вътре в ТНК, като половината от нея
е вътрешнофирмена. Продажбите на задгранич- ните филиали на ТНК към настоящия
момент превишават повече от два пъти световния износ. Това означава, че
големите световни производители все повече задоволяват чуждите пазари не
чрез пряк износ на стоки и услуги към чужбина, а чрез износ на производство зад
граница. Тези нови факти свидетелстват, че днес да се говори за международната
търговия извън анализ на международното произ- водство и дейността на ТНК, е
непродуктивно и е плод на остаряло мислене. Посочените факти също
свидетелстват, че в световната икономика се извършват важни трансформации.
Нарасналата взаи- мозависимост между традиционните потоци на МИО ясно подсказ-
ва, че глобализацията има свои отличителни особености, тя има своя качествена
специфика и задачата на науката е да разкрие тази качествена специфика и собственото съдържание на процеса на
икономическата глобализация (извън онези съставляващи, които я образуват).
Някои от най-новите изследвания върху глобализация- та са насочени именно в
тази посока.

Следва да се признае, че инерцията
от ранни период на изслед- ване на глобализацията е все още много силна, и
досега не са редки случаите, когато същността на глобализацията се отъждествява
с нейните форми.

На второ място, внимание заслужава фактът,
че сред иконо- мистите, привърженици на
идеята за глобализацията на икономиката,
все повече се разширява кръгът
от учени, които поставят своите раз-
бирания в една по-широка концептуална рамка. Това са изследовате- ли, които
приемат, че глобализацията е
не само реален, но и всеобх- ватен процес, който има важни не
само икономически, но също поли- тически,
социални, философски, морални, културни, екологични и прочие аспекти. С други думи, глобализацията на икономиката
е са- мо част от глобализационните процеси, които светът преживява на настоящия етап. Все повече
публикации на икономисти по глобали- зацията на икономиката започват с подобно
признание. След което признание
обикновено специалистите-икономисти правят уговорката, че ще насочат своето внимание към изследване конкретно на
глобализацията на икономиката.

Изучаването на глобализацията на икономиката в нейната относителна обособеност
(спрямо съвкупните процеси на глобализа- ция) може да се разглежда като
самостоятелна научна задача и тя ще запази без съмнение това си значението и в
бъдеще. В същото време признанието на икономистите, че глобализацията е
всеобхва- тен процес и засяга всички страни от живота на обществото, е по-
ложителна стъпка, свидетелстваща за разширяващо се икономичес- ко мислене и
мироглед. Веднага обаче ще добавя: само това не е достатъчно. Признанието, че
глобализацията е по-широк процес и не касае само икономиката би
означавало/предполага на определен етап да се развият подходи, които да
изследват глобализацията в това й качество, т.е. да се развият
интердисциплинарни подходи и изследвания, в които икономическата наука
органично да се интег- рира. Що се отнася до доминиращата теоретична парадигма
– неок- ласическата, засега отсъстват стъпки в тази посока: икономистите  се ограничават най-много с признанието, че
глобализацията е много повече от глобализация на икономиката и тук слагат
точка. Други школи на икономическата мисъл, обаче, ориентират силно изучава-
нето на глобализацията на икономиката към приложението на ин- тердисциплинарен
подход. За пример може да послужи Новата инс- титуционална школа. През 2013 г.
бе учредена глобална мрежа за интердисциплинарни изследвания от представители
на това теоре- тично направление – World Interdisciplinary Network for
Institutional Research (WINIR). Тази изследователска мрежа извършва активна
изследователска дейност, в т.ч. и по отношение глобализацията като стъпва на интердисциплинарния подход. През м. септември 2015 г.

(10-13 септ.) в Рио де Жанейро, Бразилия, предстои да се
проведе Втората международна конференция на тази организация на тема

„Институции, развитие и глобализация” (Institutions,
Development and Globalization). Известна е програмата на конференцията: ще има
4 пленарни доклада, по един от представители на икономическата наука,
политологията, философията и социологията. Икономичес- кият доклад е поверен на
проф. Дани Родрик от Принстънския уни- верситет, един от най-известните
специалисти по глобализацията. Ключовите проблеми са ясно дефинирани в темата
на конференция- та: един от тях е глобализация и също ясен е замисълът на
органи- заторите те да се адресират с участието на всички социални науки.

Между другото може да се отбележи, че голяма
част от конст- руираните през последните десетина години Индекси на глобализа-
цията разглеждат глобализацията като повече или по-малко всеобх- ватен процес
(не я свеждат само до глобализация на икономиката). Например KOF Index of Globalization включва/измерва
икономи- ческото, социалното и политическото измерение на глобализацията. Индексът на глобализацията на Центъра
за изучаване на глобали- зацията и регионализацията на Университета Уорик,
Великобрита- ния включва икономическото, социалното и политическото измере- ние
на глобализацията.

Социалните и екологични цели пазарът не може да
постигне. Тъкмо обратното – днешните проблеми (социални, екологични), са про-
дукт на пазара – това го доказва цялото предшестващо историческо развитие.
Социалните и екологичните цели могат да бъдат постиг- нати в резултат на
регулиране – т.е. на съзнателните и целенасочени действия на институциите или в
резултат на политиките.54

Такъв е теоретичният модел, но в
реалността нещата са раз- лични. В реалността акцентът продължава да е върху
„развитие”, а не върху „устойчиво”, като развитието на свой ред, както по-горе,
се интерпретира чисто икономически. На практика икономиката продължава да
доминира, а икономическите цели са с приоритетно значение. Доказателство е и
фактът, че нерядко „УР” се отъждест- вява (заменя) с „устойчив растеж” и двете
понятия се разглеждат като синоними.55 Растежът продължава да е
абсолютен приоритет, а социалните и екологичните цели на практика съвсем не са
равно- поставени на икономическите – те са оставени на заден план или се
третират като второстепенни.

Новини от страната и чужбина

Fibank отбеляза 20 години в Бургас  Свързана с Перес компания вкара Форс Индия във фалит Версията на Борисов: Старите ченгета пускат жълти новини заради борбата срещу контрабандата

Пазарът и регулирането са призвани
да способстват заедно за постигане целите на УР, но те засега се съчетават зле.
Ефективност- та на регулирането за постигане целите на УР засега е слаба,
мерки- те са ниско ефективни. Това не е случайно. Причината е, че пазарът
надделява. Той е този, който подкопава ефективността и ограничава резултатността
на мерките на регулиране.

Тук следва да се осъзнава нещо много
важно: с концепцията за УР ние обозначаване необходимостта от промяна,
необходимостта човечеството да тръгне по нов път на развитие. Пазарът обаче ни

води по старата траектория на развитие. В момента има
мощни си- ли, които действат в посока на запазване на статуквото. И те са
свързани с пазара и стоящите зад него икономически интереси.

В резултат на това – как протичат
нещата на практика, старият модел на развитие остава до голяма степен
непроменен. И това обяснява защо няма съществен прогрес в реализацията на
целите на УР.

Има изследователи, които посочват,
че основното препятствие (и истинската причина за слабия напредък) пред
реализирането на УР е противоречието
между пазарната мотивация на икономи- ческите субекти и непазарните по своя
характер цели на УР. Дори ако следваме формалната логика, нещата изглеждат
по след- ния начин: целите на УР са универсално приети, следователно за да се
разреши това противоречие е необходимо да се промени пазарна- та мотивация на
икономическите субекти. Но това ще означава дъл- бока трансформация на
съществуващата днес стопанска система.

Ще се окаже прав А. Айнщайн, който
казва: „Не можем да ре- шаваме проблемите с ония средства, с които сме ги
създали.”

Реализацията на УР на практика
изисква и предполага дълбока и мащабна трансформация, и тя далеч не касае само
икономиката или социално-икономическата система. УР изисква на първо място
преосмисляне на отношението „човек – природа”. Дефиниране на нова роля на
човешката цивилизация в заобикалящия ни свят. УР предполага извеждането на ново
разбиране за развитието и нови критерии за оценка на прогреса. Постигането на
хармония между икономическите, социалните и екологичните цели на развитието
изисква нов начин на мислене, нова ценностна система. А това на свой ред
предполага дълбока промяна в общественото и индивиду- алното съзнание.

В тази връзка задължително следва да
се каже и следното: кон- цепцията за УР не е само концепция за развитието на
икономиката. УР е и начин на живот, то касае всеки от нас. Защото всекидневно
всеки от нас влиза в отношение с природата. Със своите действия и поведение ние
влияем на природата. Когато индивидуалните дейст- вия се умножат по 7 млрд.,
колкото е населението на планетата, се

получава онзи огромен и негативен ефект върху
състоянието на планетата, който ние наблюдаваме понастоящем. Ето защо за да се
реализира идеята за УР, за да тръгне човечеството по нов път на развитие,
идеята за УР трябва да се доведе до съзнанието на всеки, да се превърне в лична
кауза на отделния човек.57

Когато говорим за дълбочина и мащаб
на промяната, която осъществяването на УР изисква, поразява далновидността на
едни от първите привърженици на тази идея. Ще цитирам едно изказване на Г. Х.
Брунтланд от 1987 г.: „Дадено ни е малко време за измене- ние характера на
сегашното неустойчиво развитие на човечеството. Ние трябва да изкореним
нищетата. Трябва да постигнем равенство както във всяка страна, така и между
нас. Трябва да постигнем съ- ответствие на дейността и числеността на
човечеството със закони- те на природата.

Човешката история е достигнала
вододела, отвъд който изме- нението на политиката става неизбежно. Повече от
милиард човеш- ки същества днес не могат да удовлетворят своите основни потреб-
ности. Нашите деца и внуци и самата планета Земя изискват рево- люция. Тя идва. Имаме всички възможности да предотвратим
опасността, хаоса и конфликтите.

След земеделската и индустриалната революции ние
сме при- нудени просто да осъществим преход – преход към устойчиво раз- витие.”

От гледна точка на автора,
глобализацията на икономиката може да се определи като процес на постепенно преодоляване на относителната икономическа
обособеност на националните сто- панства на отделните страни и интегрирането им
в една бъдеща единна световна икономика. Тя започва да се развива при
високо равнище на интернационализация на стопанската дейност, когато
международните икономически връзки от допълващи и второсте- пенни започват да
се превръщат в основни и определящи икономическото развитие на отделните страни. Когато
растящите междуна- родни връзки довеждат до появата на елементи на икономическа
взаимозависимост, т.е. започва процес
на постепенно преодоляване на националната обособеност на отделните национални
икономики.

Новини от страната и чужбина

Сътрудничество между Fibank и Международната финансова корпорация „Градски транспорт“-Варна не е пред фалит, билетчето без промяна С невярна информация ГЕРБ обвини президента, че разпространява фалшиви новини

Основното
в даденото по-горе определение на глобализацията е, че на нея следва да
се гледа преди всичко като на
процес.
А не като на
оп- ределено състояние, което трябва да бъде постигнато и което може да се характеризира
с определени количествени и качествени показатели (па- раметри). Глобализацията е процес, който се развива постепенно във времето
и преминава през различни степени на развитие,
по-низши и по- висши.
Това, което ние знаем, е крайната
точка на този процес – устано-
вяването на единно световно пространство: огромно поле без всякакви
граници пред икономическата активност и обхващащо територията на цялото земно кълбо. Глобализацията е пътят, който води към тази край- на точка.
Тя представлява процес на преход
от едно качествено състоя- ние към друго качествено
състояние на световното стопанство.

Върху разбирането на глобализацията
светлина може да хвърли изясняването на нейните предпоставки. Те, според
мнението на автора, са три.

Към първата група се
отнася НТП, техническите и
технологични изменения, усъвършенстването на транспорта
и съобщенията, особено въвеждането
на ИКТ във всички сфери на
стопанската дейност. Су- марното им значение
се изразява, както отбелязват философите, в ком- пресията на време
и място (В. Проданов). Това е особено вярно за международните
икономически отношения, тъй като технологичният фактор радикално променя ролята
на фактора „време” и на фактора

„място” в международната икономическа
дейност. В продължение на дълъг
период факторите „време” и „място” оказват решаващо влияние върху международните
икономически връзки: способстват за тяхното осъществяване или неосъществяване,
предопределят географската им ориентация и т.н. Новите информационни
технологии намаляват съ- ществено зависимостта на икономическите контакти в световното стопанство от посочените
фактори. Днес географската отдалеченост губи постепенно своето
значение. Връзки могат да се осъществяват
бързо,  лесно и с ниски разходи с
всяка 
точка  от света.
Намирането на

доставчик или купувач на стоката,
търсенето на бизнес партньор може да се осъществява
в мащаба на цялата
планета, при това без
да напус- каш офиса си. Финансовите пазари работят в реално време.
Намалява- нето на зависимостта на международните
икономически отношения от пространствените
и времеви ограничения означава, че независимо
от запазването на политическите
граници, реално се формира
единно световно пространство, в което
материално-техническите условия (новите глобални комуникации и усъвършенствания транспорт) придават
на икономическите отношения глобално измерение.

Основната цел на Стратегията е
ускорено икономическо развитие на България за превръщането й в средносрочен
период в развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика,
успешно

интегрирана в ЕС.

Под ускорено икономическо развитие разбираме такова, при
което годишните темпове на растеж на БВП да бъдат по-високи от 6%, като за част
от периода (5- 7 години) е възможно те да са 8-9%/год. Номиналните годишните
темпове на растеж на БВП е възможно да бъдат 10-12%/год. (при средно 10%/год.
за периода 2000-2006 г.). Постигането на тези темпове на растеж ще доведе до
3.5- 4-кратно номинално и 2.2-2.5 пъти реално увеличение на БВП за периода от
2007 до 2020 г.

Новини от страната и чужбина

Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank  Тръмп предрече фалит на култови компании – вижте кои „Уикилийкс“ – революцията в новините

Стратегията е ориентирана във времето до 2020 г. Това е
продължителността  на два седемгодишни
планови финансови периода на ЕС. Съобразяването на Стратегията с периодите на
планиране в ЕС дава възможност по-обосновано да се предвиждат финансовите
потоци и да се съобразяват политиките с тези в Европейския съюз. Според нас
периодът е оптимален, защото 7 години са малко за съществени промени в страна,
която е натрупала толкова голямо изоставане в сравнение с останалите
страни-членки. Същевременно продължаването на периода след 2020 г. може да
внесе твърде големи условности в предвиждането на резултатите.

Терминът “развита страна с висок доход на населението” използваме
според критериите в класификацията на Световната банка: страни с висок доход
–

10 066 USD и повече брутен национален доход на човек от
населението; средноразвити страни с по-висок доход – от 3256 до 10 065
USD; средноразвити страни с  по-нисък
доход – от 826 до  3255 USD и страни
с нисък доход – под  825 USD. От
новоприети страни-членки на ЕС от Източна Европа само Словения и Чехия са в
първата група, останалите са във втората. През 2005 г. България също влезе във
втора група “средноразвити страни с по-висок
доход”.

Тази класификация се основава на данни за брутен
национален доход, измерен според пазарния курс на националната валута спрямо
USD. Ако използваме измерването по паритет на покупателната способност (ППС),
тогава всички новоприети източноевропейски страни принадлежат към първата група
– страните с висок доход. При сегашните темпове на растеж България също би
могла да влезе в тази група до 2010 г. и затова някой би могъл да каже, че
целта, която е поставена в Стратегията, не е
актуална.

Измерването чрез ППС е важно, защото дава възможност за
по-реалистично подреждане на страните според това какво могат да потребяват
техните граждани вътре в тях според националното равнище на цените. То не може
да замести измерването чрез пазарния курс на националната валута, което показва
какво могат да потребяват тези граждани в други страни и какво – гражданите на
други страни в тяхната.

–    
2001, 2008 и 2012 г. включва
икономическото, социалнокултурното, технологично, екологично и политическо
измерения на глобализацията.

Процесът на глобализация се
разгръща, но той обхваща не са- мо икономиката, а се разпростира в много
по-широк мащаб. Расте взаимосвързаността и взаимозависимостта между страните и
об- ществата във всички аспекти на живота: политически, културен и т.н..
Прогресира НТП, постоянно се усъвършенстват информацион- ните и
комуникационните технологии, които свързват хората в една планетарна общност.
Глобализират се медиите, все повече се формира единно медийно и информационно
пространство. Променя се светът, в който живеем, а заедно с това и визията за
света, в който живеем. Еволюира общественото съзнание – формира се ново об-
ществено съзнание, съответстващо на новите реалности. Съзнание за единство и всеобщност, за един свят, в който всички ние на пла-
нетата Земя живеем заедно и имаме да решаваме общи проблеми.

Новини от страната и чужбина

Fibank въвежда възможност за мобилни разплащания чрез NFC Георги Харизанов: „Визия за България” означава бърз фалит, международна изолация и сваляне на БСП с камъни Защо новините на Нова тв са срам за журналистиката

Заедно с настъпващите изменения, и в
обществото съзнание, и в социалните науки се формира нова представа за света,
за неговите настоящи проблеми и за насоките на неговото развитие. Формира се нова парадигма на развитието.

На нас в качеството ни на учени
понятието „парадигма” е познато като понятие от областта на наукознанието.
Добре известно е, че то е въведено от Т. Кун, историк и философ на науката, в
негова- та книга „Структурата на научните революции” (1962 г.), предизви- кала
поврат в научния свят. В книгата Кун разглежда закономер- ностите в развитието
на науката, природата на научните революции, както и ролята на професионалните
общности в създаването на нови теории, променящи радикално възгледите за света.
Той определя парадигмата като „всеобщо признати научни постижения, които за
определен период от време предоставят на една практикуваща общ- ност модели на
проблеми и на тяхното разрешаване”.

С оглед на изложението по-нататък е
важно да се отбележи, че понятието „парадигма” се употребява и в други области,
извън нау- кознанието, където има значението на пример, модел, образец (как- вото е и оригиналното значение на
гръцката дума „парадигма”).

За „нова парадигма на развитието”
през последните 10-15 го- дини говорят представители на различните социални
науки, в т.ч. и икономистите. Ако насочим вниманието си към икономическата
наука, то като един от първите примери може да се посочи лекцията на Дж.
Стиглиц под заглавие „Към нова парадигма за развитие”, изнесена в Двореца на
нациите в Женева през м. октомври, 1998 г. пред ЮНКТАД.23 По това
време Стиглиц е главен икономист на Световната банка. В своята лекция Стиглиц
въвежда нова концеп- ция за развитието (развитието като „трансформация на
обществото”) като преодолява тясно-икономическото разбиране за
разви- тието и обосновава необходимостта от нова стратегия на развитие.

Макар и постепенно, но разбирането
за „нова парадигма на развитието” си пробива път сред икономистите. Идеята, че
човечес- твото е изправено пред нова парадигма на развитието все повече се
приема за неоспорим факт. Икономистите признават, че съвремен- ното развитие се
характеризира с нови параметри и нови ориентири, които следва да се отчитат,
когато се прави анализ по някакъв конк- ретен икономически проблем. Т.е. идеята
за „нова парадигма на развитието” постепенно се превръща в
необходимата/задължител- ната нова рамка на икономическите анализи.24

Ако се върнем отново към понятието
„нова парадигма на раз- витието” и го разбираме по този начин: като съвкупност
от ориен- тири и ръководни принципи, които трасират основните линии на
развитието на човечеството понастоящем и в перспектива, то мне- нието на автора
е, че последните няколко десетилетия дават осно- вание първо, да се приеме, че
една нова парадигма на развитието е в процес на формиране, и второ – в нейната
сърцевина е концепцията за устойчивото развитие.

Ако идеята за „нова парадигма на развитието” е
сравнително нова, то не може да се каже същото за концепцията за устойчиво- то развитие.

За първи път идеята за „устойчиво
развитие” се появява в доклад на Международната комисия по околна среда и
развитие на ООН под заглавие „Нашето общо бъдеще” (известен като Доклад

„Брунтланд”) през 1987 г. в отговор на нарастващата
екологична заплаха пред човечеството. Този важен документ има предистория. Тя е свързана със следните
по-важни събития.

Успоредно с описаните по-горе
процеси, протичащи в мащаби- те на целия свят, чрез дейността на международните
организации и с помощта на науката, се
развива и самата концепция за устой- чивото
развитие.

След 1987 г. темата за устойчивото
развитие започва да прив- лича все по-нарастващ интерес от страна на социалните
науки и днес с този въпрос са  ангажирани
огромен брой учени от цял свят. В резултат на това могат да се срещнат различни
определения и интерпретации на устойчивото развитие. Антъни Гидънс в книгата си
„Третият път” например посочва, че са известни над 40 опреде- ления на
устойчиво развитие.35 Това означава единствено, че на него са му
известни над 40 определения на устойчивото развитие, но вероятно те са много
повече. 

Новини от страната и чужбина

Fibank представи своята специална програма Smart Lady, насочена към жените в бизнеса  Тръмп предрече голям фалит: До седем години няма да ги има…  Какво е да бъдеш лице на новините

Важно е да се отбележи, че дефи- нирането на устойчивото развитие
зависи в голяма степен от науч- ната област на дадения изследовател – дали
става въпрос за изсле- довател от областта на философията, социологията,
политологията, икономиката и т.н. – оттук някои неизбежни различия. С концепци-
ята за УР обаче се занимават не само представителите на социални- те науки, но
също и на естествените – физика, химия, биология, астрономия и т.н., доколкото
един от най-важните проблеми в кон- текста на УР е състоянието на околната
среда и екосистемите. Така че с този въпрос са силно ангажирани и
представителите на при- родните науки, които също дават свои интерпретации за
УР. Нап- ример Гел-Ман Мъри, носител на Нобеловата награда за физика за 1994
г., смята, че за осъществяването на преход към „по-устойчив свят” е необходимо
да се извършат 7 взаимосвързани „прехода” (transitions), а именно:

–    
демографски;

–    
технологичен;

–    
икономически;

–    
социален;

–    
институционален;

–    
идеологически;

–    
информационен.

Палитрата на определенията за
устойчивото развитие в наука- та, в различните клонове на научното знание, е
много широка.

Аз тук ще приложа друг подход – ще
насоча вниманието към концепцията за устойчивото развитие така, както тя се
приема на най-високо равнище: в рамките на Световната организация. С други
думи, ще разгледам концепцията за устойчивото развитие в качест- вото й на
международно призната и официално институционализи- рана концепция36
за настоящето и бъдещето на света.

Ако се приложи подобен
(институционален) подход, то кон- цепцията за устойчивото развитие така, както
се приема на най- високо равнище, еволюира
с течение на времето и то в посока на нейното разширяване. В началото – на
преден план са екологичните проблеми.37 По-късно към тях се прибавя
и социалното измерение. Така се стига до съвременното широко разпространено
разбиране, че устойчиво е развитие, което почива върху три стълба (pillars):
икономически, социален и екологичен. Тоест устойчиво е развитие, което постига
в единство трите цели: икономически (растеж на бла- госъстоянието), социални
(социално равенство, намаляване на со- циалната диференциация) и екологични
(екологично равновесие и съхраняване на природата). Само така може да се
запълни със съ- държание първоначалното определение на УР: да се реализират
интересите на настоящите поколения, те да могат да задоволяват всичките си
нужди, но без да отнемат възможността на бъдещите поколения да правят същото за
себе си.

УР се представя и графично. Един от
начините да се направи това е следния:

Не са редки случаите, когато към
трите измерения се прибавя още едно: институционалното. В неговата основа е
обогатяването  на концепцията за
устойчивото развитие с идеята за социалния
ка- питал, въведена от ОИСР като на свой ред социалния капитал се дефинира
като „мрежи, заедно със споделени норми, ценности и разбирания, които улесняват
кооперирането между и вътре в соци- алните групи.”38

Днес УР се приема като световно
призната концепция за модел на развитие,
който отговаря на настоящите нужди на човечеството, запазвайки необходимия
потенциал и ресурси за нуждите на бъде- щите поколения при съчетаване на целите
на икономическото и социалното развитие с изискванията за опазване и
подобряване ка- чеството на околната среда.

Мечтите на човечеството за един
по-добър, справедлив и хар- моничен свят не са нови. Още ранните християни са
казвали: ако имаш две ризи, дай една на ближния си. С други думи, пропаганди-
рали са примитивен потребителски комунизъм. По-късно се разви- ват идеите на
социалистите-утописти и т.н. През целия следващ период и до ден днешен има
много идеи от подобно естество. По- настоящем, например, във връзка с
протичащият процес на глоба- лизация има немалко учени-икономисти, които считат
последиците от глобализацията така, както те се проявяват на съвременния етап,

за неприемливи и дават свои препоръки и свои сценарии за
това,  как светът да бъде променен. В
изследванията на икономическата глобализация видимо се увеличават нормативните
анализи (които анализират светът не такъв, какъвто е, а какъвто искаме да
бъде), които се опират на определена ценностна система. Доказателство за това е
големият брой от публикации със заглавия от рода „да напра- вим глобализацията
добра”, как да „хуманизираме” глобализацията, да „цивилизоваме” международния
икономически ред и т.н.39 Ико- номистите в тази проблемна област все
повече си служат с нравст- вено-етични категории („добър”, „справедлив”,
„хуманен”, вместо за free trade, все повече се говори за fair trade и т.н.)

Ако обобщим: в своя исторически път
на развитие човечество- то не веднъж се е сблъсквало с идеи, мечти и утопии за
едно по- добро, светло бъдеще.

В концептуално отношение конференцията създаде нова представа за УР,
преодолявайки някои ограничения и засилвайки други. Заключителният документ на
„Рио+20” – „Бъдещето, което искаме”, заменя традиционната дефиниция на УР,
което почива върху три отделни „стълба” – екологичен, икономически и социален

– 
с нова представа за три
„измерения” на УР. Тази промяна призна- ва плавното преминаване и
взаимовръзката между тези аспекти и отваря възможности за по-интегрирани форми
на управление.

Новини от страната и чужбина

Summertime jazz с Fibank  Цветан Василев си призна – „Искам фалит за „Сръбска фабрика за стъкло“!  Меркел: Фалшиви новини, тролове и социални ботове може да манипулират изборите

Формулира се и задачата да се
изработят Цели на устойчивото развитие, които да отразяват новия интегриран
подход.

В институционално отношение събитието създаде нова плат- форма за
интегриране на икономическия напредък, социалното включване и грижата за
околната среда чрез реорганизиране на съ- ответните структури на ООН.

Първоначалната идея е промяна на
институционалния статут на ЮНЕП от помощен орган на Общото събрание на ООН на
спе- циализирана организация (като МОТ, Световната здравна организа- ция и
др.). Въпреки че на конференцията правителствата решават да запазят формалния
статут на ЮНЕП като спомагателен орган, те създават нова институционална
структура, която съчетава някои основни характеристики на специализираните
организации, но за- пазва гъвкавостта и предимствата на спомагателните органи.
Този подход предлага няколко важни предимства по отношение на член- ството,
мандата, финансирането и осигуряването на услуги на заин- тересованите страни.

Институционалната реформа довежда до
премахването на Ко- мисията на ООН по УР. На „Рио+20” правителствата решават да
заменят Комисията по устойчивото развитие с Политически форум на високо равнище по УР31. Целта на
тази нова структура е да продължи работата на Комисията и да следи за
изпълнението на дейностите по УР. Започнал работа през септ. 2013 г., целта на
Фо- рума е да свиква държавните и правителствените ръководители.

Веднъж на 4 години по време на сесиите на Общото
събрание на ООН32, както и да събира всяка година министри под
егидата на ECOSOC. Основната цел на Форума е да осигури политическо ли- дерство
за интегрирането на трите измерения на УР. Политическият форум на високо
равнище се характеризира с три нововъведения: универсално членство, по-голяма
видимост и подобрена отчет- ност.33 Форумът включва държавните и
правителствени ръководи- тели от всички страни в създаването и одобряването на
политиките за УР на всички управленски равнища.

От оперативна гледна точка конференцията Рио+20 постига два основни
резултата. Първо, държавите, компаниите и гражданите поемат редица доброволни
задължения да насърчават дейностите за УР (на стойност над 513 млрд. дол.).
Второ, правителствата се ан- гажират да създадат набор от Цели за УР, за да
включат по балан- сиран начин всичките три измерения на УР и техните
взаимовръзки. По време на конференцията правителствата не определят конкретен
набор от цели, но в заключителния документ те посочват общите характеристики,
на които Целите на УР трябва да отговарят, а именно: те следва да бъдат
универсални, ориентирани към дейст- вия, ограничени на брой, кратки, мотивиращи
и лесни за обясне- ние.34 За целта Общото събрание на ООН създаде
30-членна Отво- рена работна група, която да формулира предложение за Цели на
УР и да гарантира възможността международни организации, заин- тересовани
страни, гражданското общество и агенции на ООН да дават предложения в този
процес. Съвпадението с процеса на раз- витие на ООН след 2015 г. поставя
въпроса за интегрирането на двете програми: Целите на хилядолетието за
развитие, и Целите на устойчивото развитие.

Много често в други изследвания се използва
сравнителният подход за определяне на целите и разположението им във времето.
Например кога България ще достигне 75% от БВП на ЕС или кога ще настигне една
или друга страна или група страни. Според нас този подход е подходящ за
прогнози, при които се екстраполират досегашни тенденции с възможно отчитане на
вероятни промени във външната и вътрешната среда и използването на ресурсите за
развитие, но подходът е в много голяма степен пасивен. При една стратегия точно
подходът се променя, той е активен. При Стратегията основният въпрос не е какво
бихме постигнали, а какво може да се промени в средата и използването на
ресурсите, за да постигнем едно желано и възможно състояние. При такъв подход
не можем да поставим постиженията в сравнителен план като цел, защото не знаем
дали другите страни също няма да провеждат активна политика и къде ще бъдат в
края на периода. Ето защо избрахме групирането на страните според техния доход
като измерител на очакваните целеви постижения. Това не означава, че не е
подходящо да се правят сравнения по страни. Това се прави на много места в
Стратегията, но без  да бъде основна цел
и при всичките посочени условности.

Новини от страната и чужбина

Fibank в подкрепа на българския бизнес Много европейски фермери са застрашени от фалит заради сушата  Новини от Германия: Милиарди за влакчета или как българските деца затъпяват

Реалистичност на
темповете

Много експерти са скептични по отношение на възможността
да се постигнат подобни темпове на растеж на БВП. Редица източноевропейски  страни показаха, че това е възможно – Армения
регистрира темпове на растеж на БВП от 6 до 13.9% от 2000 г. насам (средно за
периода – 10.0%), Молдова – от 6 до 7.8% за периода 2001-2007 г., Таджикистан –
от 6 до 10.6% от 2000 г. (средно 8.6%). Азърбейджан, Казахстан и Туркменистан
постигнаха много по-високи средногодишни темпове на растеж, съответно 13.2% от
1998 г., 9.7% от 2000 г. и 13.4% от 1998 г. Нарастващите приходи от петрола на
последните три страни безспорно са част от обяснението за техните изключително
високи темповете на растеж – за отделни години повече от 15 и дори 20%, но не е
възможно целият растеж да се дължи единствено на петрола.

Сред новите страни-членки на ЕС също има примери на висок годишен
ръст на БВП. Естония поддържа темпове от 6.5 до 9.8% от 2000 г. (средно 7.6%),
Латвия

– от 6.5 до 10.2% също от 2000 г. (средно 8.1%),
Литва – от 6 до 10.5% от 2001 г.

(средно 7.2%).

Примерът на тези девет държави показва, че високите
темпове на растеж са постижими в Източна Европа. Безспорно е, че във всяка
страна причините са различни и би било крайно неразумно, изучавайки опита на
всяка една от тях, да се опитаме да пренесем директно примерите на успешна
икономическа и индустриална политика в България. Това, което е възможно и
необходимо да се направи, е да се идентифицират неизползваните източници на
растеж и да се определи политиката, чрез която страната може да ги използва
ефективно. Това е смисълът на Стратегията.

България е сред страните, които успяха да “постигнат”
най-голямо намаление на БВП през периода 1988 – 1998 г. – средно за периода
минус 5.8%/год. Ниското равнище само по себе си дава възможност за по-високи
темпове. Българските предприятия използват около 70% от мощностите си, което е
много ниско равнище и дава възможност при осигуряване на пазари по-бързо и
по-евтино да бъде постигнат растеж на икономиката. Една четвърт от
обработваемата земя не се използва, а останалата се обработва неефективно.
Ресурсите за развитие на туризма също не се използват напълно и достатъчно
ефективно. България е страната с най-висок разход на енергия и специално на
електроенергия за производство на единица БВП. Ефективното използване на
енергията също е един от източниците на по-висок растеж. В България има
неизползвана работна сила. Страната все още не се е възползвала от доброто си
географско и геополитическо разположение. Нейната територия може да се използва
както от компании от ЕС за износ в страните от Близкия изток и ОНД, така и от
компании от страни извън ЕС за навлизане на неговите пазари.

В същото време през следващите години се очаква
чувствително нарастване на инвестициите. След присъединяването фондовете от ЕС
ще се увеличат няколко пъти спрямо размера на предприсъединителните фондове,
съответно на това ще се повиши вътрешното съфинансиране, очаква се нарастване
на размера на ПЧИ, продължава процесът на увеличаване на инвестициите на
българските предприятия.

Всичко
това означава, че съществуват реални възможности за нарастване на използването
на земята и другите природни ресурси, на работната сила и на капитала, което
реално може да доведе до повишаването на темповете на растеж на БВП.

От която екипът започна разработването на Стратегията,
е, че факторите за ускоряване на икономическия растеж трябва да се търсят в
по-ефективното използване на наличните, традиционни ресурси на страната – земя,
енергия, природни дадености, географско разположение, работна сила и др. На
пръв поглед този подход изглежда немодерен и прекалено традиционен. ЕС
изпълнява програма за базирана на знанието икономика, която да стимулира
растежа и създаването на повече работни места. Това се прави, защото Европа се чувства
изостанала от САЩ и Япония в използването на знанието и иновациите като
източник на растеж.

Новини от страната и чужбина

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите 20 общински болници са пред фалит Големите новини вече се пускат първо в Twitter

Нашият подход не означава отказ от ангажиментите на
България към целите на Лисабонската стратегия за развитие на ЕС. В разработката
ни се отделя специално място на оценката на възможностите за развитието на
икономиката на знанието в България и на политиката и инструментите, които могат
да подпомогнат това развитие. Въпросът е, че тежестта на знанието в очакваните
по-високи темпове на растеж на сегашния етап в конкретните български условия не може да надхвърли
20-30%. Останалото ще дойде от ефективното използване на традиционните ресурси. Тази теза се потвърждава от
последния доклад за конкурентоспособността, в който авторите (М. Портър и др.)
разделят икономиките на четири типа в зависимост от степента им на развитие и
източниците на растеж. Според тях една страна трябва да има БВП, по-голям от 17
000 USD на човек от населението, за да може да очаква, че знанието ще се
превърне в основен фактор за нейното развитие.

Следвайки посочения подход, изследователската цел на екипа е да
идентифицира онези области, в които българската икономика има неизползвани или
лошо използвани ресурси, да набележи основните начини и политики за тяхното
по-ефективно използване и накрая, да обвърже отделните стратегии и политики в
едно цяло – Стратегия за развитие на националната икономика.

В теорията са известни т. нар. порочни кръгове, или
кръгове на упадък (това, което България преживя до 1998 г.), и кръгове или
спирали на растеж. За да се премине от едното състояние в другото, са
необходими решителни промени в ключови фактори за развитието на една икономика.
През 1997 г. такъв ключов фактор се оказа въвеждането на паричния съвет.
Резултатът беше прекъсване на движението на икономиката надолу и създаването на
условия за умерен растеж. Излизането от това състояние и ускоряването на
растежа се нуждае от нов тласък, който очакваме да се получи от акцента върху
ефективното използване на ресурсите.

Структурата на Стратегията трябва да
съответства на подхода на изследване. Първоначално да се анализират
постиженията и основните проблеми в развитието на българската икономика, след
това – основните регионални и секторни стратегии и политики, и накрая да се
представи цялостната стратегия за ускорено развитие на националната икономика.

Разработването на подобен мащабен национален проект трябва да бъде
представително в максимално възможната степен. Авторският екип включва 37
изследователи от Икономическия институт на БАН, от други институти на БАН, от
икономическите университети в София, Свищов и Варна, от други висши училища и НСИ.

Според нас представената разработка не трябва да се разглежда като
окончателна, а само като първи етап от формирането на една национално приета
стратегия. Необходимо е да се отчетат и възприемат мнението и интересите на
работодатели, синдикати, политически партии и администрацията. Затова
окончателният вид на Стратегията ще се формира след едно или няколко
задълбочени и детайлни обсъждания, в които 
да участват представители на заинтересуваните институции.

Втората група предпоставки касае
политиката на либерали- зация. Тя се провежда съзнателно и целенасочено от
международ- ните организации, на първо място от МВФ и ГАТТ (СТО) през це- лия
период след края на Втората световна война, но получава силен тласък от
неоконсервативния ренесанс в областта на икономически- те идеи от началото на
80-те години на ХХ в. Благодарение на тази политика непрекъснато се намаляват
бариерите пред международ- ното движение на стоки, услуги, капитали и т.н.,
което интензифи- цира международните икономически връзки и усилва интеграцията
на националните икономики в световната..

Новини от страната и чужбина

Слуховете за фалит на ПИБ – силно преувеличени Сушата в Европа може да доведе до фалит на множество земеделци Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват

Глобализацията на икономиката има още една важна пред- поставка – крахът
на реалния социализъм в края на 80-те години на ХХ век. Разпадането на
световната социалистическа система сложи край на разделянето на света на две
икономически системи – пазар- на и централно-планова, и позволи универсализация
на стопанската дейност. Днес принципите на пазара и конкуренцията господстват в
световен мащаб. Не съществува друга икономическа реалност освен пазарната
икономика. От гледна точка на системните й характерис- тики глобализиращата се
икономика – това е глобализиращата се пазарна
икономика. „Триумфът на пазара над плана …. затвори главата на съществуване
на системно разнообразие7 и откри начало- то на нов епизод на
универсална конвергенция около модела на пазарната икономика.” – посочват Р.
Козул-Райт и Р. Роутърн в кни- гата си „Транснационалните корпорации в
световната икономика”.

Крахът на световната социалистическа
система е предпоставка с особено значение за разгръщането на процеса на
глобализация на икономиката. Дори да оставим настрана политическото, военното и
идеологическото разделение и противопоставяне на двете системи, ние сме
икономисти и знаем добре, че съществувалите до неотдавна две икономически
системи – социализма и капитализма, почиват върху различни икономически
принципи. Макар че между тях се развиваха разнообразни икономически връзки, за
интеграция по- между им не бе мислимо да се говори9 – нито тогава,
нито в един бъдещ период. Ето защо ако икономическите реалности от 80-те години
на миналия век се бяха запазили, днес глобализация в ис- тинския смисъл на тази дума не би била възможна.

Тук вероятно е уместно да припомним, че един
процес или яв- ление могат да се определят като „глобални” само ако се
разгръщат в световен мащаб. Ако се проявяват като общопланетарни, нищо по-малко
от това. Това важи и за процеса на глобализация на ико- номиката, която също
дефинитивно е общопланетарен процес. От такава гледна точка е ясно, че крахът
на реалния социализъм е за разглеждания процес предпоставката с решаващо
значение. Разпа- дането на световната
социалистическа система способства за разпространението на универсалните
пазарните принципи в цялата световна икономика, интензифицира международните
икономически връзки и откри ерата на глобализацията.

Заслужава
да се посочи, че в западната литература обикновено се сочат
първите две предпоставки на процеса на глобализация.
Много малко са икономистите, които отчитат значението на краха
на реалния социализъм. Един от
тях е споменатия по-горе Т. Фрийдман. В една от първите си
книги, посветени на глобализацията
и преведена на българ-
ски език – „Лексусът и маслиновото дърво” (2001 г.), той отчита
зна- чението на този фактор
за навлизането на света в ерата
на глобализа- цията. Но в
това отношение Т. Фрийдман е едно голямо изключение –
почти изцяло останалата западна наука признава наличието на две предпоставки
на глобализацията на икономиката и изцяло пренебрегва значението на
краха на реалния социализъм.

На първо място
това касае въпросът за началото на глобализационния процес.
По този въпрос в науката съществува
голямо разнообразие от възгледи, които могат да се обединят в няколко основни
групи.
Според
първа група възгледи, глобализацията
води началото си от началото на историческото време и появата на човешкия род.
Според привържениците на това направление следва да си припом- ним, че първите
хора са били номади и са се придвижвали от място на място. Търговията с
разнообразни продукти характеризира ан- тичните цивилизации и отношенията между
тях (Вавилония, Рим, Египетското царство), а историята за Исус се
разпространява в све- та от началото на новата ера. С други думи, съществуват
убедител- ни доказателства, че хора, продукти и идеи са се движели в светов-
ното стопанство в течение на много векове.Втората група включва икономисти, които
свързват началото на икономическата глобализация с началото на модерната епоха:
XV – XVI в. и появата на търговския капитализъм. Според тях съв- ременните
интензивни трансгранични потоци са логическо продъл- жение на Великите
географски открития, революцията на Коперник и международната търговия от този
период с продукти като копри- на, чай, подправки и други.
Следва
да се отбележи, че от самото начало на дискусията върху глобализацията на
икономиката в нея активно се включиха
специалис- тите по стопанска история. Това е напълно естествено, доколкото гло- бализацията касае световното стопанство, а стопанската история се
занимава със същия
обект, с неговото историческо развитие. Аз лично
оценявам участието на историците
в дискусията относно глобализаци-
ята на икономиката много положително, тъй като то дава на
научните изследвания така необходимата
(и традиционно липсваща на неокла-
сическата теория) историческа перспектива.
Благодарение именно на специалистите
по стопанска история, широка популярност в западната наука получи разбирането,
което свързва началото на глобализационния процес с годината 1870 г. (трета група възгледи). Според тази
концепция, след 1870 г. в све- та се разгръщат три етапа или вълни на
глобализационния процес:
Първи етап: 1870-1913 – първа вълна на глобализацията; Втори етап:
1914-1950 – период на дезинтеграция;
Трети етап: от
1950 г. насам – втора вълна на глобализацията.
Тази концепция е изложена подробно от Питър
Темин, но се среща също в официални доклади на Световната банка
и в други официални документи на международни организации.
По повод на това разбиране за
началото и за етапите на глоба- лизационния процес може да бъде направен
следния критичен коментар:
Изглежда неоспоримо, че между 1870
г. и 1913 г. се развиват силно международни интеграционни процеси. Това е
периодът, в който капитализма се утвърждава като световна система. Но обосо-
бяването на следващите два етапа на глобализацията ражда възра- жения. Те са
свързани с това, че през 1917 г. се появява първата социалистическа държава.
След края на Втората световна война към нея се присъединяват още ред други
страни. Формира се световната социалистическа система и светът престава да бъде
единен. Това означава, че започналата през 1870 г. глобализационна вълна пре-
късва през 1917 година.
Подходът на П. Темин и на др.
изследователи, които споделят изложената по-горе концепция, може да се оцени
като плод на инерция от миналото. В периода до 1989 г., период на Студена вой-
на и противопоставяне между двете социалноикономически систе- ми – капитализма
и социализма, учените във всяка от двете системи пишеха и изследваха процесите
само в своя си свят и то по такъв начин, като че ли това е единствената
реалност в света. Накратко, наложил се бе стилът на „незабелязване” на другата
икономическа система. Икономистите на Запад пишеха само за капитализма (мно- го
малка група се специализираше в т.нар. компаративистика или советология), но по
такъв начин, като че ли това е световното сто- панство. Същото правеха
икономистите при социализма – голямата част от тях се специализираха по
проблеми на централно-плановото стопанство и го разглеждаха изцяло в неговата
самостоятелност и обособеност, отново все едно че това е единствената глобална
ико- номическа реалност.
За онзи период да се прилага подобен подход е все пак разбираемо. Но при новите условия в
света след 1990 г. е неоправдано
и е плод на остаряло
мислене. Защото световните реалности през изминалия
ХХ в. са други. След Октомврийската революция светът престава да бъде еди- нен.
Още повече това важи за първите
десетилетия след края на Втората
световна война, когато се създава
световната социалистическа система.

 
В практиката преобладава
изграждането на многоотраслови кооперации за отглеждане  предимно 
на  зърнени,  фуражни 
и технически култури. Тясноспециализираните  заемат  незначителен  дял от 2 да 6%.  Специализацията на стопанствата
е  насочена  към’пълно използване на стопанисваната
земя,  с изключение  на специализиралите се кооперации за
производство на зеленчуци, където различието между обработваемата и
стопанисваната земя е 12%.  
Съществува определена зависимост
между производственото направление в кооперациите и получените приходи от 1  дка обработваема земя. Те са най-високи при
трайните насаждения и най-ниски  при  фуражното 
производство.  Липсва  определена зависимост между размера  на 
производствените  разходи  и 
приходите от 1 дка в
кооперациите с различна специализация. 
Икономически и финансово  нестабилни 
с  голяма  задлъжнялост на 1000 лв. приходи са кооперациите с животновъдно направление . Те
имат и най-нисък коефициент на ликвидност.Най-голяма печалба от
1 дка обработваема земя реализират кооперациите , които отглеждат трайни насаждения,
а най-малка – животновъдните . Нейната рентабилност, независимо  от производственото
направление , е ниска . Голям е относителният дял
на губещите кооперации. 
Високият дял на производствените услуги в общия обем на разходите при новосъздадените кооперации показва ,  че  те  все 
още нямат техническа , а до голяма степен и икономическа самостоятелност.  
Равнището на средната работна
заплата в новоизградените кооперации е ниско и е близко до минималната работна заплата в 
страната .    
Необходимостта от странична заетост в семейните земеделски
стопанства е обратно пропорционална на реализираната стопанска дейност и се
явява само в случаите , когато наличните фактори и икономическите условия не
позволяват ефективното използване на вътрешностопанските резерви и възможности.
Малоземлените
семейни стопанства разчитат предимно на странична и неземеделска дейност за
увеличаване на общия си доход , като делът
на неземеделския доход от общия доход
на един икономически активен член на домакинството е над 57.8%.   
Най-добри икономически показатели относно
дохода на един икономически активен имат стопанствата
с размер на стопанисваната земя от 9.1 до
14 дка. Изходът за постигането
на сравнително висок размер на общия доход за земеделското домакинство е
съчетаването на дохода от животновъдството
и растениевъдството с неземеделска дейност или
заетост извън собственото стопанство. Стопанства със
сеитбооборот на зърнено-житни и слънчоглед
и собствен набор от машини могат
да функционират нормално.
Резерви за повишаване на своята жизнеспособност имат в уплътняване на сеитбооборота със зеленчуци и извършване на
услуги със селскостопанската техника извън стопанството.
Многоотрасловите растениевъдни
стопанства  се  вместват 
добре в монетарната рамка, като
най-висока рентабилност имат тези,
специализирани в овощарството.Направените
изводи относно стопанското функциониране на новосъздадените аграрни субекти в
резултат от процесите на реформиране на българското земеделие покачват  Мъчителния път. по който то излиза от
аграрната криза . Твърде дългият и все още не завършил период на неговата трансформация подсказва
, че той не е подкрепен с финансови
средства и подсказани решения за производствената структура на различните
размери  земеделски стопанства . Това
оказва съществено  влияние  върху 
тяхната  жизненост и без съмнение ще удържи-срока на възстановяване на земеделско то производство.