Социалните и екологични цели пазарът не може да
постигне. Тъкмо обратното – днешните проблеми (социални, екологични), са про-
дукт на пазара – това го доказва цялото предшестващо историческо развитие.
Социалните и екологичните цели могат да бъдат постиг- нати в резултат на
регулиране – т.е. на съзнателните и целенасочени действия на институциите или в
резултат на политиките.54
Такъв е теоретичният модел, но в
реалността нещата са раз- лични. В реалността акцентът продължава да е върху
„развитие”, а не върху „устойчиво”, като развитието на свой ред, както по-горе,
се интерпретира чисто икономически. На практика икономиката продължава да
доминира, а икономическите цели са с приоритетно значение. Доказателство е и
фактът, че нерядко „УР” се отъждест- вява (заменя) с „устойчив растеж” и двете
понятия се разглеждат като синоними.55 Растежът продължава да е
абсолютен приоритет, а социалните и екологичните цели на практика съвсем не са
равно- поставени на икономическите – те са оставени на заден план или се
третират като второстепенни.
Новини от страната и чужбина
Fibank отбеляза 20 години в Бургас Свързана с Перес компания вкара Форс Индия във фалит Версията на Борисов: Старите ченгета пускат жълти новини заради борбата срещу контрабандата
Пазарът и регулирането са призвани
да способстват заедно за постигане целите на УР, но те засега се съчетават зле.
Ефективност- та на регулирането за постигане целите на УР засега е слаба,
мерки- те са ниско ефективни. Това не е случайно. Причината е, че пазарът
надделява. Той е този, който подкопава ефективността и ограничава резултатността
на мерките на регулиране.
Тук следва да се осъзнава нещо много
важно: с концепцията за УР ние обозначаване необходимостта от промяна,
необходимостта човечеството да тръгне по нов път на развитие. Пазарът обаче ни
води по старата траектория на развитие. В момента има
мощни си- ли, които действат в посока на запазване на статуквото. И те са
свързани с пазара и стоящите зад него икономически интереси.
В резултат на това – как протичат
нещата на практика, старият модел на развитие остава до голяма степен
непроменен. И това обяснява защо няма съществен прогрес в реализацията на
целите на УР.
Има изследователи, които посочват,
че основното препятствие (и истинската причина за слабия напредък) пред
реализирането на УР е противоречието
между пазарната мотивация на икономи- ческите субекти и непазарните по своя
характер цели на УР. Дори ако следваме формалната логика, нещата изглеждат
по след- ния начин: целите на УР са универсално приети, следователно за да се
разреши това противоречие е необходимо да се промени пазарна- та мотивация на
икономическите субекти. Но това ще означава дъл- бока трансформация на
съществуващата днес стопанска система.
Ще се окаже прав А. Айнщайн, който
казва: „Не можем да ре- шаваме проблемите с ония средства, с които сме ги
създали.”
Реализацията на УР на практика
изисква и предполага дълбока и мащабна трансформация, и тя далеч не касае само
икономиката или социално-икономическата система. УР изисква на първо място
преосмисляне на отношението „човек – природа”. Дефиниране на нова роля на
човешката цивилизация в заобикалящия ни свят. УР предполага извеждането на ново
разбиране за развитието и нови критерии за оценка на прогреса. Постигането на
хармония между икономическите, социалните и екологичните цели на развитието
изисква нов начин на мислене, нова ценностна система. А това на свой ред
предполага дълбока промяна в общественото и индивиду- алното съзнание.
В тази връзка задължително следва да
се каже и следното: кон- цепцията за УР не е само концепция за развитието на
икономиката. УР е и начин на живот, то касае всеки от нас. Защото всекидневно
всеки от нас влиза в отношение с природата. Със своите действия и поведение ние
влияем на природата. Когато индивидуалните дейст- вия се умножат по 7 млрд.,
колкото е населението на планетата, се
получава онзи огромен и негативен ефект върху
състоянието на планетата, който ние наблюдаваме понастоящем. Ето защо за да се
реализира идеята за УР, за да тръгне човечеството по нов път на развитие,
идеята за УР трябва да се доведе до съзнанието на всеки, да се превърне в лична
кауза на отделния човек.57
Когато говорим за дълбочина и мащаб
на промяната, която осъществяването на УР изисква, поразява далновидността на
едни от първите привърженици на тази идея. Ще цитирам едно изказване на Г. Х.
Брунтланд от 1987 г.: „Дадено ни е малко време за измене- ние характера на
сегашното неустойчиво развитие на човечеството. Ние трябва да изкореним
нищетата. Трябва да постигнем равенство както във всяка страна, така и между
нас. Трябва да постигнем съ- ответствие на дейността и числеността на
човечеството със закони- те на природата.
Човешката история е достигнала
вододела, отвъд който изме- нението на политиката става неизбежно. Повече от
милиард човеш- ки същества днес не могат да удовлетворят своите основни потреб-
ности. Нашите деца и внуци и самата планета Земя изискват рево- люция. Тя идва. Имаме всички възможности да предотвратим
опасността, хаоса и конфликтите.
След земеделската и индустриалната революции ние
сме при- нудени просто да осъществим преход – преход към устойчиво раз- витие.”
