Образованието и обучението заемат централно място в Лисабонската и последващите я стратегии за растеж и заетост и са основен елемент в действията за постигане на поставените за 2020 г. цели пред ЕС. В заключението на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 8–9 март 2007 г., се казва, че „образованието и обучението са предпоставки за добре функциониращ триъгълник на знанието (образование – научни изследвания – иновации) и играят ключова роля за подпомагане на растежа и създаването на работни места“99.
Новини от страната и чужбина
Слуховете за фалит на ПИБ – силно преувеличени Сушата в Европа може да доведе до фалит на множество земеделци Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват
Отчитайки все по-нарастващото значение на образованието и обучението, особено в условията на изграждане на икономика на знанието, Европейският съвет прие стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“)100. Рамката обхваща четири стратегически цели: 1. Превръщане на ученето през целия живот и мобилността в реалност;
Подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението; 3. Утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие; 4. Разгръщане на творчеството и новаторството, включително предприемчивостта, при всички степени на образование и обучение. В стратегическа цел 2 се подчертава, че трябва да се осигури високо качество на преподаването, да се предостави адекватно първоначално образование, както и продължаващо професионално развитие на преподавателите и обучителите и да се превърне преподаването в привлекателен избор на кариера.
Определени са и пет Европейски критерия (референтни нива за средни европейски постижения), които държавите-членки трябва да приемат: 1. Участие на възрастните в ученето през целия живот. (Да се увеличи участието на възрастните в ученето през целия живот, особено на тези с ниска квалификация. До 2020 г. най-малко 15 % от възрастните следва да участват в процесите на учене през целия живот.); 2. Лица със слаби основни умения. (Да се гарантира, че всички учащи се постигат адекватно ниво на основни умения, особено за четене, математика и точни науки. До 2020 г. делът на лицата на възраст 15 години със слаби основни умения за четене, математика и точни науки следва да бъде по-нисък от 15 %.); 3. Завършване на трета степен на образование. (Като се има предвид нарастващото търсене на завършено висше образование и като се отчита еднаквото значение на професионалното образование и обучение до 2020 г., делът на лицата на възраст 30–34 години със завършена трета степен на образование следва да бъде най-малко 40 %.); 4. Лица, преждевременно напускащи системата на образование и обучение. (Като принос за гарантиране, че максимален брой учащи се завършват своето образование и обучение, до 2020 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата на образование и обучение, следва да бъде под 10 %.); 5. Образование в ранна детска възраст. (Да се увеличи участието в образованието в ранна детска възраст като основа за по-нататъшен успех в образованието, особено в случаите на деца в неравностойно социално положение. До 2020 г. най-малко 95 % от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование следва да участват в образованието в ранна детска възраст.)
В Съвместния доклад на Европейския съвет и Европейската комисия (януари 2010 г.) относно напредъка по изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ се подчертава, че: „Обединяването на образованието, научните изследвания и иновациите в добре функциониращ „триъгълник на знанието“ и подпо- магането на всички граждани да придобият по-висока квалификация са от ключово значение за растежа и работните места, равнопоставеността и социалното приобщаване. В контекста на икономическата криза тези дългосрочни предизвикателства още повече излизат на преден план… Но все още остава да се направи много, за да се подкрепи развитието на уменията на учителите, да се актуализират методите на оценка и да се въведат нови начини за организация на учебния процес в иновативна училищна среда… Качеството на преподаването и на ръководството в училище са най-важните фактори в училищата, които обясняват постиженията на учениците“.
Първостепенната роля на човешкия капитал в образованието не убягва на европейските политици. В заключенията на Европейския съвет от 19 ноември 2010 г. относно образование за устойчиво развитие се подчертава, че образованието на учителите и обучението им в работна среда следва да придобие решаваща роля.
През последното десетилетие в редица европейски документи се акцентира върху необходимостта от подобряване на качеството на подготовката и професионалното развитие на учителите и училищните ръководители.
Европейският съвет от Лисабон (23–24 март 2000 г.) подчерта, че основното преимущество на Европа са нейните човешки ресурси и че инвестирането в тях ще бъде от решаващо значение за мястото на Европа в икономиката, основана на знанието. Той призова държавите-членки да предприемат стъпки за премахване на пречките пред мобилността на учителите и за привличане на учители с висок професионализъм. В цел 1.1 от работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ се изтъква колко е важно в учителската професия да се привличат и задържат висококвалифицирани и мотивирани кадри, да се определят уменията, които учителите трябва да притежават, за да отговарят на променящите се потребности на обществото, да се създават условия за подкрепа на учителите чрез първоначално обучение и обучение в работна среда, както и към преподаването и обучението да се привличат кадри с професионален опит в други области.
