Човешки капитал
По този начин в съдържателно отношение човешкият капитал е стеснената в рамките на икономическата теория категория, която притежава собствена стойност и количествена оценка. Той може да бъде разглеждан и като част от още една икономическа категория, характеризираща трудовата сфера — човешкия фактор, включващ, съгласно съвременното му тълкуване, три съставни елемента: чо- вешкия капитал и съответстващия му доход, природните способности на хората и трудовата им дейност. В този ред на мисли човешки- ят фактор представлява обобщена характеристика както на използвания в производствената сфера човешки капитал, така и на понятието труд в класическия смисъл.
Новини от страната и чужбина
Fibank отбеляза 20 години в Бургас Свързана с Перес компания вкара Форс Индия във фалит Версията на Борисов: Старите ченгета пускат жълти новини заради борбата срещу контрабандата
Правомерността на използването на категорията капитал по отношение на човешките ресурси като средство на производство се определя от наличието на редица общи черти, характерни за матери- алния (включително финансовия) и човешкия капитал:
1. И двата типа капитал представляват дълготраен производ- ствен актив, изискват средства за поддръжка и подлежат на процеса на морална и физическа амортизация.
2. Те са взаимодействащи фактори на производството, респ. на ефективността, конкурентоспособността и икономическия растеж, макар че в съвременните условия човешкият капитал се оказва по- решаващ фактор за тези процеси. В съответствие с това предоста- вяните от тях производителни услуги имат изразена икономическа стойност.
3. Те са вид запас, който може да се натрупва в резултат от зна- чителни инвестиции, осъществявани за сметка на ограничаването на текущото потребление с цел получаване на очаквани бъдещи доходи. Специфичният характер на човешкия капитал обаче се изразява в това, че за неговото натрупване, освен инвестиционните разходи, са необходими мотивация, воля и усилия от страна на неговия носител
– човешката личност.
4. И двата типа капитал носят доход на своя собственик.
Въпреки посочените аналогии човешкият капитал притежава значителни специфики спрямо материалния капитал, които могат да бъдат представени по следния начин:
1. Формирането и функционирането на материалния капитал е възможно да се осъществява без участието на неговия собственик, докато човешкият капитал е неотделим от човешката личност, кое- то изисква влагането на нейния непосредствен труд в неговото раз- витие. В съответствие с това натрупването на човешкия капитал е свързано с изразходването освен на материални средства и на едно от най-важните човешки блага — свободното време.
2. Човешката личност не е обект на актовете на покупко-про- дажба, притежаваният от нея човешки капитал няма юридически статус на собственост и представлява неликвиден актив, поради кое- то „продажбата“ му на пазара на труда е по-скоро предоставянето му в аренда, като пазарът определя стойността на арендните плащания във вид на съответните трудови възнаграждения.
3. Освен определена възвръщаемост на човешкия капитал той повишава стойността си в процеса на неговото използване, т.к. чове- кът сам задвижва и усъвършенства своите способности, с което по- вишава ефективността на използването на неговия капитал. Наред с това ефективността му до голяма степен се определя от индивидуал- ните интереси и предпочитания на човека, равнището на общата му култура, наличието на материални и морални стимули и мотивации.
4. Човешкият капитал влияе върху ефективността както на па- зарните, така и на извънпазарните дейности, т.е. има и социална нор- ма на възвръщаемост.
5. Инвестиционният период, характерен за изграждането на човешкия капитал, е значително по-продължителен, отколкото този за материалния капитал, като де факто продължава през периода на целия активен живот на човека чрез постоянното усъвършенстване на неговите способности и компетенции и размяната на знания и информация. Освен това, инвестициите в човешкия капитал се ха- рактеризират с по-висока степен на риск и неопределеност, както и изчисляването на размера на човешкия капитал в зависимост от вло- жените средства е твърде условно.
6. Приходите от човешкия капитал могат да бъдат парични и нематериални, дори понякога материалните стимули отстъпват пред моралните, като например желанието за професионална реализация, престижните съображения, заемането на по-високо място в социал- ната стратификация и други.
Изясняването на самостоятелното значение и място на катего- рията човешки капитал в икономическата теория през годините на развитието на съответните концепции върви успоредно с уточнява- нето на неговата дефиниция, по отношение на която все още липсва еднозначно решение. Съгласно традиционната теория човешкият ка- питал включва придобитите и натрупваните през целия жизнен ци- къл на индивида знания, умения, навици, мотивации и здраве, които се капитализират чрез целесъобразното им използване в трудовата дейност, водещо до нарастването на производителността на труда, оттук — до повишаването на заплащането за труд, на свой ред по- раждащо мотивацията за допълнителни вложения в индивидуалния човешки капитал. В процеса на по-нататъшното развитие на теори- ята за човешкия капитал неговата дефиниция придобива все по-раз- ширен характер чрез включването в нея на различни допълнителни
компоненти, необходими за формирането и по-точната оценка на състоянието и качеството на човешкия капитал както на индивиду- ално, така и на национално равнище.
Американският икономист Л. Туроу, следвайки традицията на класическата политическа икономия, определя човешкия капитал като „способност на хората да произвеждат стоки и услуги“, но при него тази икономическа способност „не е просто само още една про- изводителна инвестиция на индивида. Икономическата способност на човека към труд влияе върху производителността на всички други инвестиции“. В съответствие с този подход Туроу стига до заключе- нието за необходимостта от единството на жизнената дейност като източник за формиране и натрупване на човешкия капитал: „Потреб- лението, производството и инвестирането са съвместни продукти на дейността на човека по поддръжка на неговия живот“. Въпреки при- знаването на наличието на известни аналогии между физическия и човешкия капитал Туроу смята, че техният анализ не може да се осъ- ществява по един и същ начин, защото човешките способности, като капиталово благо, значително се различават от физическите свой- ства на машините. За разлика от тях човешкият капитал не може да се отдели от неговия носител, както и включва такива „свойства на човека, като уважение към политическата и социалната стабилност, което се придобива главно в резултат от съответното възпитание и образование“38. Включването от Туроу на тези характеристики в със- тава на човешкия капитал определя разширения характер на него- вата дефиниция, изразяваща взаимодействието между социалното развитие и развитието на човешкия капитал на обществото, т.е. не- обходимостта от разглеждането му освен на индивидуално, но и на национално равнище.
