Мястото на човешкия капитал в образованието и науката в контекста на категориалния апарат на теорията за човешкия капитал
Формирането на категориалния апарат на теорията за човешкия капитал е свързано преди всичко с разграничаването му от такива категории като работна сила, човешки ресурси, човешки фактор и човешки потенциал30, с обосноваването на правомерността на са- мото понятие и с неговото дефиниране. Както вече беше посочено в предишното изложение, класическото виждане за стоковия характер на труда или работната сила се замества с определянето на натрупа- ния в процеса на образованието, обучението и професионалния опит запас от човешки способности към труд като капитал, т.е. като ин- вестиционно средство за производството, носещо бъдещи приходи на своя собственик. Този теоретичен „обрат“ е следствие от редица обективни тенденции, възникнали в процеса на икономическото раз- витие на съвременното общество.
Новини от страната и чужбина
Summertime jazz с Fibank Закон за частния фалит ще помага на “вечните длъжници” Каракачанов иска ДАНС да провери фалшиви новини за заселване на мигранти в Странджа
Научно-техническият прогрес и свързаните с него технологични и структурни промени в производствената сфера разширяват обема на инвестициите в работната сила като фактор на производството — от средствата за буквалното £ придобиване на пазара на труда до влагането на значителни допълнителни средства в нейното качествено развитие на работното място. Необходимостта от отчитането на съответните вложения и оценката на тяхната възвръщаемост, аналогично на инвестициите в материално-веществените елементи на капитала в традиционния смисъл (физически, материален или конвенционален капитал) позволяват съотнасянето им в теоретичен план и налагат въвеждането на понятието капитал по отношение на използваните трудови способности на заетите в стопанската дейност.
Новите, най-вече в качествено отношение изисквания към квалификацията и уменията на работещите, към развитието на съзидателното отношение към труда, на способността да се вземат конструктивни решения в процеса на работата и умението да се сис- тематизират информационните потоци предполагат влагането на съществени средства в личностното развитие (образование, здраве- опазване) от страна на самите хора. В условията на пазарната ико- номика естествената мотивация за това е стремежът към намиране на по-добра и по-високоплатена работа, т.е. налице са очакванията за възвръщаемост и печалба от изразходваните средства, усилия и време, което на свой ред придава капиталов характер на съответните инвестиции и легитимира понятието човешки капитал.
Приватизацията, частичното комерсиализиране и не винаги достатъчният обхват, „асортимент“ и качество на услугите в сферата на възпроизводството и развитието на работната сила в образователен, здравен и културен аспект преместват техния избор и потребление във все по-голяма степен от обществения към частния сектор, както с оглед на осигуряването на съответните услуги, така и на заплащането им от страна на хората и предприятията. Този процес също така довежда до капитализация на сферата на формиране и възпроизводство на човешките качества и умения.
Присъщите на съвременната икономика бързи темпове на развитие и висок дял на нематериалния сектор, включващ сферата на услугите, особено на осигуряващите функционирането на пазара финансови, рекламни, консултантски и други подобни услуги, водят, от една страна, до дематериализацията на понятията труд и собстве- ност, а от друга, до често значителна възвръщаемост на вложените в създаването и реализацията на съответните идеи средства. Тъй като идеите са дело и неразделна част от работещите в тези сфери, квали- фицирането на техните знания и умения като човешки капитал става най-явно и обосновано.
