И един от тях е най-известният, според проучване на университета в Кеймбридж.
Чарлз Дарвин е един от най-влиятелните учени в историята. С книгата си ,,За произхода на видовете” той полага основите на съвременната биология, като обяснява как организмите еволюират чрез естествен подбор. С течение на времето обаче неговият образ се свързва с популярни цитати, които той никога не е изричал или писал. Проектът за кореспонденция „Дарвин“, инициатива на Университета в Кеймбридж, която събира писмата, трудовете и преки доказателства на Дарвин, е събрал някои от тези погрешни цитати, за да изясни истинската история. Една от най-разпространените фрази, е „Не най-силният или най-интелигентният вид оцелява, а този, който е най-отзивчив към промяната“. Тази фраза, често приписвана на Дарвин, сякаш обобщава естествения подбор, не се появява в нито едно от неговите произведения или кореспонденции.
Според Кеймбридж, цитатът произлиза от перифраза, използвана в текстове за бизнес мениджмънт през 60-те години на миналия век, а не от книгата на Дарвин.
Според друго често срещано твърдение „в дългата история на човечеството, тези, които са се научили да си сътрудничат и да импровизират, са надделявали“. Въпреки че се вписва в общата идея за еволюцията, няма данни Дарвин да го е написал нито в ,,Произход на видовете“, нито в ,,Произход на човека“.
Екипът, проследяващ произхода на тази фраза, не е открил сигурни доказателства за произхода й, което предполага, че е създадена апокрифно в популярни публикации. Има и цитати, които звучат дълбоко философски или дори екзистенциално, като например твърдението, че „вселената, която наблюдаваме, има точно свойствата, които бихме очаквали, ако нямаше замисъл, цел, добро или зло“. Този цитат, всъщност е от Ричард Докинс, съвременен еволюционен биолог.
Някои от най-любопитните анекдоти идват от легендарни разкази за последните мигове на Дарвин. Например, публикувано е предполагаемо свидетелство, в което той признава: „Бях млад мъж с неинформирани идеи… и за мое учудване идеите се разпространяваха като горски пожар.“ Този анекдот, който претендира да опише „завръщане към християнството“ на смъртния му одър, е напълно отречен от децата на Дарвин и е смятан за изобретение на лейди Хоуп (Елизабет Рийд Котън, известна евангелистка от онова време).
Разпространява се и цитат, според който Дарвин се пита дали биологията е наука или вяра: „Фактът за еволюцията е гръбнакът на биологията… тогава наука ли е или вяра?“ Този цитат не само не е написан от него, но в оригиналния си контекст се появява като въведение от Леонард Харисън Матюс, британски зоолог, в издание на ,,За произхода на видовете‘‘.
Този тип погрешно приписване сочи към нещо по-дълбоко, обществената склонност да опростява и „морализира“ сложни научни идеи. Фрази като „само най-приспособените оцеляват“ звучат привлекателно, защото сякаш предлагат житейски или управленски уроци, но не отразяват точно работата на Дарвин или как всъщност работи естественият подбор. Всъщност дори терминът „оцеляване на най-приспособените“ не е въведен първоначално от Дарвин, а от философа Хърбърт Спенсър, и Дарвин го приема като синоним едва в по-късни издания на книгите си, за да направи идеите си по-лесни за разбиране.
Коригирането на тези приписвания не е просто академично упражнение, то помага за запазване на целостта на научното наследство и предотвратява изкривяването на фундаменталните биологични концепции. Дарвин наистина е оставил след себе си истински и дълбоки писания за еволюцията и природата на науката, но неговото мислене заслужава да бъде цитирано точно, а не чрез съвременни поговорки, които, макар и популярни, не са част от неговото творчество.
