Натриев нитрит – NaNO2
(Natrium nitrosum) – безцветни или бледожълти кристали. Плътност 2,17g/cm3; т.т. 279,6°C. Слабо хигроскопичен. Във вода е много разтворим, особено при нагряване: 100g вода разтварят при 0°С-72, при 19°С-81, при 52°С-103, при 65°C-120 и при 81°С-137g натриев нитрит. При разтварянето на натриев нитрит във вода разтворът силно се охлажда. В алкохол се разтваря по-малко. Натриевия нитрит има солен вкус и трудно може да се различи от натриевия хлорид, ето защо при съхраняване и при работа с него е необходимо голямо внимание, понеже е силно отровен. При смесване с органични вещества и особено в присъствието на органични киселини натриевия нитрит може да се самовъзпламени. От действието на силни минерални киселини или при загряване с разредени киселини натриев нитрит се разлага бързо и отделя отровни газове-NO и NO2(последният е кафяв). Получава се при стапяне на натриев нитрат с олово: NaNO3+Рb=NaNO2+PbO или от натриев карбонат и азотни окиси. Смъртоносната доза на натриев нитрит за възрастен човек е 4g, а за деца-0,5g. Предизвиква разширение на капилярите и спомага за образуването на метахемоглобин.
Употребява се за диазотиране на ароматни амини, при производството на ел.лампи, галванични препарати, при закаляване на стоманата, при щавене на кожи с желязна стипца, за втвърдяване на растителни масла, за издуване на гумени топки, в текстилната промишленост, при получаване на четвъртични амониеви съединения на препарати, предпазващи медицинските инструменти от корозия, като съставна част на антикорозионни средства, като реактив и окислително средство, като съставна част на емайли и вещества за очистване на метални повърхности, като прибавка към охладителната вода за предпазване на металните тръби от корозия и др.