Бъдни вечер

(24 декември)
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божията майка се замъчила от Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за първи път, като роди не обажда на този ден, а на следния – тогава се викат гости на „богородична пита“. Има три „кадени вечери“ – срещу Коледа, срещу Суроваки (Василъов- ден) и срещу Водици (Йордановден). От трите вечери по богатство и разнообразие на трапезата първо място държи кадената вечер срещу Коледа. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е наричан още коладник и прикладник. Избирали са право церово дърво или граница – и едното, и другото да е тригодишно дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи, където го приготвяли с особен обред, като пеели определени песни. Целта е бъднякът да поддържа огъня в огнището през цялата година. Без обредни хлябове Бъдни вечер не може. Те са три вида. Първите са посветени на Коледа (наричат се боговица, богова пита, божичняк, колак и светец). Вторият вид хлябове са посветени на селските занятия – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Названията им са различни. Третият вид е хлябът, омесен и приготвен за коледарците, които ще дойдат да коледуват. В коледните песни се говори за „вит-превит кравай“, с кръст дукато на него. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като „копринени“. Кади се като се използва палешника, а водата с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка, омъжена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала. Тази вода трябва да бъде „мълчана, неначната и цветна“. Хлябовете са все „квасни“, ошарени са с различни фигури. Трапезата е тържествена и обредна. При голяма челяд са слагали „трапези шестореди, седмополи”. Начело е имало софра във формата на яйце или елипса, до нея прилепвали шест други продължени софри, сковани от по две дъски. Тези софри съставлявали общата шесторедна трапеза, която покривали с месали. Стопанинът, стопанката и най-старите мъже сядали на челната софра, останалите се нареждали по възраст и пол на дългата софра. Момите, булките и децата всякога сядали на крайните места. Коледарчетата тръгват от среднощ и ходят по къщите на роднини, съседи и на всички други. Това са момчета от осем до дванадесет години. Това ходене се казва „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Тези коледарчета са предвестници на коледарците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята рано сутринта е приготвила колачета (колаци), които сега им дава заедно със сушени круши, сливи и орехи (някъде ябълки и грозде). Освен обредни хлябове и баници за Бъдни вечер се приготвят много и разнообразни постни ястия.

GD Star Rating a WordPress rating system

Бъдни вечер, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Бъдни вечер (малка Коледа, Кадена или Рождествена вечер) се празнува на 24 декември. В този ден, в навечерието на Рождество Христово, цялото семейство се събира около трапезата. Масата е отрупана с нечетен брой постни ястия – най-малко 7. Според традицията стопанката е замесила обредния хляб „боговица“ в ранни зори, а девойките са направили колаци (краваи) за коледарите. Питата е кръгла, украсена със символни фигурки от тесто на всичко, което е родила земята – чепка грозде, пшеничени класове, бъклица с вино, както и на ралото, орача, агънца и най-важното – на кръста, за да бъде защитен домът от всяко зло. В питата се слага и пара. В миналото, докато жените приготвяли ястията и подреждали къщата, мъжете отивали в гората и избирали пън от дъбово или крушово дърво – т. нар. бъдник. Влизайки в къщата с дървото на рамо, стопанинът питал „Славите ли млада Бога?“, жените му отвръщали „Славим, славим, добре дошъл!“ и мъжът завършвал ритуалното посрещане с думите „Ази вкъщи и Бог с мене!“ Бъдникът горял в огнището през цялата нощ, а на сутринта събирали пепелта му, тъй като тя имала магическа сила. Използвали я като лекарство, а също така я разпръскали по нивите и лозето, за да дават повече плодове. Вечерта започва, след като най-възрастният мъж прекади три пъти трапезата, всички помещения, двора и стопанските постройки. Това е първата кадена вечер. На празничната маса се сяда рано, за да узрее рано житото. Оставя се място и за починалуите. Стопанинът казва Господнята молитва: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството и силата и славата вовеки. Амин! После стопанинът вдига високо питата над главата на най-малкото дете, за да израснат високи житата. Разчупва я и всеки получава своето парче, като едно се нарича на Света Богородица. Момите отделят първия залък и вечерта го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата тая вечер, ще е здрав и богат през цялата година. Трапезата не се вдига цяла нощ, за да се нагостят починалите, които според поверието на този празникй се връщат по домовете си. В българската обредна традиция Бъдни вечер е обогатена с множество ритуали, които изразяват благодарност към старата година и молбата за здраве и плодородие през следващата година. Народната мъдрост повелява: След като се седне на трапезата на Бъдни вечер, никой не трябва д става. Само на стопанина е позволено, но трябва да върви приведен, за да са тежки житните класове. Всеки трябва да счупи по един орех, за да види какъв ще му бъде късметът. Празничната трапеза: Нечетен брой ястия и храни (7, 9, 11) – питка с паричка, орехови ядки с чесън и мед, зелева чорба с праз, сарми с с кисело зеле и ориз, яхния с маслини, сухи чушки с булгур или ориз, зрял боб, тиквеник или варена тиква, варена тиква, вареното жито, ошав, мед, лук, чесън и др. След полунощ всички са в очакване на коледарите. И те идват, придружени от писъка на гайдата и с коледарска песен на уста Коледарите с млади ергени или наскоро оженени мъже. Водача си „станиник“ избират още на Игнажден. Той е най-опитният от всички, познава добре песните и ритуалите. Коледарите се разделят на групи от по 10 души – „куди“, в които всеки има своето задължение. Пристигането им се извисява от мяукането на нмалки момчета – т. нар. котки. Втори по-важност в групата е „благословникът“, който изрича благословията към дома и семейството. В коледарската дружина има и гайдар, който свири, докато кудата се придвижва от дом на дом, и две по-малки момчета „магарета“, които носят подарените колаци. Коледарите пеят по двойки – двама подхващат и двама припяват. Облечени са празнично, а калпаците им са украсени с чемширени китки. Те обикалят цялото село и наричат всекиму според занаята – за стопанина, стопанката и членовете на семейството – все хубави пожелания за здраве, благоденствие и берекет. Домакинът щедро се отблагодарява с колачета, сланина, сушени плодове, орехи, пари… а всеки коледар взима кравая на момата, която обича.Питка с късмети
Яхния от стар фасул Пълнени чушки Зелеви сарми Сарми с лозов лист Ошав Варено жито Тиквеник Содена питка
<a href=“http://www.yesads.com“>online marketing</a><a href=“http://www.yesads.com“>online marketing</a>