В първия ден на новата година православната църква почита паметта на Свети Василий Велики.
В народните вярвания 1 януари се свързва с провеждането на кукерски шествия и обичая сурвакане.
Наричат празника Васильовден още Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
Св. Василий Велики e роден около 330 г.н.е. в малоазийския град Кесария. Живял е по времето на християнския император Константин.
Като епископ на Кесария Кападокийска Василий извършил през живота си много добри дела и положил основите на благотворителната християнска дейност. Бил наречен Велик още приживе от съвременниците си заради благите си дела.
Той бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.
На този ден народът ни посреща новата година и извършва множество обреди, свързани с това. Още преди зазоряване децата между 5 и 12 години, въоръжени със сурвачки – дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ошаф, тръгват от къща на къща и извършват обреда сурвакане.
Със сурвачката се удря леко по гърба сурваканият човек, докато детето нарежда пожеланията си за здраве и берекет. Понякога се сурвакат и животни за плодородие.
На този ден се извършват и някои гадания. Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
На този ден именници са: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa
