1850 г. – Роден е на 9. 07. (27. 06. стар стил) в град Сопот в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Вазова.1865 г. – Учи в Калофер при Ботьо Петков, баща на Христо Ботев. Става негов помощник-подидаскал, учи гръцки език.1866 г. – Записва се в IV клас на Пловдивската гимназия, чийто директор е Йоаким Груев. Изучава гръцки, турски език и френски език.1868 г. – Връща се в Сопот да поеме търговията от баща си, но няма влечение да бъде търговец, а твори поезия. 1870 г. – Вазов е изпратен в Румъния да практикуватърговия при чичо си, търговец в Олтеница. Публикува първото си стихотворение „Борба“ в „Периодическо списание на „Браилското книжовно дружество“. Живее сред българските хъшове 2-3 месеца.Завръща се в България същата година.1872-1873 г. – Учител е в Мустафа паша (днес Свиленград). Работи и като преводач на докато се строи железопътната линия София-Кюстендил, учи и немски език.1875 г. – Завръща в Сопот и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. След провала на Старозагорското въстание заминава за Букурещ, влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар.1876 г. – Издава стихосбирката „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин).1877 г. – Издава стихосбирката „Тъгите на България“.1878 г. – Издава стихосбирката „Избавление“. Работи като писар в гр. Свищов.1879 г. – Работи в гр. Берковица, където е председател е на Окръжния съд от март 1879 г. – до септември 1880. Тук открива повод за написването на поемата „Грамада“.1880 г. – Вазов се установява в град Пловдив. Взема активно участие в обществения живот.1881 г. – Издава стихосбирката „Гусла“, в която са включени част от произведенията, които по-късно Вазов ще обедини в „Епопея на забравените“.1881 г. – Първа изява като белетрист – „Неотдавна. Лични и исторически възпоминания“.1883 г. – Публикува „Немили-недраги“.1884 г. – Заедно с К. Величков съставят „Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всички родове съчинения“.1885 г. – Излиза повестта „Чичовци“.1886 г. – Принуден е да напусне България и заминава за Русия. Пише романа „Под игото“, който е публикуван след завръщането му в България.1889 г. – Установява се в София.1894 г. – Издава драмата „Хъшове“ по повестта „Немили-недраги“. 1897 г. – Министър e на образованието от народняшкото правителство на Константин Стоилов.1901 г. – „Видено и чуто. Разкази, спомени и пътешествия“.1902 г. – „Пъстър свят. Разкази, спомени, драски, пътни впечатления“.1910 г. – „Легенди при Царевец. Балади и поеми“.1919 г. – „Люлека ми замириса. Лирични стихотворения“.1920 г. – „Не ще загине! Стихотворения, писани през септември-октомври 1919“. Празнува 70-годишния си юбилей.1921 г. – Умира в София.В биографичната справка не са посочени всички издадени Вазови творби.
