Блогът на Юруков

Супер. 100000 на улицата. Браво. Революция. Прекрасно. Сваляме тези, избираме следващите. Вдигаме пенсиите два пъти, минималната – три пъти; сваляме тока и водата четири пъти; одържавяваме енергийната система и големите предприятия. Пропуснах ли нещо от исканията до тук? Аз имам обаче други въпроси, пък ако щете се сърдете.

Колко недоволни българи са чели законопроектите за изборната система, за либерализацията на енергийния пазар или за бюджета? Колко следят какви поръчки се дават, колко пари се харчат от администрацията? Хайде нещо по-лесно тогава – колко внимават собствената им община какво прави с устройствения план, пътища, такси и прочие преди да влязат в сила? Има решения, които се прекарват тихомълком, но повечето са публични доста преди гласуването.

Искаме публичност, отчетност и прозрачност. В стъклени сгради с микрофони във всяка стая да ги сложим, никакъв ефект няма да има, ако не се внимава. Учудващо много документи ще намерите в мрежата. Почти никой не ги гледа. Искаме електронно управление със сложни електронни услуги даващи достъп до всеки аспект от работата ни с държавната машина. В същото време мнозинството от населението изглежда не може да разбере една проста фактура за ток, да подаде данъците си навреме през интернет и дори да оправи настройките си за сигурност във Facebook. Проблемът май не е само в държавата.

Кризата като болест. Изборите като лек.

А иначе държавата си е болна и това е видно. Болна е отдавна. Българите обаче не обичаме да се лекуваме. Не обичаме да ходим и на лекар. Може би затова имаме сред най-високата смъртност от сърдечни заболявания. Ходим чак като е късно, но не и преди да сме напсували добре доктора. Нищо, че от години не сме му виждали очите, че не сме си взимали лекарствата и че не сме спазвали едно предписание. Добре, че поне ходим по задължение веднъж на високосна. Освен, разбира се, ако не ни прилошее междувременно – тогава влитаме бесни в кабинета му крещейки защо през ония ден преди 3 години не ни е оправил.

Надявам се, че виждате алегорията с изборите. Както при всяка болест, последващото лечение и превенцията са най-важни. У нас липсват, защото почти никой не си прави труда да внимава. Друг е въпросът дали лекарят е добър и съвестен. Ако преходът ни е показал нещо до сега, то е, че политиците са еднакви. Има значение кой е на власт до толкова, до колкото ще си спестяваме работа за последващ контрол. Сега обаче си спестяваме всичкия вслушвайки се единствено в предизборни обещания и популистки изказвания.

Предизборни хиперболи

Един интересен страничен ефект от всичко това е фатализмът на политическите послания. Обществото до такава степен е претръпнало от проблеми, че не му се занимава. Всеки си има достатъчно свои, нали? За да се привлече вниманието към дадена тема, се стига до преекспониране и драматизиране. Свободата ни е заплашена, избиват децата, ограбват бюджета, изтребват рибата, изгарят горите ни, мутри завземат държавата. Използването на хиперболи постига целта си понякога, но следата, която винаги оставя е допълнителното притъпяване на сетивата. Истинските предизвикателства, които срещаме сега, не са тези, решенията на които ще открием в цитати от Ботев и Левски. Разбирането им изисква както добро образование, така и доста четене и достъп до информация. За съжаление проблемите с енергийната ни система не могат да се изпишат в един tweet или на плакат на протестиращ. За да те разберат протестиращите или гласуващите обаче, трябва да синтезираш едно такова изречение. Иначе никой няма да се мръдне от дивана.

Майстори в този тип говорене са самите политици. Днес видяхме достатъчно опити да се яхне протеста за политически изгоди. Разбира се, медиите изиграха ролята си на глашатаи – или премълчаха всичко, т.е. „проблем няма, гледай турски сериали“, или разгласиха въпросните кратки, но безсмислени послания идващи от недоволната с право тълпа. В никой от случаите не видях призив за мисъл или експертен анализ. Искаме кръв, искаме пари, искаме хап, който да ни оправи на момента. Проблемът с „чудотворните хапове“ е, че се продават от шарлатани. Не изпитвам симпатии към тези, които се подлъгват по последните.

Арабската есен

Някой наричат скорошните събития „Българската пролет“ като аналог на революцията в арабския свят. Това е грешно и късогледо сравнение. Ние имаме това, което те нямаха – възможност за демокрация и свободни медии. Работата е, че не използваме тази система от лостове. Когато не използваме нещо, то ръждясва и загноява, а резултатът е видим. В Тунис, Либия и Египет смениха изцяло системата и това трябваше да се случи. Това, което виждаме там днес показва, че революцията не решава проблемите, а подмита старите грешки под килима. Една революция не може да оправи България и добре, че повечето българи го осъзнават. България не е Тунис, но България не е и Исландия. Мерките, които сработиха там, няма да сработят у нас. Не само защото системата и проблемите ѝ са различни, а защото хората сме други. Ние чакаме някой да дойде да ни оправи, а ако не сработи веднага – вън!

Е, дойдоха, оправиха ни. 100 хиляди излязоха на улицата днес. И сега какво? Следва самосъжаление колко сме прости, че им се вързваме на ония горе. И това с какво помага?

Тази статия е публикувана на 17 февруари 2013, има 824 думи
и е в следните категории: България, Политика. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Заговори се за поредния данък – този път върху депозитните лихви. Днес пък го обявиха за свършен факт, макар на практика да не е. Целта е върху печалбите от лихви да се плаща 10% данък. Блогът за икономика направиха доста добър анализ кой какво спестява в банките и какво е реалното разпределение на депозитите. Факт е, че лихвите падат, повечето сметки не са дори спестовни, а банките ще имат допълнителни разходи.

Всичко това сочи, че приходите в бюджета от този данък ще намаляват силно. Разбира се, Дянков твърди, че целта не е още постъпления, а синхронизиране на данъчното облагане. Наистина в много държави има такъв данък, но доколкото ми е известно – не във всички. Дори обаче да сме единствените останали, това въобще не е аргумент да го въвеждаме. Движещите сили в икономиките ни са различни, а и слава богу няма още единна данъчна политика в ЕС. В Германия, например, има църковен данък, който всеки декларирал се за католик плаща. Имат и данък „солидарност“ – 5.5% отгоре на социалните осигуровки, който всеки западна Германия плаща и който отива за развитието на изостаналата източна Германия. Значи ли това, че трябва да ги въвеждаме и ние?

От друга страна, наистина говорим за приходи. Парите правят пари и въпреки да са малко, това е пак печалба. Ще дам пример отново с Германия – за всяко евро лихва, което банката ми дава за разплащателната сметка, веднага след това ми взима 45 цента данъци. В България за такава разплащателна сметка данъците върху лихвите ще са сумарно не повече от левче. Друг е въпросът обаче колко ще поскъпнат банковите операции. Технически няма се налага голяма промяна, но несъмнено банките ще използва това като извинение да надуят таксите „на око“. Така за всеки лев получен от държавата от новия данък, за хората използващи разплащателни сметки (тоест всички българи) тежестта ще е двойна и тройна.

Затова си мисля, че има логика да се променят условията на данъка и да се въведе условие – ще се облагат само тези приходи, които са от сметки с лихви по-големи от основния лихвен процент. Това ще изключи почти всички разплащателни сметки и ще остави само тези, които наистина държат парите си в депозити заради лихвите. Икономисти предупреждават, че дори тази мярка ще доведе до отлив на депозити и риск за банковата стабилност. Този тип данъци най-често целят пренасочване средства от един сектор в друг. В случая, когато стане по-малко изгодно да се държат парите в депозит, доходността от различни типове инвестиции може да стане по-атрактивна. Така може да се раздвижи финансовия пазар и да се образоваме за по-рискованите алтернативи.

Разбира се, по-добрият вариант е да се направи нещо съвсем друго – да се облагат всички печалби от лихви и да може всички платени лихви да се приспадат от данъчната основа. Така ще се облекчат домакинствата и бизнеса и намали вероятно най-големия бич за развитието на икономиката – междуфирмената задлъжнялост и просрочените кредити. Заемането на пари ще стане по-евтино, а това е предпоставка за разтеж.

Притеснително е, че тези неща не се поставят на обсъждане. Четем само съобщения на Дянков служебно рапортувани от медиите без реален дебат за нещо толкова важно. Това в никакъв случай не е рутинна мярка в рамките на задължително синхронизиране на законодателствата в съюза. В никакъв случай ефекта му няма да е малък. Хвалим се, че не сме Испания или Гърция и имаме стабилен бюждет, който не налага повишаване на данъците и повсеместни орязвания на харчовете. От друга страна, неразделна част от привлекателността на България като инвестиционна дестинация е стабилността и предвидимостта на данъчната система през годините. Тогава за какъв дявол въвеждаме данък – било то логичен или не – само за „ей така, защото трябва“? Отново проблемът не е в какви решения се взимат, а как се взимат и как се прилагат.

Тази статия е публикувана на 11 октомври 2012, има 620 думи
и е в следните категории: България. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Изглежда само за Италия ще пускам пътеводители. Този път обаче няма да е толкова подробно, колкото в статията ми за Болоня. В Рим има много какво да се види и в рамките на 3-4 дни може да видите повечето. Може да намерите почти всичко, което ви трябва на сайта Rome.info. Диана е написала добри съвети за посещение на Рим. Ето няколко допълнителни неша от мен:

Транспорт

Всички пътища водят към Рим, а в Рим целият транспорт води към централната гара Termini. От летищата най-бързия начин да стигнете до там е с влак. 30 мин. за 20-тина евро. По-евтиният вариант е с автобус (shuttle) – 4-6 евро за 45-60 мин. При тях обаче е хубаво да си купите билет от интернет и да сте 20-30 мин. по-рано там, за да си вземете истинските билети и да получите място. Online запазването не ви гарантира, че ще се качите. При пристигането си взехме направо намясто билет и нямаше проблем. Избягвайте Terravision – известни са и следователно доста натоварени. Препоръчвам SIT – на струват също 4-5 евро и има места.

Вътре в града основният транспорт са автобусите. Проблемът с тях е, че са страшно нередовни и предимно претъпкани. Да не говорим, че системата им е неразбираема. Ако ви се занимава, може тук да си планирате пътя. Има метро, но не може да стигнете до повечето забележителности, а и докато бяхме там частично беше в ремонт. Друг интересен вариант, който ние избрахме, са туристическите автобуси. Има няколко и обикалят всички забележителности. Една обиколка е около 90 мин., включва аудиогид и имат чести промоции – примерно 25 евро за три дни за двама. Проблемът с тях е, че не са надеждни, както всичко останало. Може обаче да слизате и да се качвате от всяка спирка. Погледнете обаче внимателно къде са спирките в различните дни, за да няма изненади.

Подгответе се да ходите. Рим не е голям и за 20-30 мин. пеша може да стигнете до всяка точка. В хотела или на гарата ще намерите карти. Дори да използвате туристическите автобуси, пак ще ви се наложи. Внимавайте обаче по пътя – в Рим движението е ужасно. Всички карат като маршрутките в София, с тази разлика, че улиците са като капана в Пловдив. Ако сте през август си вземете крем за слънце, шапки или чадър за слънце. Последните ги продават около Termini за по 3-5 евро.

Хотел

Препоръчвам да си вземете хотел близо до Tremini, за да не се занимавате с пренасяне на багаж. Непременно си носете ютия – в никой хотел в Рим няма. Доколкото разбирам са забранени във всички хотели заради риска от пожар в старите сгради. От това, което прочетох, няма голяма разлика мрежу 3 и 4 звезди, така че цената не гарантира качество. Вземете място с интернет – ще ви трябва, за да проверявате забележителности, транспорт и прочие.

Забележителности

Колкото искате. Не пропускайте музеите. Препоръчвам Palazzo Massimo alle Terme и Capitoline Museum. Музея на Ватикана е задължителен. При Ватикана има опашки, но ние бяхме през Август и минахме бързо. Ще ви предлагат да се движите вътре с гид, защото ще пропуснете опашките, но според мен няма смисъл – излиза 45-50 евро срещу 15 евро колкото е входа. Не правете грешката да се редите на опашката на самия площад Сан Марко за Базиликата. Входът за нея е безплатен. Вместо това заобиколете отдясно където е входа за музея. Там се плаща 15 евро, влизате, обикаляте, виждате Сикстинската капела и после от там направо влизате в Базиликата. Определено погледнете кога работят. В неделите са по принцип затворени, но в някои входът е дори безплатен. Гледайте да не сте с много къси панталони, а жените непременно да си носят шал – не пускат жени с голи рамене и много къси поли.

При Колизеума има голяма опашка. И там предлагат гидове с експресно влизане, но пак не си струва. Трикът – билетите важат както за Колизеума, така и за археологическата част до него – хълмът Palatine. Важат за 2 или 3 дни. Намерете входа на Palatine и може да си вземете билет за двете, а там почти няма опашки. Като го обиколите, отивате директно в експресната лента на Колизеума (при входа тази вдясно) и направо влизате.

Определено се разходете из Vittoriano и влезте в Castel Sant’Angelo (замъка до Ватикана). Гледката от покрива на последната е супер. Пантеона също е интересен. Рим е пълен с фонтани и площади, затова се разровете кой къде е и ги обиколете. Испанските сълби, Trevi Fountain и Piazza del Popolo са задължителни нощем. Ако искате да не пропуснете нещо, обърнете се към Formmers.

Ресторанти

Има всякакви, навсякъде и с всякакви цени. Избягвайте тези точно на забележителностите, защото са скъпи без причина. Ако минете няколко пресечки и стават по-евтини и интересни. Благодаря много на Диана, че ме насочи към квартала Trastevere. Той се намира оттатък реката до острова. Стига се лесно пеша като спрете на спирката Bocca della Verità (преди Piazza Venezia) и минете реката пеша. Точно под тези мостове има доста кафенета и сергии буквално до водата. Не е задължително да купите нещо, но разходката привечер е супер. Това, което най ми хареса за това място е, че има малко туристи и се чува предимно италианска реч. В квартала има доста малки улички с много ресторантчета и италианци излезли на разходка. Пак Диана (имам да я черпя) ми препоръча ресторанта Carlo Menta – евтин с вкусна храна. Има малка опашка да се вземе маса, но си струва. Иначе докато обикаляте има доста места за бързо хранете със сносна храна. Няма смисъл да си купувате вода, освен за да вземете празно шише – чешми има навсякъде и водата е добра.

Приятно изкарване и ако някой му хрумне още нещо – да пише.

Тази статия е публикувана на 15 август 2012, има 926 думи
и е в следните категории: Аз и Боян. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

„Заключения от пожара над Бистрица- към 03.07.2012г., 23:45ч.

1. Пожарникарите споделиха, че най-голяма пречка при гасенето през нощта е тъмнината. Според тях в тъмното не може да се ходи в гората, понеже е рисковано и някой може да пострада. Те самите не разполагат с челници, а само с прожектори, които се държат в ръка и според тях не всеки имал. А обясниха, че ако някой пострада при гасене в тъмното, щяло да има дисциплинарни наказания. Вероятно- поне за лична безопасност- е добре всеки пожарникар да разполага с челник.

2. Пожарникарите обясниха, че в хижа „Академик“ има осигурена някаква храна и вода за тях, защото до там стигат камионите. Но няма създадена организация, така че да се снабдяват с храна и вода когато са далече от хижата- например докато се борят с пожара.
3. Към 23:00 през нощта преброих, че около хижата има около 25 пожарникари, но е възможно част от тях да са спяли някъде вътре. Освен това към 23:05 пристигна един ЗИЛ, който докара около 15-ина пожарникари, а после отнесе други около 15-ина надолу през Железница към Бистрица.

4. Камионетките на бившето „Гражданска Защита“ очевидно имат проблем да се движат през толкова труден терен. Когато слизахме със ЗИЛ-а, срещнахме една такава камионетка, която трябваше да докара агрегат до хижата, но беше закъсала и шофюрите решиха да я оставят там заедно с оборудването в нея.

5. Разпитах пожарникарите и те обясниха, че към фронта се движат на групи и не всеки от тях има карта и компас. Вероятно е адекватно- с оглед по-голяма безопасност- всеки пожарникар да бъде снабден с карта и компас. Все пак се намират в планина и в гора и такива атрибути могат да са много полезни.

6. Куртките на голяма част от пожарникарите имат специален джоб за радиостанция. Но не видях нито един пожарникар С радиостанция в себе си. В ЗИЛ-а ги попитах на коя честота е командването и никой не можа да ми отговори. Част от пожарникарите в джоба за радиостанция бяха прибрали по една бутилка вода. От опит съм забелязал, че при групови действия координацията и информацията са много по-ключови неща от каквото и да е друго. Вероятно ще е много полезно, ако всеки пожарникар разполага с радиостанция и достатъчно батерии.

7. Един от пожарникарите обясни, че най-подходящо било да се гаси през нощта. Според него въздушните течения и температурите били много по-благоприятни именно тогава. Човекът сподели, че според него гасенето много рано сутринта има смисъл, защото условията били почти също толкова подходящи, но обясни, че големите групи хора стигали до пожара едва към 8 сутринта, което било късно.

8. Нещо ми направи силно впечатление – по-старите и по-опитни от пожарникарите като че знаеха, че нищо няма да се направи до поне 4 дни от началото на пожара. Отчитаха грешките на началството като системни и обичайни и ги приемаха за нещо нормално. И най-много разчитаха на външна помощ за гасенето- говореха с надежда за самолети и хеликоптери от други държави- Русия и Израел.

Като цяло ми се Стори, че основният проблем е в организацията и командването.
Вероятно на горното звено не му се рискува да праща хора нощем, понеже не са подходящо екипирани. По-долните звена пък не искат да поемат инициатива заради риска от дисциплинарни наказания.

Никой не изглеждаше да го е грижа специално за гората и екологичните щети. Пожарникарите възприемаха просто като задължение гасенето на пожара, а не като опит да се спаси част от гората.“

Карта на пожара към 22:00ч.: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=467861686557285&set=a.127531443923646.24972.100000003737031&type=1&theater

Публикувана е на вторник 22nd май 2012 11:04 в категориите: България

Тъй като знаете, че обичам данни и карти. Ето няколко графики за земетресението:

Тази карта ще ви покаже по-подробно земетресенията от последните 24 часа с дълбочина, сила и местоположение. Вижда се, че около 10 часа преди това в София, до Ферера Италия е имало земетресение с магнитут около 4.7. Вторичните трусове и там продължават до този момент.

Това е данните от сеизмограф в училище в Италия за последните 10 часа. Вижда се ясно пика минути след полунощ GMT или 3 часа в София. Виждат се и допълнителни трусове, някои от които може да са от България, а някои – местни. Припомням, че скалата на земетресенията е логаритмична и степен 5.8 е много пъти по-силно от 2 и 3. Затова по-слабите трусове вероятно се губят в общия шум на земетресенията по света.

На горната графика се виждат земетресенията в последните 2 седмици в Европа. Лилавите точки за от последните 5 години. Като отворите тази карта се вижда за цял свят. Там може да кликнете на регион и ще ви излезе само той.

На сайта на EMSC ще намерите най-точни данни за земетресенията. И те имат интерактивна карта. Вижда се, че тези в Италия са доста по-многобройни, макар и слаби.

Тази статия е публикувана на 22 май 2012, има 196 думи
и е в следните категории: България. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Оставете отговор

Публикувана е на четвъртък 5th април 2012 21:14 в категориите: Фото блог

Тъй като доста се пише за цената на яйцата, месенето на козунаци и прочие, реших да пусна няколко цени от Германия. Тези снимки са от преди час. Това са реалните цени, на които немците пазаруват. От най-ниските са в Европа по принцип, а и ДДС-то за храните е 7%. Умножавайте всички цени по две за сумата в лева.

На първата снимка ще видите цените на вече оцветени яйца – 3.20 лева за 10 цветни яйца, 1.90 за 6 и 8 лева за 30.

Всички яйца, които виждате, са класа M или L, но като качество не са съвсем еднакви. На втората снимка виждате яйца от най-евтината възможна марка в Германия – JA. От тях яйцата са 2.20 за 10. По принцип цените им са с 30% до 70% под всички останали, но качеството е под всякаква критика. Примерно месо от тях съм се оказал нацяло да взимам. Дори на яйцата се усеща някакъв лош вкус. Ако сте гледали филма „Крилце или кълка“ – е такава им е храната.

На третата снимка се виждат яйца с доста по-добро качество. Струват 43 стотинки на яйце. Следващите две снимки са с цени от други фирми – 50 и 40 ст. за яйце. На последната пуснах няколко бои, които се продават тук. Цените на тези на хапчета са по два лева, а тези в тубички за гланц, кристали и прочие – по 3-4.

Както може би знаете, в католическия свят Великден се пада тази седмица. Затова другата седмица ще си запиша пак цените да видим дали има промяна. От сега мога да ви кажа, че покачване в последните дни не забелязах. В последните години обаче си скочиха цените порядъчно. Особено в пиковете на кризата.

Тази статия е публикувана на 5 април 2012, има 276 думи
и е в следните категории: Фото блог. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Оставете отговор

Публикувана е на неделя 4th март 2012 18:52 в категориите: Рецепти

Днес успях най-накрая да направя доста вкусен дроб на фурна. Рецептата е за пилешки дроб, но аз използвах патешки, защото попаднах на намаление. Продуктите са:

Пилешки дробчета – около 400 г.
Лук – 2 глави
100 мл. вино
Един лимон
Масло или маргарин
Сол, черен пипер и магданоз

Изчистих добре дробчетата и ги оставих в топла вода с малко лимонов сок и сол. След това разтопих маслото в тиган и запържих едро нарязан лук на не много силен огън. Като омекна, измих добре дробчетата и ги добавих. След малко бъркане те си смениха цвета и добавих вино, сол и малко черен пипер. В рецептата пише, че се оставя да къкри докато не се изпари алкохолът. Ще го разпознаете по това дали липсва добре разпознаваема миризма на вино в парите.

След това загрях фурната на 200 градуса и стоплих около 100 мл вода. Изсипах всичко и добавих водата, още малко сол и пипер. Тъй като нямам малка тава, използвах голяма и просто събрах лука и дробчетата в средата. Нарязах половината лимон на половин резенчета и ги наредих над дробчетата. Пекох го около половин час. Ще забележите, че е готово когато дробчетата започнат да се запичат отгоре.

За гарнитура исках да направя картофи соте, но ме домързя. Сварих картофи като добавих във водата малко сол, черен пипер и около 20-30 мл. вино. Като се свариха ги обелих, залях със зехтин и сушен копър. Впрочем зехтина на снимката ми го изпратиха от онази инталианска еко-ферма, за която писах преди. Изпращат често мостри, за да се навиват хората да поръчват. Много е добър.

Гарнирах дробчетата с останалия лимон нарязан на половин резенчета. Пропуснах магданоза, защото нямам пресен. Сервирах с червено вино.

Приятно готвене!

Тази статия е публикувана на 4 март 2012, има 271 думи
и е в следните категории: Рецепти. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Оставете отговор

Спомняте ли си навремето как използваме DC++ и подобни P2P мрежи, за да сваляме файлове? Във вътрешната мрежа на университета всички споделяхме с него и свалях филми за по-малко от минута – по-бързо, отколкото можех да ги копирам на USB. След това тези мрежи залязоха и изгря звездата на торентите. Тези дни Митко Ганчев писа, че и те ще умрат съвсем скоро, за да дадат път на магнитните линкове.

Причината за всяка смяна на P2P технологията е винаги една и съща – съдебно преследване и затваряне на сървърите. И при DC++ системите, и при торентите се налагаше да има сървър, който да поддържа списък с файлове и потребители, които ги споделят. Това ги ги поставя е сивата зона – не споделят пиратско съдържание, но ти казват от къде да си го вземеш. Също така обаче позволява и да се следи и наказва споделящите (каквато е практиката в Германия).

При магнитните линкове нещата са различни. Няма нужда от сървър, който да разпространява списъци с потребители – трябва ви само един хеш код. Това е код, който уникално идентифицира всеки файл – филм, музика, книга и софтуер. Той изглежда така: magnet:?xt=urn:btih:8a5de10e52f22d83d74c530ff633147f33c079be Примерът е даден от Митко и с него ще свалите последната версия на Ubuntu. След като го добавите в някой от по-новите програми за торенти, тя се свързва с всичките ви съседи ги пита дали имат този файл. Ако го нямат, те питат техните познати и т.н. Всичко е децентрализирано и доста по-сигурно.

Едно от предимствата да използваме магнитни линкове е, че може да се разпространяват по всякакъв начин – мейл, чат, социални мрежи, sms и прочие. Един начин за споделяне на хеш кодовете, а така и на самия файл, е QR кодове. Писал съм за тях в блога ми BrainstormMonk тук, тук и тук. Могат да се отпечатват и залепват на всичко, а се четат лесно с повечето телефони. Този вдясно сочи към магнитния линк от примера горе.

Напомням, че PirateBay обяви, че изцяло минава на магнитни линкове. Това ще намали много натоварването им и би трябвало да е по-трудно да ги атакуват в съда. Арена и Замунда отдавна поддържат магнитни линкове и работят безотказно. Вероятно и те ще се прехвърлят скоро.

Докато сме на темата за P2P мрежи и сигурност, нека споменем и TOR. Това е мрежа, която ви прави анонимни и прескача интернет блокажи. Ако правителството ви е забранило да гледате определен сайт или тип новини, може просто да минете през мрежата и да погледнете сайта през очите на някой в друга държава. Тази илюстрация описва прекрасно до каква степен се пази личността на интернет потребителите. Може да свалите TOR приложение както за компютъра си, така и за Android телефона си.

Заглавната снимка е от LifeHacker.

Тази статия е публикувана на 2 март 2012, има 446 думи
и е в следните категории: Технологии и Интернет. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Публикувана е на сряда 29th февруари 2012 14:16 в категориите: България

Отдавна се каня да си направя Пижо и Пенда и все го отлагам. Оставям нормални пискюли. Този път седнах и мисля, че се получиха добре. Тези горе са около 40 см. високи и доста тежки. Дори купих специална супер дебела вълнена прежда за целта. Всъщност на живо изглеждат доста сивкави, но това е защото вълната не е избелена, а е в ествестен цвят.

Останалите мартеници ги започнах вчера и ще ги довърша днес. Използвам същата технология за усукване, както и през последните години – с дрелка или мискер. Във фейса предложиха и low-tech решение – тежест, която да се върти. Така обаче може да се правят само метър-два мартеници, докато с дрелка снищи направих пет-метрова такава.

Тази година се забелязват почти всички признаци за наближаване на Баба Марта, които описах минали март. Най-вече многото посещения на инструкциите как се правят бързо мартеници. В Дневник ще намерите още лесни идеи. Ако сте в Darmstadt, Frankfurt или въобще в Hessen, на 3-ти март в Darmstadt ще отпразнуваме националния празник и годишнината на културното дружество в града. Ще има дегустации на българско вино и специалитети. Тук ще намерите събитието във Facebook.

Тази статия е публикувана на 29 февруари 2012, има 187 думи
и е в следните категории: България. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Оставете отговор

Публикувана е на вторник 14th февруари 2012 13:50 в категориите: България, Идеи, Политика

(c) Юлия Лазарова @ Dnevnik с малко промени от мен

И аз, както доста други, се зарадвах след днешната пресконференция на министър Трайков. България замразява участието си в ACTA. Дори написах във Facebook, че „сме спечелили, но остава битката за европарламента„. В коментарите след това Йордан и други описаха по-добре новата ситуация, в която се намираме.

Истината е, че нищо още не е свършило. Присъединихме се към Полша, Чехия и Словакия, които също спряха ратификацията на споразумението. Това обаче не означава, че сме оттегили подписа си. И ние, както и Германия, която дори още не е подписала, ще изчакаме решението на европейско ниво. Това може да означава две неща – ратификация в европарламента или разговори между представители на страните членки. И в двата случая гражданите не са включени в дискусията, независимо колко еврокомисията ни убеждава, че всичко е прозрачно. Във всеки даден момент кабинетът Борисов може да реши да активизира процеса на ратификация и да прокара споразумението в рамките на дни. Индикации за същото виждаме и в скорошните разговори за вдигане на забраната върху шистовия газ – сега, когато фокусът на обществото и медиите е насочен другаде.

Несъмнено днешното изявление е победа в борбата ни срещу ACTA, защото управляващите отстъпват. Това обаче е нож с две остриета, който ще успокои страстите на много – ще решат, че всичко е решено. Затова трябва да запомним следните пет неща и да ги предадем на познатите си:

България ще е част от ACTA докато подписът ни в Токио не бъде оттеглен
Ратификацията на ACTA става за едно четене и времето за реагиране при размразяване на участието ни е много малко
Ако европарламента ратифицира ACTA, тя пак ще влезе в сила за България
Все още няма отговор какви дебати са се водили спрямо ACTA в кабинета, кога и с кой
Нищо не е свършило докато обществото не загуби интерес. Тогава отпишете всяка надежда

Тази статия е публикувана на 14 февруари 2012, има 301 думи
и е в следните категории: България, Идеи, Политика. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Оставете отговор

Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научих от Twitter и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма, жертвите много, разрушените къщи и животи – също.

Въпросът ми обаче е следния – нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад от страна на медиите? Най-вече някои от тях. Историята е прекрасна за репортаж – страдание, силни кадри, възможност за „предаваме на живо“, включват се всякакви високопоставени политици, има нотка на корупция, липса на държавност и скандал. Въобще пир за лешоядите. Нужно ли беше да се всява паника и да се бута камерата в раните на хората?

Медиите трябва да са полезни, а не да се фокусират върху страданието, да го пакетират и продават като стока. Снощи вкъщи стана дума, че за разлика от повечето наши журналя, в щатите примерно се фокусират върху героите на трагедията. Това вдъхновява хората да помагат и им дава надежда, че нещата ще се оправят. Защо не стана дума за спасителите, които са извадили хората? А за военните, които са помагали? Защо не се акцентира върху членовете на Offroad България, които на свои разходи и със своя техника са занесли храна и вода на село Бисер във важен момент? Прочетете тази статия и вижте какво са направили, защото може и да не го чуете по новините. Накрая ще намерите инструкции как и къде може да дарите дрехи, които те ще доставят.

Не казвам, че не трябва да се показват картините на страдание – това все пак е аспект от трагедията. Но както всеки журналист ще ви каже, една история може да бъде разказана по няколко коренно различни начина. Защо винаги любимите ни медии избират точно този, който показва максимално страдание, лицемерие и немощ на държавата? Явно се намират и положителни неща – хора, които помагат и правят всичко по силите си. Защо не виждаме тях?

Нищо чудно, че ми е трудно да обясня на който и да е в България, че когато падне малко сняг на повечето места в Европа, почти всичко блокира. Ето, днес ми отне 3 часа да стигна до офиса във Франкфурт, а нямаше грам сняг – просто беше -10 градуса. Ето тук има още такива примери. С липсата на положителни аспекти на новините медиите подхранват нереалистичните представи за това как е „по Европата“ и какво трябва да е у нас. Като чуя израза „те това го няма никъде по света…“ и ми призлява. Нищо чудно, че сме в обществена депресия? Как някой ще притече на помощ, щом се втълпява, че „очевидно никой друг в тая държава не прави нищо“?

Разбирате, че не говоря само за тази трагедия. Новинарските емисии се измерват с литри кръв. Не защото хората това търсят, а защото това е по-лесно. Смятат, че е по-смилаемо от публиката, докато в същото време повечето сменят канала, защото чак физически им се повдига от редуващите се кадри на катастрофи и скандални клюки. Търси се сензация във всичко. Когато ме интервюират за Lipsva, например, често ме питат дали знам някоя пикантна история, нещо за трафик на органи, за корупцийка, за убийства от роднини. И винаги има едно и също разочарование като отсека „не“. Това ли е високият журналистически стандарт, с който със снизхождение поучават нас, блогърите?

Снимките са на вестник „Старият мост“ от албума им „Наводнение“ и на Offroad България

Тази статия е публикувана на 7 февруари 2012, има 544 думи
и е в следните категории: България, Политика. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Вежди Рашидов. Знаете историята – излезе негово интервю в списание Биограф, в него беше включен коментар даден преди 10 години. Последва буря в социалните медии, отворено писмо за оставката му (сега вече свалено), обяснение пред Дневник и официална позиция на министерството.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.

Смятам обаче, че думите на Морган Фриймън за това как може да се реши проблема с расизма в щатите, са най-точни – да се спре с определенията. Нека спрем да наричаме едните лесбийки, другите гейове и тези думи да се използват като обида в пленарна зала, медии и прочие. Не говоря за създаване на „положителен език“, както във филма 1984, а за изместване на възприятието на хората, че това е нещо лошо. Сега отвсякъде чуваме точно това и неизменно презумпцията се налага. Точно затова в Германия в края на 2011-та държавата започна кампания срещу дискриминацията. Лозунгът й е, че никой не може да бъде поставян в едно чекмедже – било то възрастни, мюсюлмани или лесбийки. Всеки ден минавам на път към работа покрай плакати като този, който виждате тук.

Преди месец покрай Lipsva ме попитаха дали медийното внимание към безследно изчезналите помага на случаите. Да, но при едно много важно условие – да не се гони сензация или скандал. Смятам, че същото важи и в случаите на дискриминация – важно е да се говори за проблемите, но не по този начин и не като поставяме всички в тяхното си чекмедже. Така по-скоро пречим отколкото да променяме нечии предразсъдъци.

В тази връзка на всеки би било е полезно да посети изложбата на макети, за която писах преди два дни. Там ще покажат аспекти от толерантността, която не забелязваме и приемаме за даденост. Концентрирайки се върху скандалите, а не положителните примери не помага на никого.

Тази статия е публикувана на 7 януари 2012, има 506 думи
и е в следните категории: България, Политика. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

„О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език?… От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така, от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
Паисий Хилендарски, 1761

Днес потърсих значението на Будител. Според Wikipedia това е „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух“. В онзи момент това е било важно, защото народът не е бил едно цяло. Не сме се чувствали българи. Днес честваме тези, които наричаме будители, защото са успели да ни напомнят кои сме, да ни обединят и поведат.

За жалост през десетилетията сме забравили отновно наученото. Днес България е в депресия. Не икономическа, а емоционална. Сигурен съм, че не малко от вас ще отговорят с готовност на възклицанието на Паисий като дадат примери за политиката, администрацията, работата и престъпността. Дори в отминалата предизборна кампания се залагаше силно на посланието „Срам ме е!“. По тази ли плоскост искаме да се движим? Помага ли ни тази психология? Интересно ми е как биха били приети съвременните будители. В училище учим как тогава са успели да обединят и поведат народа, как Левски е обикалял неуморно да организира комитети, а хъшовете са планирали атаки. Не учим обаче за оплюването и пренебрегването от страна на всички останали. Не учим толкова и за осмиването и предателството. Не го учим, защото е срамно, когато погледнем назад. Виждаме обаче същото и в наши дни – всеки лъч оптимизъм сякаш бива обявяван за предателство към стелещата се мараня на самосъжаление, жлъч и взаимно обвинение. Кои са днешните будители и как работят?

Такива днес има много. Млади са, действат, не се оплакват, работят, творят, често са тихи, но когато се налага надигат глас. Такива са организаторите на всякакви семинари за млади, инициативи за почистване или борба срещу определено политическо решение. Въобще всички, които обединяват, събират и създават диалог. Смея да твърдя, че такива са и „бояджиите“ на паметника в София. Този тип хора провокират и не се примиряват. Въпросът не е дали ги има днешните будители, а дали и как ще бъдат стъпкани от общото недоволство към разбуждането.

Нямам отговори и не мога да посочвам определени хора. Обичаме да обиждаме народа си на мързел и късогледство и май изпадам също в такива настроения. Хареса ми обаче текста, който министър Томислав Дончев пусна днес във Facebook. Искам да ви поздравя на днешния празник с него.

Самодоволна илюзия е, че веднъж събуден, българският народ винаги от тогава е с отворени очи. Сладкия и лепкав мрак на невежеството, овчедушието и покорството не са спирали да ни преследват, а и не са спирали да вземат своите жертви. Затова по важен е духът на будителите, волята да намериш болезнената алтернатива на свободата в един на пръв поглед уютен свят. И после, веднъж намерил пътя да поведеш другите по него. Днес ако и да не сме във вековен сън, често изпадаме в дрямка. Рядко гледаме на света с широко отворени, критични очи и днес не всички са готови за болката на събуждането от сладостта на съня.
Затова нека не проспиваме деня на будителите. Нека почетем имената и делото им, но нека поне днес да се сетим, че трябва да търсим будителите на днешния ден. Нека също си спомним, че мнозина от историческите личности, които осмислят днешния празник, са наричани от съвременниците си, „луди глави” и „авантюристи” и нехранимайковци.
Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.

Шрифта за цитата на Паисий е на Янко Цветков (alphadesigner).

Тази статия е публикувана на 1 ноември 2011, има 655 думи
и е в следните категории: България, Технологии и Интернет. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.

Преди около 2 седмици излезе затворената бета на Vivo.bg. Това е нова българска социална мрежа за споделяне на местоположение. За този тип мрежи писах през Септември, когато Vivo беше още слух. Най-известната в световен мащаб е FourSquare, а подобна услуга въведе и Facebook наскоро.

Защо обаче Vivo е добра идея и то особено за България?

Това е нов проект с много различни посоки за развитие. Макар и доста успешен, 4sq има своите недостатъци, които трудно могат да се премахнат без изцяло да се промени системата. Освен това, този тип мрежи са доста нови и все още не са се ориентирали какво биха искали потребителите и бизнеса от тях. Затова Vivo има добри шансове в България – може да се напасне към възможностите и нуждите на бизнеса у нас. Както писах в предишната статия – фирмите тепърва ще откриват колко полезен е един такъв директен контакт с потребителите си. Мрежа като Vivo може само да им помогне да стъпят на този пазар като плащат за локализирани реклама, награждават редовните си посетители и предоставят оферти в магазините.

Все пак тази мрежа е доста нова и има какво да се желае. Нормално е да я сравняваме с Foursquare, предвид това, че една първата по рода си. Да си призная – останах доволен от това, което видях в бетата. Може човек да добавя места и се чекне (или запише) там направо от сайта. От седмица има и мобилен сайт, от който също може да се чекира и да проверява местоположението на останалите. Има и добра търсачка, добавяне на приятели и доколкото чух – значки за редовни посетители, но не съм ги забелязал до сега. Може също така да се изпраща местоположението в Twitter и Facebook.

Има доста неща от 4sq, които все още липсват – карта с местоположението на приятелите, оферти на магазините, взимане на собственост на места, даване на идеи на останалите посетители (примерно какво да хапнат). Сигурен съм обаче, че тези неща ще дойдат скоро. Всъщност вчера те обявиха, че на 29-ти ще пуснат някои промени. Тогава ще тръгне и публичната бета, когато всеки от вас ще може да пробва услугата.

В тази връзка ми се ще да нахвърля няколко идеи, които може би ще са им полезни:

Има добри условия в защита на личните данни, но определено има нужда да се обяснят по-добре и съкратено. Сигурността е сред основните притеснения на хората и колкото е по-разбираема – толкова по-добре. Мисля, че табличният подход на 4sq е добър избор, а като анти-пример ще дам Facebook.
Ралчев вече даде идея за коментари и напълно я подкрепям. Може обаче да идват с оценка на заведенията по подобие на Google Places.
Повече типове места – не просто точка с координати, както е във всички мрежи, а региони. Например, летище София е доста голямо. Също така, някой може да иска да се чекира във влак или автобус, затова може да има обекти-линии и човек да се чеква навсякъде по пътя.
Обекти-събития – разделям го от горното, защото е важно за бизнеса. Това ще са събития, на които човек ще може да се чекира – конференции, семинари, купони и т.н. Може да се прикачени към реални обекти, но така ще пише не „Иван е в СУ“, а „Иван е на TEDxYouth„. Тези ще бъдат ограничени като време и ще могат да бъдат намерени само в дадения период.
Многоезичност – това много ми липсва във 4sq. Трябва да може заглавията на обектите да могат да се въведат на няколко езика. Български, английски, танслитерация и т.н. Това ще помогне изключително много за намирането на заведения и за момента, в който мрежата ще прелее в съседните държави. Сега имам проблем като търся нещо във 4sq когато съм в БГ.
Карта с обекти, промоции и оферти. В останалите подобни мрежи трудно може да се намери обект, ако не минеш покрай него. Ще е добре да се показват нагледно тези, които по принцип предлагат намаления, както и тези, които дават оферти специално за мрежата на Vivo. Последните може да са при няколко посещения, за кметовете и прочие.
Снимки на обектите – ще е удобно да се качват снимки от посетители. Може също така да се свалят такива по GPS координатите от сайтове като Flickr или Panoramo
Бизнес страници на обектите – възможност за цялостна промяна на страницата на един обект – от собственика му по подобие на тези в YouTube. Така биха могли да ги направят да изглеждат като собствените си сайтове, да добавят новини, оферти и прочие.
Бизнес акаунти – сега във 4sq фирмите се регистрират като хора. Ще е добре да има разграничение като само бизнес акаунтите ще могат да взимат собственост на обекти. Те няма да могат се чекират освен ако нямат официален представител на дадено събитие. Този тип акаунти може да имат и групи, които да събират служители и симпатизанти. Управлението им може да е от типа на страниците във Facebook.
Wiki страница – ще е полезно да може посетителите да генерират страница с помощ, указания и идеи за развитие. Wiki е подходящо, защото всеки ще може да обогатява едни и същи документи, което е по-четливо и по-лесно за управление, отколкото форум или FAQ страница.
Външно API – това беше първия ми въпрос към авторите, когато ми споменаха за Vivo. Една от силата на всички социални мрежи е, че може да се правят mashup-и с тях. Една такава идея имам за Lipsva – тези, които са се чекирали близо до последното местоположение на даден човек в дните след изчезването му, да получават съобщения със снимка. Така може би ще си спомнят дали са го виждали.

За сега това са нещата, които ми идват на ум. Имам mindmap, който ще обогатявам още и ще пусна още такива. Очакваме още доста функции, но за тях има време. Препоръчвам ви да разгледате мрежата в понеделник – макар и в бета, тя е напълно работеща и има вече доста потребители и обекти. Ако искате, може да ме добавите като познат и да прочетете какво е писал Атанас Мишев за Vivo.

Тази статия е публикувана на 26 ноември 2010, има 978 думи
и е в следните категории: България, Идеи, Технологии и Интернет. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.