В номинирания за „Оскар“ „Полет“, всъщност не става дума толкова за самолети и летища, колкото за тежката борба на един мъж със собствените си демони. И една огромна, неразрешима морална дилема.
Покрай анимационните си проекти („Полярен експрес“, „Беоулф“) бяхме позабравили колко добре се справя Робърт Земекис с вероятно най-важния филмов жанр – драмата. „Полет“ може и да не е новият му Форест Гъмп, но пък е силно завръщане към игралното кино, което вече остави своята следа в 2012. Със своя скромен бюджет и малък актьорски състав филмът набляга не на действие и впечатляваща визия, а на соловите включвания на отличния Дензъл Уошингтън и неговото взаимодействие със също така убедителната Кели Райли.
– Програмата
Причината „Полет” да лети ниско се корени в това, че хирургическият подход на Земекис не проличава никъде във филма. Няма го дори в началната свръх-динамична сцена на приземяване на самолета- сцена, в която старият Земекис би си поиграл много повече с гравитацията и перспективите, би изисквал по-голяма креативност с камерата и най-вероятно би заснел всичко в няколко дълги и брутални кадъра.
Завръщането на Земекис е приемливо, но не вдъхновяващо. То не подчертава по никакъв начин следата, която той е оставил в киното. Нещо повече: то провокира и въпроса дали най-доброто от Земекис не е в миналото. Дали „Полет” е началото на края на неговата кариера в игралното кино или временна турбуленция предстои да разберем.
– Начев, Operation Kino
Един от малкото недостатъци на лентата може би е нейната дължина. С лека ръка бих спестил на уважаемия зрител поне четвърт час от иначе убедителните душевни терзания на Уошингтън. Няколко литра по-малко пиячка нямаше да ощетят изграждането на образа. Иначе изпълнението му е почти безупречно. През голяма част от времето филмът се доближава до моноспектакъл.
– Рошо Иванов, filmche.net
Първите 30-40 минути от „Полет“ буквално ще ви залепят за седалката в киносалона. Филмът на Робърт Земекис стартира с такава ударна тяга, че ще се зачудите защо, по дяволите, „Арго“ е най-коментираното заглавие в кино средите в сезона на всевъзможните награди отвъд океана.
„Полет“ е преди всичко филм за вечните битки, които водим във и със себе си, като едновременно с това поставя и някои важни въпроси, свързани със способността да обвиняваме и прощаваме. А на вечните циници, които биха намерили завършека му за не дотам правдоподобен и логичен, бих дал за пример едно име – Ланс Армстронг.
– Иван Венчев, Stand.bg
