(Lavatera) Народно название. Това растение е открито и описано за първи път от Карл Линей, той го нарича в чест на братята Лаватер, известни лекари и естествоизпитатели от Цюрих. Описание. Родът наброява около 25 вида, разпространени в Южна и Средна Европа, Азия, Северна Америка и Австралия. Лаватерата е едногодишно и многогодишно тревисто растение, а понякога и храст. В зависимост от сортовете достига височина до 200 см. Листата са тъмнозелени, назъбени по краищата, с власинки и са разположени на гъсто по стъблото. Цветовете са розови, пурпурни или жълти, събрани в гроздовидни съцветия в края на стъблото. Най- често оглеждани са тримесечната лаватера и тюрингската, наречена още кучешка роза.
Условия на отглеждане. Лаватерата е светлолюбиво цвете, вирее на слънце или лека сянка, издържа на ниски температури и засушаване. Почвата, в която се отглежда, трябва да е плодородна и пропусклива, тори се само при много слаби почви, и то веднъж месечно. Растението се полива редовно и обилно, но трябва да се внимава, защото прекомерната влага може да го убие. Стъблата на високите сортове образуват издънки, които трябва да се отрязват, за да не се забавя растежът на цветето. Размножаване. Лаватерата се размножава само чрез семена, които се засяват през есента или напролет на , определеното за цъфтене място. При температура над 15 градуса семената покълват. За високите сортове трябва да се предвиди място между семената поне 25 см. Партньори. Прекрасна гледка е съчетанието на лаватерата със синьо-лилавите салвия и делфиниум, често срещана композиция е с ароматния тютюн, ириси и рози.
