« Обратно в статии
Великите изобретения на човечеството: Вино
IV хилядолетие пр.н.е.
ПОВЕЧЕ ОТ ПРИРОДЕН ПРОДУКТ: ДАР ОТ БОГОВЕТЕ
Според естествениците истинската лоза от сорта Vitis се появява през терциера (между 65 и 2 милиона години пр.н.е). Превръщането й в културно растение става много по-късно.
Четирите ледникови периода на кватернера (650 000 – 15 000 г. пр.н.е.) ограничават ареала на засаждане на лозата в Средиземноморието, по Черноморското крайбрежие и в Средния изток; след това се наблюдава изкачване на дивата лоза (Vitis sylvestra) на север, където е родното място на днес култивирания посад. Началото на културното отглеждане на лозата се отнася към шестото хилядолетие пр.н.е, в района на Кавказ. Става въпрос за хипотеза, основана на факта, че в този район и до днес продължава да расте дива лоза.
Историците са забелязали също, че думата „вино” несъмнено е от семитски произход и че повечето семитски, египетски и гръцки текстове приписват един и същи транскавказки произход на лозарството. Така например в Стария завет първото действие , предприето от Ной след потопа, е да засади лоза в подножието на планината Арарат. Дивата лоза претърпява последващи изменения и селекция, която я превръща във Vitis vinifera sativa, т.е. в културна лоза.
/ ЕГИПЕТСКИ ВИНА…
По крайбрежието на Средиземно и Черно море се разпространяват различни видове лозя. За отглеждане на лозата в Египет свидетелства един от най-ранните йероглифни знаци (3 200 г. пр.н.е.).
Той представлява вилообразни колчета, които поддържат лозов корен. Фрески в погребалните камери в Сакара и Луксор доказват съществуването на интензивно лозарство в древен Египет, чиито най-продуктивни райони са делтата на Нил и оазисите в Либийската пустиня и Фаюм.
/ …И БУРЕТА ОТ МЕСОПОТАМИЯ
В Месопотамия виното започва да се споменава често в края на ІІІ хилядолетие пр. н.е. Най-старите закони, отнасящи се до виното, са издадени от цар Хамурали, във Вавилон, през XVIII век пр.н.е. По-късно, в началото на І хилядолетие пр.н.е., на барелефи е показано майсторството , с което асирийците владеят многобройните съществуващи техники за производство на вино. Град Тир, сега в ливанска територия, служел за пристанище, откъдето се изнасяла винарска продукция на източните земи.
/ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ЛОЗЯ
От VI век пр.н.е., колониалните завоевания на гърците допринасят за разпространението на лозарството по средиземноморското крайбрежие. Римляните, на свой ред, са превъзходни винари. Те заимстват от гърците основните лозарски умения и ги разпространяват в цялата империя, по конкретно в Галия и Германия: споменава се за лозя по бреговете на Мозел през IV век, в Бавария през 630 г., в Швабия около 720 г. Гърци и римляни са съоснователи на енологията, наука за винопроизводството, тъй като подлагат виното на различни обработки за подобряване на вкусовите качества и устойчивостта: преточване, отстраняване на утайката чрез добавяне на гипс, добавка но глина, вар и мраморен прах, солене.
Грижите за лозята са непрекъснати: посев, разсаждане на издънки, отвеждане, дълбоко изораване на почвата, периодично прекопаване и плевене, ежегодно обрязване, присаждане, изчистване от филизите.
/ ОБОЖЕСТВЕН ПРОДУКТ
Значението на виното за близкоизточните и западните цивилизации е свързано с неговата обредна и религиозна роля. Повече от обикновен природен продукт, виното е дар от Бога: Йехова дава лозата на Ной, за да смекчи неговата орис на единствен оцелял след Потопа.
Египетският бог Амон Ра запазва човечеството от яростта на дъщеря си Хатор, като й дава да пие ликьор с цвят на кръв и така я приспива дълбоко. По-късно дионисиевите и бакхусови култове в Гърция и Рим поддържат ритуалния и божествен характер на виното. Символичният аспект играе предопределяща роля за огромното разпространение на лозарството из цяла Европа: християнската църква сакрализира виното, като го отъждествява с кръвта на Христос и му определя първостепенна роля в богослужебния ритуал.
Саможертвата на службата и най-вече ритуалът на причастието, дадени чрез хляба и виното, изискват от този момент нататък непрекъснато снабдяване на енориите с вино.
Тъй като комуникациите през късното средновековие са все още трудни, Църквата умножава лозята. Манастирите имат голяма роля за превръщането на лозата в основна култура за тяхното земеделско производство. Така цели области в Европа постепенно се посвещават на лозарството и винарството.
Египет и Месопотамия
> Палмово вино. Приготвя се от сока на фурмова палма, който се слага да ферментира, както при виното от грозде.
> Вино от фурми. Прави се от фурми, накиснати във вода, докато започнат да ферментират.
Гърция и Рим
> Вино от стафиди. Приготвя се от грозде, оставено в захар на слънце или изложено върху плет.
> Печени вина (хепсема в Гърция; sapa difrutum в Рим). Приготвят се от шира, концентрирана чрез преваряване до половината или до две трети от обема.
> Сладко вино. Приготвя се, като се спре процесът на ферментация или като делви с шира се поставят са престоят в студена вода в продължение на 30 дни.
> Медовина. Приготвя се от натурална или предварително препечена шира с добавка на мед на една четвърт или на една пета от обема.
> Ликьорно вино. Прави чрез прекъсване на ферментацията, което позволява виното да запази естествената си захарност.
> Фармацевтични вина. Приготвят се, като се изкисват във вода или се преваряват различни продукти (плодове, зелени части на растения, корени).
> Кухненски вина. Това са ароматични вина, предимно с черен пипер или кориандър.
> Ферментирали плодови вина. Приготвят се от круши, дюли, нарове, дренки.
> Ябълково вино (сайдер). Използва се основно в медицината.
Из едноименният труд на Мишел Ривал.
Гласувай за статията Имот Днес – Порталът за имоти Варна
« Обратно в статии
