Така. Да се разберем от сега – не съм красива. Просто. Просто съм забележима. Е, то няма как да е иначе с тия 180см , връз които разкошно разположени седят 86те ми кила телесна маса… Значи, разбрахме се – не съм красива. Забележима съм.
Освен това, аз тая история с диетите много я разбирам! Прочела съм всички теории. Всякакви изследвания. И най-вече: отклонявала съм от личните си средства от „Златен фонд за Джолан на „31ви км” и съм ги пренасочвала към консултации с видни столични диетолози. Същите са ми предписвали няколко вида индивидуални хранителни режима – според кръвната група, според индекса телесна маса, според съотношението на месечният ми цикъл спрямо пълнолунието, а имаше и един според зодията спрямо асцедента ми, но понеже докторът ми пускаше ръце и твърдеше, че трябвало да ми премери гръдната обиколка, та не взех особено на сериозно схващанията му относно режима ми на хранене. Но пък едни 2часа, какви мерки ми взимаше! Оххх, отплеснах се!
Иначе останалите си звучат съвсем логично и напълно приемам твърденията им, че е наложително да се предприеме нещо с цел немедленото ми заслабване!
Изслушах ги внимателно и даже ги наизустих съпричастна на усилията им, но като разумна и делова жена направих нещо като най-малко общо кратно на всички хранителни режими и диети и ги сведох до няколко златни правила, които от своя страна редуцирах до правилото да се пазарува по списък – белтъчини, мазнини и въглехидрати. Като се внимава въглехидратите да са „добри”, мазнините да не са много мазни, а белтъчините пресно избелени.
Бога ми! Момичета! Блестящ резултат бе налице още на третия ден!-
Тъй като всички диетолози единодушно и категорично ми забраниха да купувам бисквити, вафли, торти и особено течен шоколад изненадващо открих, че вечер в рамките на 1ч., след като преровя трескаво всички шкафове и тайници, изпитвайки болезнено острата липса на каквото и да е сладко нещо, хладнокръвно спретвам блестящи домашни курабийки, с чистата съвест, че не съм купувала никакви „лоши“ въглехидрати! (Ахххх, божествени са – ще ви дам рецептата после!)
Освен гореизброеното, на няколко пъти се случи да наблюдавам и отношението на множество от приятелите ми мъже спрямо собствените им жени. Понеже по партита не се считам за логичен обект на свалки от тяхна страна, та съвсем непринудено се присламчвам към мъжките им разговори. Така се случи веднъж, че един от тях коментираше с останалите (с почти извинителен от притеснение тон), как анорексичната му на вид жена е „отпрала задник”! Но! (побърза да добави) до пролетта бързо щяла да го свали щото „няма да ни излага, я”!
Тука се облещвам в чудене как се сваля липсващ задник!?
Щото да имаш голямо, сочно, примамливо поклащащо се секси дупе и да го стопиш убивайки го в адски мъки от глад някакси е биологически допустимо – все пак всичко е в името на семейното щастие и световното естетическо статукво!!! Обаче нещо, което липсва, как се убива ъъъъъъ сваля…?!
И в този момент се паникьосах, че световния ред ще бъде нарушен зловещо! Съчувствено се усмихнах на мършавата жена с отпрания задник и подтиквана единствено от усет за вселенска справедливост и съпричастност, отмъкнах безмълвно непокътнатата и чиния с едно на брой чешко рулце, което наместо с шунка бе завито в маруля и самоотвержено го налапвах цялото! Благородството ми не позволи да дочакам горещите благодарности, които тази жена несъмнено питаеше към мен в този момент. Пък и с пълна уста е малко конфузно да изпадам в среди емоционални сцени…( Но никак не останах сляпа за сълзите на облекчение в очите и!…)
Иначе аз дребните и кльощави хора ги подкрепям много в борбата им светът да заприлича на тях! Разбирам, колко е вреден холестеролът! Колко са вредни килограмите за ставите, а това че за мисис Люлин 5 никога не биха ме номинирали в този ми живот не ми се говори изобщо!
Разбирам, че идва лято. Знам, че и тази година ще си напазарувам бански, който ще се впива нелогично в белото ми тело и отново на плаж ще ходя с боксерки за сърф. Ама така е – цяла година чревоугодничество се наказва с 10 дена по боксерки на плажа! Венсеремос!
Блестящи домашни курабийки:
1 к. кисело мляко
1 ч.л. сода
щипка сол
2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
4-5 яйца
брашно, колкото поеме за меко тесто (значи на мене ми отиде повече от един пакет брашно)
Сместа се бърка в голяма купа докато стане трудно за бъркане. Намаслява се плота, където ще се точи, с олио и се мести там сместта. Поомесва се още малко докато се хомогенизира напълно (нищо съществено не е, но като стане готово се мести върху един найлон и се мята в камерата за 20 мин да се стегне! лек трик, който ще позволи доста бързото и лесно разточване и оформяне на различни формички)
Разточва се цялото за да стане около 1, 1/2 см дебелина, намазва се с яйце, поръсва се със захар и се реже на ромбоиди. Пече се на около 150-170гр зависи от фурната.
